Атентатът срещу дъщерята на известния руски философ събужда призрака на Сталин

Парафразирайки Ницше, руският философ Александър Дугин каза: “Това, което не ме убива, убива някой друг”. Пророчески слова. Онзи ден предназначената за него бомба уби дъщеря му Даря на Можайското шосе край Москва. Тази смърт най-вероятно ще извади от гроба призрака на Сталин.

Сред медийното простолюдие на Запад Дугин е известен като “философа на Путин”. Едва ли, двамата имат диаметрално противоположни мирогледни системи. Или поне имаха. Путин беше светъл либерал, дори се опита да сватоса Русия с НАТО и ЕС, но получи отказ и после се обиди.

И обратното – Дугин още от юноша е заклет враг на либералния Запад. Понякога дори флиртува с фашизма. Той е изключително популярен сред руските патриотични интелигенти и ще - не ще, Путин е длъжен да го уважава.

Популярен е и в България сред левите интелектуалци

Това е голяма мистерия. Те са уж леви, а Дугин е крайнодесен, много по-десен от българската градска десница. На едно място той пише, че социалистическата идеология е “от дявола”. Защо тогава нашите десни го ненавиждат, а нашите леви го обичат? Би трябвало да е обратното.

Истината е, че у нас русофилството винаги надцаква левичарството. Единственият социалист русофоб в България е Димитър Благоев. Като студент в Петербург Дядото основава първия марксистки кръжок в Русия, но руските историци го премълчават, както и премълчават, че ние сме им дали православието, а с него и църковнославянския език, който слага основите на модерния руски език.

Аз следя и лично чета Дугин от доста години, тъй като ми е безкрайно интересен. Много по-интересен от Тери Пратчет и Джон Толкин, но не чак колкото братя Стругацки и Айзък Азимов. Намекът ми е, че са горе-долу от един жанр. Според мен. Знам

сериозни хора, които веднага биха ме гръмнали

заради тези думи.

Дугин е един от идеолозите, които възникнаха от трагичния руски преход към демокрацията. Докато икономиката се разграбваше, милиони гладуваха и проклинаха Горбачов, Елцин и Чичо Сам. Всички приватизатори бяха бивши комунисти, пребоядисани като “либерали”. Така народът намрази либерализма, а по-досетливите идеолози като Дугин се усетиха, че вятърът се е обърнал. Според доста източници Дугин започва своята политическа дейност още по съветско време в

нелегалния кръжок “Черен орден SS”,

който се занимава с нацистката езотерика и окултизъм. След промените заедно с писателя лимонка Едуард Лимонов основава Националболшевишката партия, която по-късно е забранена. В началото на века създава Международното евразийско движение, които призовава за “консервативна революция” и дава повод на своя създател често да пътува на международни конференции.

В един момент Дутин заяви, че Путин играе ролята на “удържащ” идването на Антихриста. Навремето “удържащи” са били византийските императори. Според него естественото състояние на Русия е монархията, а Путин, макар и формално да е президент, всъщност играе ролята на княз, в когото битието битува с най-висока степен на интензивност.

Който иска да вникне във философско-политическите възгледи на Дугин, може да прочете неговата книга “Четвъртият път”, която неотдавна бе издадена на български. Четвъртият път снема предишните три политически идеологии – либерализма, комунизма и фашизма. Но работата е дълбока, всеки трябва да далдиса сам.

Даря Дугина беше млада и красива жена,

идеен последовател на баща си, а от онзи ден – и светиня на руския национализъм. Нейната смърт може да се използва и да промени много неща.

Например тя може да накара Путин да се престраши и да започне отдавна замислената тотална чистка на “предателите” в държавните институции. Може да постави икономиката на военна нога, т.е. да наложи държавен контрол над промишлените предприятия. И може да обяви мобилизация, за да ускори хода на войната в Украйна. Всичко това отдавна аха-аха да стане, но руският президент все се колебае. Сега атентатът срещу Даря му дава повод да пришпори бойния дух на нацията и да затегне гайките. Всичко това отдавна се препоръчва от Дугин.

Разбира се, освен Дугин в Русия има още десетки популярни идеолози на антилиберализма. Сред тях бих наредил политолога Андрей Фурсов, икономиста Валентин Катасонов, историка Николай Стариков, депутата Евгений Фьодоров, историка Евгений Спицин и разбира се, неотдавна напусналия този свят Владимир Жириновски. Което е парадокс, тъй като Жириновски бе основател и лидер на Либералнодемократическата партия, дълги години третата партия в парламента. Тези хора имат най-различни и дори несъвместими политически възгледи, но в 2-3 пункта те са единодушни. Първият е, че

Русия има нужда

от “опричнина” – голяма чистка в стила на Иван IV,

известен като Иван Грозни - страховитият княз и после цар на Русия от средата на 16-и век. В един момент Грозни воюва с Швеция, Полша и Литва едновременно, търпи поражения, а сред болярите се шири предателството. Тогава той организира опричниците - царски отряди, които нападат и плячкосват селата и болярските имения, наказват изменниците, палят, грабят и попълват хазната. На седлата си те закачали кучешки глави и метли. Това означавало, че хапят като кучета и измитат всичко излишно.

Дълго време Иван Грозни се смяташе за лош цар, жесток психопат и терорист. Новата патриотична вълна обаче го реабилитира, почисти му имиджа и го постави наравно с най-великите и просветени царе. Според Дугин той е допринесъл за Русия много повече от Петър Велики, който насила е принудил Русия да приеме западните ценности и с това я е отклонил от нейния естествен исторически път. Затова тя и до днес не може да дойде на себе си. Но

най-реабилитиран

е Йосиф Висарионович Сталин,

който по време на перестройката и либералните реформи приз 90-те години бе обявен за чудовище, виновник за смъртта на десетки милиони руснаци и за трагичното начало на Великата отечествена война. Твърдеше се, че войната е спечелена не благодарение на него, а въпреки него. Сега е обратното – Сталин отново е Великият вожд, който индустриализира страната и победи Германия. Без него днес Русия нямаше да съществува.

От Путин се очаква да бъде като Сталин – твърд, решителен и безкомпромисен към предателите. През 2014 г., когато преоблечени руски войски помогнаха на отцепниците в Луганск и Донецк да отблъснат украинската армия, Дугин разкритикува Путин за това, че не са продължили до Киев. Коментирайки събитията в Одеса на 2 май 2014 г., в едно интервю той призова руските бойци “да убиват, да убиват и да убиват” негодяите.

В резултат бе уволнен от Московския държавен университет, където ръководеше катедрата по социология на международните отношения. Тогавашният му тежък грях днес е официална политика.