Като хирург той “лекува” закъсали компании и ги спасява от фалит

За да съживи първата си фабрика, съкращава 1200 работници, те му чупят колата

Съпругата му Вероник: Никога не забрави произхода си, а в сърцето си винаги бе беглец

Харесват ли те всички – губиш, казвал той

Поеми контрол! Поеми риск! Постигни успех!

Това са трите основни правила за "събуждането" на предприятия пред фалит на Филип Филипов, който бе един от най-богатите българи в САЩ.

С тази ясна формула от метач в Чикаго той тръгва целеустремено нагоре, за да стане големият шеф в корпорацията "Терекс". Сам признава, че не е имал специализации по мениджмънт, нито някога е ходил на курсове по мениджмънт.

Талантът му граничел с прозрението на медиум,

който бързо напипвал гнилото място в структурата на губещата фирма. И със замах на хирург режел метастазите, поглъщащи енергията на предприятието, за да даде шанс на здравата тъкан да се развие.

Така ще го запомнят всички негови приятели по цял свят, които скърбят за българския инвеститор. Филипов почина на 26 август, а за кончината му съобщи негов представител от името на съпругата му Вероник, която е французойка.

"С прискърбие ви уведомяваме за внезапната смърт на Фил Филипов на 75 години – пише в съобщението. - Той се бори два месеца с много агресивен рак и загуби битката. Фил живееше пълноценен живот заедно с Вероник, негова съпруга в продължение на 35 години. Беше с нея постоянно и имаше много проекти. Нека го запомним с любимото му мото: "Нищо не е вечно". В този период на инфлация, края на празниците и трудностите при пътуването ще се съобразим с

желанието на Фил

да има частно погребение с много ограничен брой присъстващи. 20-минутната церемония във Форт Лодърдейл (Флорида) ще бъде предавана на живо. Допълнителна почит към живота му ще има в Чикаго, Гандеркезее (Германия) и Стрелча (България)."

До края на живота си Фил не спирал да повтаря, че съпругата му е дар от Бога, която му е родила и син на име Стоян.

Тя на свой ред твърди, че Филипов никога не забравял произхода си и в сърцето си винаги е бил беглец.

Всъщност бягството от България и шеметното му израстване в САЩ са точно като в приказките. Той е роден през 1946 г. в Пловдив. През 1964 г. завършва техникума по текстил, а по кината вървял филмът "Път към висшето общество". Филип го гледал 5-6 пъти и решил, че тук му е тясно.

"Живеехме в затворено общество, а границите настройват към забраненото – пише той в книгата си "Философии". - В моя случай няма място да се търси някаква политическа причина. На 17-годишна възраст напуснах нелегално България и се озовах в лагер за мигранти в Гърция, където прекарах около година. След това, през 1965 г., вече бях в САЩ. Не знаех нито една дума на английски език и започнах да мета улиците, за да изкарвам пари. Оттам стигнах до поста президент на мощен концерн, водещ в света."

Този завиден успех постига с много работа и започва да се представя като

икономически филантроп,

инвеститор, който спасява фирми пред фалит в неговата област – производството на строителни машини и желязо. В края на живота си прави равносметката, че изправя на крака 48 предприятия в 15 държави по света. Личният му рекорд е управлението на 22 компании едновременно. В Италия и Германия му казвали, че е доктор – хирург за фалиралите фирми.

Любопитното в неговата биография е, че разбира, че може да "лекува" заводи, през 1979 г. Тогава работел като мениджър проекти в "Интернешънъл харвестър", а собствениците на фабрика във Франция, която вървяла доста зле, дошли при тях, за да искат помощ. В нея работели 1800 души, но всеки ден генерирали загуба. Неговите шефове го пращат във Франция, за да затвори предприятието, но когато отива на място и вижда какъв е същинският проблем, предлага на управителите да направят преструктуриране и да започнат да изработват кабини за трактори. Шефовете му се съгласяват, но проблемът бил, че за новото начинание

му трябвали само 600 души

Тогава събрал всичките 1800 работници в двора и им казал: "Имам една добра и една лоша новина. Както знаете, заводът е в тежко състояние и трябва да бъде затворен. Добрата новина е, че моите шефове се съгласиха да не го затваряме, а да го преструктурираме. Лошата новина е, че част от хората, които стоят от лявата или от дясната ви страна, може скоро да не са тук. Вие самите може скоро да не сте тук."

В резултат започват стачки и заплахи към него, дори чупят колата му. Това обаче не го плаши и той съкращава две трети от целия състав, защото като в повечето фирми има много хора на заплата, които не допринасят за трудовия процес. До края на живота си прави абсолютно същото нещо, когато е необходимо, но съкращенията винаги разгневяват профсъюзите.

