Пучът е неуспешен, но води до разпада на СССР

32-ма верни бодигардове разработват план за защита,

дъщеря му и зет му го заснемат, че е здрав

8 високопоставени политици, между които вицепрезидентът Генадий Янаев и шефът на КГБ Владимир Крючков, свалят Михаил Горбачов от власт на 19 август 1991 г., като се опитват да променят хода на перестройката. Те са против нея и идеята СССР да се превърне в общност от независими държави.

Танкове излизат по улиците на Москва.

В този момент съветският лидер е на почивка в Крим. Впоследствие става ясно, че охраната му е поискала среща с него на 18 август, ден преди пуча.

Информирали са го за създаването на комитет на извънредното положение. Предложили му да одобри с указ действията им или да предаде пълномощията си на вицето си и шеф на пучистите Генадий Янаев.

32-ма верни телохранители обаче останали с него и разработили план за защитата му. Заедно с жена си Раиса Горбачов се информирал за всичко случващо се по западните радиостанции. Няколко пъти искал да получи самолет,

за да опровергае слуховете,

че е болен. Дъщеря му и зет му документирали във видео, че е здрав, а лекарят му потвърдил това писмено.

На третия ден вече било очевидно, че превратът върви към провал. Част от участниците в заговора влезли при него, за да преговарят, а той наредил да ги заключат.

Всичко това се случва само 22 месеца след 10 ноември 1989 г. България застива в августовските жеги с информацията, че в СССР се извършва опит за държавен преврат и че хардлайнерите поемат кормилото на държавата, а перестройчиците са отстранени.

Прокрадват се опасения, че може да има отзвук и у нас. Говори се тогава, че руският посланик Виктор Шарапов, който играе важна роля при свалянето на Тодор Живков, вече получавал задачи от превратаджиите и

предлагал на българските политици да подкрепят пуча.

Дипломатът признава официално за едно посещение при премиера Димитър Попов на 22 август, когато му предал обръщение от Михаил Горбачов. На 19 август пък е бил при президента Желев и му е връчил обръщение от Комитета по извънредното положение. Същия ден го получава и министър-председателят от руския пълномощен министър Кареев. То е стигнало и до лидерите на СДС и БСП Филип Димитров и Александър Лилов.

На 20 август по обяд Шарапов се обадил на Димитър Попов по нареждане на премиера на СССР Валентин Павлов. Предал, че Москва се надява уговорената за 22-23 август среща с българска правителствена делегация да се състои. Попов отговорил, че нашите представители няма да пътуват.

Никакви задкулисни контакти не са осъществявани в дните на преврата, твърди Шарапов. Според него не е имало и натиск за провеждане на съвместната комисия.

Има опасения, че хора от БСП са били в контакт с превратаджиите. След провала на пуча

от СДС пишат на новия шеф на КГБ ген. Вадим Бакатин, че ще съдействат

за огласяване на сведения за сътрудничество между превратаджиите и БСП. Ръководството на СДС разполагало със сведения за конспиративни връзки на отделни функционери от БСП с организаторите на преврата.

7 месеца по-рано в интервю по телевизията Борис Елцин е поискал оставката на Михаил Горбачов като президент. Той от своя страна се опитва да преформулира СССР чрез нов договор между Русия, Украйна, Беларус, Азербайджан, Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан под името Съюз на съветските суверенни републики. Абревиатурата отново е СССР.

Това действа като сигнал към хардлайнерите, които излизат с обръщение към съветския народ, че перестройчиците са "екстремистки сили, поели курс към ликвидация на СССР". Те изпращат хора във вилата, в която почива Михаил Горбачов, като му спират и достъпа до ядреното куфарче.

Борис Елцин излиза сред народа и се качва на един от танковете.

Определя случващото се като преврат и овладява положението.

Голяма част от армията застава на негова страна.

Заговорниците са арестувани.

Михаил Горбачов признава, че е бил предупреждаван от Джордж Буш за подготвяния пуч, но е подценил сигналите. В крайна сметка той е принуден да подаде оставка като генерален секретар на КПСС и да разпусне огромната компартия. А няколко месеца по-късно се разпада и СССР.

Президентът Желю Желев и СДС заемат категорична позиция срещу преврата.

"Москва е тест за демократичните сили в България", заявява първият демократично избран държавен глава. Той окачествява случилото се като класически неосталинистки преврат. "Всички български демократи, всички ние трябва да подкрепим възстановяването на законната власт в Съветския съюз и конституционно избрания президент", добавя Желев. Надявам се на отговорно поведение на политическите сили и синдикатите в България, както и на всички държавни институции, които са гаранти за гражданския мир и все още крехката ни демокрация", казва още той.

Правителството на Димитър Попов е по-меко в осъждането на преврата. Също и БСП.

Андрей Луканов напуска ръководството на столетницата,

като отрича това да е станало заради личен конфликт с Александър Лилов за отношението към пуча. "Историята с декларацията на БСП за събитията в Съветския съюз е само повърхностен израз на процеси в соцпартията, които я отклоняват от пътя на обновлението. Не приемам параноидалните обвинения на СДС, но смятам, че ясната позиция няма да навреди никому", казва Луканов.

В крайна сметка пучът няма последици у нас. Няколко месеца по-късно идва краят на съветската империя.