- Хилда, ще изненадате ли зрителите с нещо ново във втория сезон на "България търси талант"?
- Слава Богу, има има страшно много нови и разнообразни участници. Очевидно сме вдъхнали доверие в хората в първия сезон, защото тази година участниците са много по-разнообразни. През очите ни минаха много цветни кандидати, които направиха по-интересно шоуто за нас самите като жури, а и сигурна съм, че зрителите ще оценят техните таланти.
- Какво най-много ви впечатли?
- Имаше такива, които бяха толкова атрактивни, че ми се наложи няколко пъти да си стана от мястото, за да не гледам номерата им. Имаше и такива, които направиха нощта ми безсънна от ужас. Като цяло има много талантливи хора и това ме радва. Приятно изненадана съм, че тази година номерата са различни, има баланс между всички таланти. Тъй като в нашия формат няма ограничение във възрастта, се срещнахме с невероятни певци сред децата. Това ме впечатли много. Те не са имали възможност да попаднат в музикални формати заради възрастта си.
- А по-възрастните кандидати как се справиха?
- Преценката за собствените ти способности е нещо относително. Имах проблем по-скоро с родители, които ме принуждават да казвам на малки дечица, че нямат таланта, който те са им внушили, че имат. Сериозно обвинявам родителите, които поставят нас и децата си в такава трудна ситуация. Много е трудно и тежко да кажеш на малко дете, че не притежава дарбата, за която постоянно го хвалят роднините. Подобни неща наистина ме ядосват.
- Сигурно е имало семейни драми след края на шоуто.
- Може би е така, но аз не съм зад кулисите и съм далече от случващото се там. Виждам само това, което се случва на сцената. Не знаем какво е станало преди това или какво ще стане с хората след участието им.
- Вие какви таланти предпочитате?
- Може и да е професионално изкривяване, но винаги ми се иска много да видя на сцената един страхотен музикант. Цялата ми същност има нужда от това. А и това е нещо, което най-добре мога да оценя, виждайки го пред мен. Искам да видя талант, който да е облечен с вкус, с чувство за мярка и с финес. Държа изключително много на визията. В днешно време външният вид може да отнеме много от таланта на един изпълнител, но и да му даде много по-пълен завършек.
- Вие какъв стил на обличане предпочитате?
- Обичам спортно-елегантния стил. Почти винаги съм в черно. Обичам този цвят. В него се чувствам сигурна, защитена, спокойна. Много пъти съм влизала в магазин с идеята да си купя нещо цветно и ярко, но автоматично се насочвам към черните дрехи. А и смятам, че отива на русите ми коси.
- Има ли достатъчно таланти в България, за да излезе и втори сезон на формата?
- Според мен има толкова, че да се направят дори повече от 2 сезона. Проблемът е, че ние като нация сме леко комплексирани. На хората им костват повече усилия да излязат и да си покажат таланта. Но когато виждат добронамереността, която излъчва формата, са по-спокойни. Навсякъде виждаме омаскаряване на хората в риалити предаванията, а при нас са предразположени да покажат най-доброто от себе си. Безкрайно щастлива съм, че е така. Самата аз не бих се съгласила да участвам в жълт формат.
- Кое е най-забавното нещо, което си спомняте от кастинга?
- Сега се сещам за един много ентусиазиран участник. Той с такава енергия си изпълни номера, запълни сцената самичък с излъчването си. След като си свърши номера, мина през всеки един от журито и натисна бутоните за одобрение сам. С такава енергия го направи, че счупи бутона на Любо. Трябваше да спрем предаването за 30-40 минути, за да се смени техниката.
- Поддържате ли контакт с предишната победителка?
- Тя направи песен и клип към нея. Част е от една певческа школа в Пловдив, където ходя лятото, за да опреснявам собствените си вокални техники. Виждаме се и мисля, че е много кадърно момиче. Смятам, че този формат има сериозно преимущество с паричната награда. На победителя се дават 60 хил. лв., които не са никак малко, за да развие таланта си.
- Какво е чувството да сбъднеш нечия мечта?
- Усещането е фантастично, но заедно със страхотните емоции, понякога усещам и тъга. Много е тежко да орязваш крилете на толкова много хора. Натъжавам се, когато трябва да отпратя някого, особено ако е дете. Сърцето ми се къса, но такъв е регламента. Всяка емоция в предаването е реална.
- Какви са наблюденията ви за младите в България?
- Зависи от каква среда са излезли. Имам наблюдения над децата в моето музикално училище. Там средата е съхранена. Те ме вдъхновиха с цялата енергия и желание, които имаха, за да се развиват в тази насока. Дадоха ми надежда, че има и хора, които не слушат чалга и не гонят чалга излъчването, в което сме потопени навсякъде.
Обнадеждена съм като цяло.
- Посещавали ли сте чалга клуб?
- Никога през живота си. Няма го дори любопитството в мен, за да вляза в такова заведение. Единствено, сменяйки каналите на телевизора, съм минавала през чалга телевизия. Впечатлена съм от качеството и парите, с които се правят тези неща. Но дотолкова. Заедно с мои партньори създадохме джаз клуб - средище за една жива алтернатива на музиката,която не харесвам. Не обичам да плюя против чалгата, защото за да говориш против нещо, трябва да можеш да дадеш реална алтернатива. Сигурна съм, че ако на всяко едно дете, което в момента е запалено по чалгата, му се даде да чуе нещо друго, ще му хареса. Затова създадохме място, където да се слуша качествена музика. Интересът към тази музика никак не е малък.
- Целият ви живот май е заобиколен само от музика...
- Всичко, което правя, е свързано с музика по някакъв начин. Не свиря в моя клуб, но ако знаех, че е толкова тежка задача да направиш нещо такова, едва ли щях да се захвана. Не е лесно да организираш по 60 концерта на месец заедно с театрални постановки. Но аз съм безкрайно щастлива, че успяхме да създадем такова нещо.
- В момента сте доста ангажирана, остава ли ви време да се наспите?
- Когато си организиран и обичаш нещата, с които се занимаваш, се забавляваш и не се чувстваш чак толкова натоварен. Късметлийка съм, че успях да превърна всичките си хобита в професия. Голямо преимущество е да успееш да си подредиш нещата по този начин. Все пак най-важното за мен е да ми остава време и за дъщеря ми.
- Дъщеря ви музикална ли е?
- Много. Когато беше по-мъничка съм си мислела, че никога няма да я насилвам да поеме по моя път. Сега я виждам, че първото нещо, което прави след училище, е да седне на пианото. Но сега, като усещам таланта й, си мисля, че бих я подкрепила с всичко, ако избере този път. Пее много хубаво, но гледам да не насилвам много нещата, защото е само на 9 г.
- Бихте ли искали дъщеря ви да участва в музикален формат?
- Така се наплаших от родители, които не са преценили добре възможностите на децата си, че се страхувам да не би и аз да съм се заблудила. Шегувам се, естествено. Мисля, че още не й е времето за такива неща.
- Често гледаме по новините за агресивните деца по училищата. Не ви ли се иска да затворите дъщеря си вкъщи и да я предпазите?
- Ужасявам се, когато виждам какво се случва навън. Наистина ми се е искало да я затворя вкъщи. Страхът ми за нея е огромен. Но знам, че не мога да я ограничавам. Напротив. Оитвам се да й дам цялата свобода, която й е нужна. Искам да отрасне като един свободен човек и да не й е трудно да се оправя с препятствията в живота. Балансът между тези неща е изключително труден. Много пъти дори не мога да заспя, мислейки за тези неща. Това е една от основните причини да я изпратя в частно училище. Все пак там средата е по-затворена, съхранена и по-сигурна.
- Влюбена ли сте в момента?
- Не, за огромно мое съжаление. Чакам пролетта, дано тогава се влюбя. Скучно се живее, когато не си влюбен.
- Какви мъже харесвате?
- Умни, чаровни, широко скроени, талантливи и по възможност красиви. Важна е същността на нещата. Когато тя е качествена, тогава и визията става красива. Бягам от голата визия.
- Имате ли недостатъци?
- Да, доста нетърпелива съм и голям инат. Но никога не са ми пречели в живота. Около себе си имам доста хора, които ми дават криле и ми помагат да постигам целите си. Това е изключително ценно за една жена. Аз съм малко неамбициозна, но нещата ми се получават, защото не ги правя на всяка цена. Нищо в живота ми освен здравето на близките ми не е на всяка цена.