Комунистите били възмутени от хвалебствията за стихосбирката, на която не гледали с добро око

Пишела със завидно майсторство, подреждала думите в невероятен ред

Георги Господинов: Катя имаше нетукашно изящество и острота

“Всичко несбъднато плува в далечни морета”, пише поетесата на 13 г.

"Катя, Екатерина Йосифова, си е отишла. Една от най-големите ни български поетеси, деликатна анархистка – сподели новината писателят Георги Господинов. - Помня как си предавахме анархистки писания по ямболско-кюстендилска линия. Имаше нетукашно изящество,

възторг и елегантност,

острота също, радост за другите, грижа за по-младите. Светъл път, Кате..."

Иначе

Иначе съм добре, чакам те,

но нали се случва само това.

Имам достатъчно неща за вършене,

а тая земя не е била никога страна на любовта.

Иначе съм добре. Не съм ли ти казвала,

че само твоята прегръдка има

извивките на моето желание.

И че това понякога трае цял живот.

Иначе съм добре, нали от всички начини

можах да избера този.

Няма да позволя на живота си

да спре там, където те няма.

Нали можем за малко да възпираме

студения вятър.

Иначе съм добре, чакам те

с изпръхнало сърце.

Това е едно от стихотворенията на великата поетеса Екатерина Йосифова, която си отиде от този свят на 13 август, а Георги Господинов го сподели в нейна памет.

Писателската гилдия потъна в скръб, а много поети изразиха мнението, че поезията е загубила бялата си лястовица и без нея вече няма да е същото. Колегите на Йосифова посочват, че тя е писала стиховете си със завидно майсторство, пред което всеки онемявал.

Подбирала думите фино, властно и нежно,

подреждала ги в невероятен ред и обичала да пише за житейските неща.

Преди няколко години в интервю поетесата бе обяснила, че най-тъжната човешка съдба е да прахосваш живота си в устройването му и че мечтае за страна, в която всеки има значение.

Още тринайсетгодишна, докато е на брега на морето, пише едно от най-мъдрите си слова: "Всичко несбъднато плува в далечни морета".

Екатерина Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в Кюстендил. Още от дете проявява творческия си талант. Обичала да чете заедно с родителите, които всяка вечер сядали на дивана с книга в ръка. Самата тя е разказвала, че за нея нямало забранено издание в семейната библиотека. Детските приказки изобщо не я влечали, но и никой не я задължавал да ги чете. Родителите я учели, че трябва да чете всичко независимо от възрастта си. Рано или късно щяла да разбере написаното. Това впоследствие много й помогнало в училище, защото освен с художествени творби Катя била запозната с астрономията, физиката, анатомията. Потапяла се в цели поредици, дори стари учебници, посветени на тези сложни науки.

Когато била на 10-годишна възраст, прочела "Ана Каренина", "Възкресение" и "Ла гарсон", който по думите й минавал за порно.

"Като идваха други деца вкъщи, се шашваха:

“Ама тия, голите, дават ли ти да ги гледаш?”,

спомня си Екатерина в един от разговорите за литературния живот с приятеля си Николай Трайков.

Пред него споделя още, че стихчета започва да пише около 5­6-годишна възраст, а в училище разбира, че може да впечатлява с тях. Децата и учителите не криели възхищението си към нея, но родителите й изобщо не я хвалели. За тях Катя имала още много работа за вършене.

"Започнах да различавам и да запомням истинските произведения – споделя Йосифова. - Благодарна съм, не знам на кого, за спецификата на паметта си, от едно-две прочитания запомням стихотворение. Но пък и в училище тогава се учеше много наизуст - не само български, но и руски, френски, много от тях още помня. Изработват се някакви връзки, настройване на мозъка, знам ли.

Сега в училище не се учи наизуст,

но ако ме прихване да давам "съвети", това ще бъде: да запомнят стихове. Римувани, неримувани, няма значение. Да си ги казват понякога. Помага."

Когато е на 16 години, пише няколко стихотворения, които праща в "Родна реч", където ги одобряват и публикуват.

