Тодор Цветков и как се прави 71-часово плуване за "Гинес"
Първият му е маратон от 10 км, но с една ръка за 5 часа
Следващата му цел е да преплува Черно море – 1150 км от Грузия до Варна, за 2 месеца
Вярата няма стойност, ако не започва от тази в собствените ни сили, казва младежът
Cтуд, умора, кризи, спазми, безсъние, крампи. С това се бори 27-годишният Теодор Цветков по време на 71-часовото си плуване във водите на язовир "Николово" в лесопарка "Липник" край Русе.
Първоначалният му план бе за 72 часа без прекъсване, но заради силна гръмотевична буря лекарите прецениха, че трябва да извадят младежа на 71-вия час. Въпреки това той подобри световния рекорд, който бе 68 часа.
Всичко започва месеци по-рано, когато лекари и треньори изготвят специална програма.
"Имах два месеца подготвителни и след това още 4 месеца програма, по която да тренирам – споделя русенецът. – Първо ставах всяка сутрин в 5 часа, после започнах в 4 часа, за да тренирам по 5 часа плуване на ден. Сутрин имах
няколкочасова тренировка,
след това отивах на работа, прибирах се, хапвах и пак отивах да тренирам. Работя в Превантивно-информационния център към общинския съвет на Русе.
Тренировките бяха много тежки за мен и през последните два месеца имах силни болки в тялото. Това ми попречи да изпълня цялата програма, но рехабилитаторите ме закрепиха за събитието."
За него се грижат и двама лекари - д-р Силвия Паскалева, която е спортен медик и диетолог, и д-р Христо Матев, специалист по белодробни заболявания. Двамата подлагат Теодор на различни тестове, за да видят дали ще издържи 72-часовото плуване.
"Той мина функционални изследвания – обясни д-р Паскалева. - С проф. Груев - известен наш спортен кардиолог, му беше направено натоварване, за да проверим дали наистина можем да го пуснем в това предизвикателство. Направихме му и редица генетични проучвания, за да преценим най-правилно добавките, които да му даваме. Той е изключително дисциплиниран и аз му се възхищавам."
"Едното, което беше заложено в тренировъчната програма, беше да плувам 24 часа без прекъсване и през това време ми вземаха кръв, за да се види дали определени показатели променят стойностите си – допълва Цветков. - Но при мен те не се измениха. Следяха се електролитите и магнезият, разбира се, не само това. В София ми правиха максимално натоварване на сърцето, за да видят дали ще издържи."
Благодарение на всички тези изследвания лекарите правят и специален план по часове на храненето и добавките, които Теодор трябва да взема по време на маратона.
Той влиза във водите на язовир "Николово" в четвъртък на 11 август в 17 часа, подкрепян от екипа, приятелите си и много фенове. На ръката му имало GPS часовник и още два GPS приемника, които да отчитат времето и то да се запише в рекордите на "Гинес". До него имало и каякари, които да му дават храна и да го подкрепят. Те се сменяли на всеки 5 часа, като през нощта били по двама. Имало и светлинен сигнал, който да го ориентира, за да се движи в права линия.
Първата нощ преминала добре, но
в 5,30 часа сутринта маратонецът усетил, че замръзва
Неговият брат и екипът му незабавно му дали да пие топъл чай, който го загрял. След това слънцето изгряло и проблемът бил решен. Теодор поддържал нормално темпо, защото знаел, че ще се изтощи прекалено бързо и няма да успее да издържи 72 часа.
Всъщност хипотермията и липсата на сън били най-големите притеснения на лекарите, защото те можели да доведат до по-сериозни последствия за 27-годишния мъж.
“Безсънието и температурата бяха най-големите изпитания – обяснява д-р Паскалева. - Той премина много тестове преди това начинание, приемаше натурални продукти, разписани по часове. Давахме му енергийни напитки, протеини, топли чайове, кофеинови напитки. Сигурна бях, че ще успее да постигне този успех, и знаех, че само външен фактор може да му попречи да се справи. Причината е, че Тео има хъс и мисия, която преследва."
Затова те следели вътрешната му температура и температурата на водата, която било около 24 градуса, но падала и под 20 през нощта.
Истинската борба за Теодор Цветков обаче започва след 30-ия час плуване, когато студът, умората и кризите започват да надделяват.
"Болката беше много силна в цялото тяло – посочва маратонецът. – Свръхумората и безсънието обаче водеха до сериозни кризи. В един момент получих силно треперене на цялото тяло, което изплаши много екипа ми. Имах задушавания, понякога се унасях от това, че не бях спал толкова много време. Въпреки това волята ми надделя. Успях да се справя. Хранех се през 12 часа с топла храна, като след първите хапвах само шепа ориз.