"Никога не беше лесно – споделя пред "24 часа" Филипов през 2018 г. - Самият аз съм тръгнал от най-ниското ниво и още си спомням какво исках като обикновен работник. Затова, когато се изкачих по стълбата нагоре, не забравям да правя това, което исках като обикновен служител. В същото време не се ръководя от емоции. Отивам и правя каквото трябва. Понякога трябва да се реже живо месо. Не можеш да направиш омлет, без да счупиш яйцата."

Съживяването на фирми

се превръща в ежедневие за българина.

От 1979 до 1992 г. той придобива богат опит и си създава репутацията на човек, който може да преструктурира качествено. Именно през тази година постъпва на работа като президент в нова компания на "Терекс" и започва да купува заводи пред фалит от нейно име. Едва когато се пенсионира през 2003 г., започва да придобива компании за себе си

Така от чистач на улици в Чикаго през 1965 г. той се превръща в един от най-големите мениджъри в строителната индустрия. За него е много важно шефът да е във фабриката и да е достъпен за всичките си подчинени.

"Трябва да се плаща така, че човек да живее достойно, да печели за семейството си и да се страхува да не загуби работата си", категоричен е той в книгата си.

Фил Филипов става толкова известен, че експерти от цял свят решават да проучват методите му на работа.

"Той е най-преуспелият българин за последните 50 години – казва унгарският специалист Габор Щамениц, който е анализирал "явлението Фил Филипов". - Агресивен с положително отношение, непоколебим, дисциплиниран, решителен, но и обикновен и ефективен. Основните качества за постигане на огромен успех от този "скандален” спасител на губещи предприятия в целия свят.

"Моят бизнес модел не е сложен – обяснявал българинът. - Излез на познати пазари, произвеждай качествен продукт, но го запази обикновен, така че да предлагаш

с 20% по-ниска цена от конкурентите

И най-важното – скъсай се от работа и изисквай от работещите за теб същото."

Бил горд, че през живота си не е вземал пари от банки, те давали чадър, но когато започнело да вали, го прибирали. Затова рефинансирал печалбата си.

Икономическият филантроп бил убеден, че управление на фирма, което се харесва на целия персонал и се основава на консенсус, е чиста загуба на време. При чудодейните си формули за съживяване на губещи предприятия в САЩ, Германия, Англия и Франция той пренебрегвал всяка излишно усложнена професия като консултант, търговец на компютърни програми и дори инженер. Навсякъде акционерите следели със зяпнала уста методите му за възраждане на фалирали фирми. Неговата философия била, че нищо не е вечно, а принципите му се основавали на обикновените решения на проблемите. Ненавиждал излишествата и претрупаните щатове с безсмислени длъжности на всезнаещи специалисти.

Проблемът почти винаги бил един и същ –

лоши мениджъри

и зле измислени управленски структури, но винаги рецептата за съживяването им била различна. Режел до здраво "месо", за да спаси фирмите от нови "операции". Обикновено първо гледал да ограничи общите разходи и също с кои позиции на фирмата ще бъде най-силен срещу конкуренцията. Захващал се да възстановява само фирми, чийто пазарен дял не е по-голям от 10-15%, защото, "ако едно предприятие има над 70-80% пазарен дял и е на загуба, и Господ не може да му помогне".

През всичките тези години обаче той не позволявал на други да се бъркат в методите му на работа и затова изобщо не бил харесван. Затова избухва и големият скандал през 2010-2011 г. между него и немския профсъюз IG Metall.

Тогава те алармират, че дните на фирма "Атлас", която Филипов купува през февруари 2010 г., са преброени. Той получава 5 фабрики в Германия, Англия и Шотландия с обща стойност на активите около 130 млн. евро, към 200 млн. евро годишен оборот, с около 830 души персонал и с пазари основно в Европа. Без придобиването още през юни

200 души трябвало да излязат на улицата

след закриване на една от фабриките.

В предприятието за производство на кранове и строителни машини работели 600 души. Заради икономическата криза то изпаднало в тежко финансово състояние. Синдикатът на заетите в машиностроенето обаче обвинил Филипов в лош мениджмънт и погазване на закона. Според немското законодателство купувач на фирма през първата година не можел да уволнява работници и служители.

Българският предприемач вече бил освободил от работа 12 души, а профсъюзът се опитал да му предложи помощ, която той категорично отказва, без дори да погледне концепцията им.

Фил Филипов обаче не се оставя да му диктуват условията

за "реанимацията" на собственото му предприятие: "Казах на жена ми да ме застреля, ако види, че подписвам исканията на IG Metall", обяснява по-късно той. Следват 6 седмици, изпъстрени със стачки в заводите на "Атлас", но накрая синдикатите го оставят да си свърши работата. Инвеститорът успява да възстанови компанията и тя започва да работи на пълни обороти.

"Той винаги мислеше с един ход напред, не само за себе си, но и за хората около него – споделя синът му Стоян. - Трябва кураж, за да покажеш на света, че има опростени начини да управляваш бизнес, да водиш другите към успеха."