Започва следването си, като в средата на втората година ражда първата си дъщеря, която е с нея навсякъде до края на обучението й. Поетесата се справяла както с ученето, така и с отглеждането на малката си рожба. Никога не отложила изпит, явявала се и се справяла с всичко. Нямала време обаче да присъства на различни събития за поети.

Причината била, че в квартирата й нямало топла вода, печката й била на дърва, а памперсите изобщо не съществували. Вероятно затова я канят само на две литературни четения за цялото й следване.

След това я забравят,

вероятно смятали, че тя няма да се развие в професията.

Екатерина обаче изобщо не се впечатлявала от този факт. Напротив, дори смятала, че за съвсем младия поет "литературният живот" не са сбирките и събитията, а четенето на тишина. "Поглъщане, удоволствие, пълнота, влияния, себеосъзнаване... Всичко. Никакви липси", категорична била Йосифова.

"Детето не пречи, каквото и да казват – допълва поетесата. - Когато е съвсем малко, доста спи, а после свиква да те гледа с книга. Сигурно и аз така съм свиквала с четенето на родителите ми, те са ме отглеждали при подобни условия. Разбира се, познанствата с хора, които са на твоята възраст и имат същите интереси, са важни. Познавах неколцина, знаех, че ги има. След завършването си ходех в София рядко, работех, имах вече две малки деца, не можех да се откъсна за повече. Но и не изпитвах особена нужда. Всъщност добре ми беше, както си живеех. Май усещах вече, че това, което ме ограничаваше, което ме задържаше там – жителството, известно време "разпределението", но на първо място близките, домът, сигурната помощ –

много повече ми даваше, отколкото ме ощетяваше

Удобно беше, всякак. Помагаше да си благосклонен към себе си."

И по този повод Екатерина неведнъж през живота си е казвала, че добрите поети не били от големите градове, а от селата, защото там течало друго време. Не били под напрежение, както в София например, където постоянно имало някакви изяви или участия в дадено събитие.

В провинцията й харесвало повече, защото имала време да живее и да чете.

"Понякога повтаряш наум чужди стихове, които са те поразили, ти ги откриваш и те те вкарват в нещо, водят те – разсъждава пред Трайков поетесата. - После, ако ти стиска,

произнасяш наум или на глас своите собствени

Приближаваш се до нещо или не се приближаваш – общо взето, се "правиш". Това ставаше още в ученическите години. И продължи."

Като млада поетеса Екатерина е под крилото на едни от най-добрите писатели и учени - Атанас Лазовски и Енчо Мутафчиев.

Те й давали достъп до текстове, за които почти никой не знаел, че съществуват. Така тя успява да се добере до специален бюлетин на СССР, на чиято корицата стоял гриф "Строго секретно". В него имало западни стихотворения и романи, руски, но забранени. На първата страница пишело, че са преведени за сведение на правоверните писатели.

В един момент от живота си Йосифова решава,

че е готова с първата си книга

Преписва я на пишеща машина и я изпраща по пощата в издателство "Народна младеж", където издавали ръкописи на млади автори.

Творбата й била интересна, но я посрещнали с подозрение по високите етажи. Двамата редактори я смятали за истински шедьовър и я хвалели навсякъде. Заради това обаче Мишо и Атанас Свиленов, както ги нарича Екатерина, били извикани в партийното бюро на издателския съюз, за да дават обяснения, и накрая дори били уволнени.

Въпреки това книгата й не е спряна, излиза на пазара, а след нея Йосифова издава още 15, като две от тях са за деца.

Нейните стихотворения са превеждани и публикувани в много страни по света. Талантът й носи и множество награди, като преди няколко години Екатерина бе отличена и с "Орфеев венец" за съвременна поезия.

Интересното е, че при всяка нова книга Йосифова избягвала да говори за нея с колегите си в работата или със съседи и приятели. Не й допадало да се афишира пред тях. Обожавала обаче да влиза в разпалени разговори с писатели за творби, които са прочели, или да пишат стихотворения като си измисляли три думи, които да използват, за да видят какво ще се получи.

Поетесата не крие, че е преработвала стихотворенията си, защото

не вярвала в спонтанното писане

Винаги имало какво да се изчисти.

А вероятно сега Екатерина Йосифова ще продължи да твори с небесно мастило и да чете книги с родителите си.