Спирах за около 10 секунди
Даваха ми се електролити и въглехидрати на 30 минути, които ми връщаха силите. Когато минаха 24 часа, хапнах тортила с шунка и кашкавал. Но на всеки 6 часа, ако бях гладен, ядях протеиново блокче или ядки. И на третия ден ми дадоха да пия крем супа. Като цяло първите 7 часа и последните две денонощия бяха най-трудни."
Приятелите му от клуба по кану-каяк обаче били непрекъснато с лодките до него и следели как се чувства. Те признават, че е имало няколко момента, в които Теодор е получавал кризи и всички тогава са били притеснени за живота му. Въпреки това успяват да се справят с хипотермията и това Теодор да остане буден 3 денонощия.
След 68-ия час Цветков знае, че е подобрил световния рекорд, но искал да завърши мисията си и да промотира лесопарка "Липник". Точно тогава
започва силна гръмотевична буря
и се излива проливен дъжд. Маратонецът остава във водата още три часа, но лекарите преценяват, че вече е прекалено опасно за неговия живот и този на екипа заради гръмотевиците, които в същия ден поразиха момиче и го оставиха в кома за няколко дни. Така малко преди 72-рия час Теодор е изваден от водата.
"По време на гръмотевична буря е абсолютно забранено да има хора във воден басейн, защото те стават обект на светкавици и може да има фатален завършек – обяснява д-р Христо Матев. - Той направи 71 часа, което е уникално."
"Това не беше просто дъжд и затова прецениха, че трябва да ме извадят от водата – допълва Цветков. – А точно тогава се чувствах много добре. Нямах кризи и знаех, че мога да издържа и 73 часа. Но аз знам, че съм успял. Най-важното бяха здравето и животът на мен и на екипа ми, не можеше да се рискува с това. Успях да подобря и да поставя рекорд на "Гинес". Но не това е най-важното, а по-скоро, че винаги трябва да вдъхновяваме младите, спортът да се развива и да има бъдеще за следващите поколения. Успях да преборя себе си, да докажа, че пред човешкото тяло и пред психиката волята побеждава и стои най-отгоре в йерархията. Това, което се случи в "Липник", е поредното доказателство, че
“невъзможно” е само дума
и всичко може да стане възможно. Благодаря за цялата подкрепа. Вярвам, че най-доброто предстои. Способностите са надминати. Бяха невероятни 71 часа. Не се предадох нито за миг, защото вярата ми е непоклатима."
След голямото приключение Теодор влиза в болница под наблюдение, а след това продължава възстановяването си вкъщи, докато влезе отново във форма. Смята да напише книга за изживяното през тези 71 часа, за мотивацията и волята, за да покаже на хората, че трудностите могат да се преодоляват, а мечтите да се сбъдват.
Това изпитание е подготовка и за голямата му цел - да преплува Черно море от Грузия до Варна с кауза за изчистване на водите от микропластмаса. Идеята е да мине маршрут от 1150 км за два месеца - по 20 км на ден, като през останалото време ще взема проби от водата и парчета пластмаса. Заради войната в Украйна обаче се налага Теодор да отложи тази инициатива - трасето минава през военна зона, която е забранена.
"Надявам се да успея да го преплувам следващото лято – разказва 27-годишният мъж. – Исках да го направя тази година, но не мога заради войната. Освен това сега целта ми е да намеря спонсори, които да ми осигурят
кораб, екипаж и други неща,
необходими за това предизвикателство. Знам, че преплуването на Черно море е възможно и аз ще го направя."
Той признава, че от дете обича да помага на хората и подкрепя различни каузи, за да направи земята по-добро място за живеене. Теодор Цветков е завършил спортното училище в Русе с кану-каяк. След това аграрно инженерство в Русенския университет, а сега следва управление на институциите за социална работа в Софийския университет.
Още от малки
с брат му помагали на хора в нужда
Правели четения на книги в парка. А преди около 5 години Теодор започва да организира различни инициативи.
Първата му по-значителна кауза е в края на 2017 г., когато плува 200 м, за да събере пари за едно момиченце. След това през 2018 г. влиза в рекордите на "Гинес", като плува 10 км само с една ръка. Изминава трасето за 5 часа и 13 минути, с което подкрепя инициатива за изграждане на плувен комплекс за хора с увреждания.
През май тази година Теодор плува 24 часа в закрит басейн, а миналото лято завърши втори в ултрамаратона в река Самара в подкрепа на световната кауза за справяне с глобалното затопляне.
"Мечтата ми е да направя света едно по-добро място, това ме мотивира да полагам тези усилия, защото вярата няма стойност, ако не започва от тази в собствените ни сили и възможности", сподели Цветков.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега