• От Ана Михова
• Има партии маратонци и партии спринтьори, заради които парламентът не обнови състава на 7-8 държавни органа, казва преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова
• Част от експертите, които се занимават по-сериозно с избори, не са съгласни със създаването на район “Чужбина”, защото не е ясно колко са българите зад граница
• Потребностите и интересите на сънародниците ни в чужбина не са същите като на хората, които живеят тук
• Трябва разяснителна кампания за машините - хората трябва да я пипнат, за да преодолеят страха си

- Доц. Киселова, трябва ли да има нов избирателен район "Чужбина"?

- Дебатът дали да се създаде район “Чужбина” се води от повече от 10 г. На изборите през 2021 г. “Има такъв народ” получиха много сериозна подкрепа от българите зад граница и те са вносителите на предложението в Изборния кодекс. Създаването на избирателен район “Чужбина” беше вписано миналата година, като условието в кодекса беше това да стане, когато излязат резултатите от преброяването. Тъй като нашите сънародници зад граница са много, искат да имат по-сериозно представителство.

- Колко мандата трябва да носи район “Чужбина”?

- Въпросът не е решен в Изборния кодекс и дава възможност на ЦИК да ги определи. Заради това, че ѝ се дава такава власт, без критерии, според мен трябва да се мине през промяна в Изборния кодекс. Защото може да се наруши балансът и хората, които живеят в страната, да се възмутят, че сънародниците ни зад граница определят формулата на управление. От Турция дойдоха 80 хил. гласа, това са поне 4 мандата, а ако от чужбина дойдат 1 млн. гласа? 

- Затова ли идеята не се приема еднозначно?

- Част от експертите, които се занимават по-сериозно с избори, не са съгласни, защото не е ясно колко са сънародниците ни в чужбина. Всеки български гражданин у нас има постоянен адрес и не се изключва от избирателния списък, освен ако не заяви изрично при гласуване по настоящ адрес.

Имаше предложения да се създадат списъци и на хората, които ще гласуват зад граница. Сега те подават само заявка, че биха желали да гласуват в държава Х, град Y. Тоест може да решите да гласувате в Гърция, защото в момента сте на почивка там, но предварително не сте уведомили българската държава, че не сте на вашия постоянен или обичаен адрес на пребиваване. 

Помним всички опашките пред секциите във Великобритания и Турция. Те се получават, защото списъкът се пише на ръка, той не е предварително създаден. Вписването на дългите имена отнема около 30 секунди. Ако гласуват повече граждани, двама от членовете на секционната комисия са ангажирани да снемат личните данни, да вписват имената.   

 - Кой трябва да създаде избирателен район “Чужбина”? 

- Това е действащо право вече. Той е вписан в Изборния кодекс и при следващи избори трябва да се формира.    

- Задължително ли е?

- Да, по-силата на промените в Изборния кодекс, които наложи “Има такъв народ”. Разбира се, следващ парламент може да го промени. Проблемът е, че хората, които са извън страната, са в списъците тук и изглежда, че избирателите са повече от населението. Те веднъж са включени в списъка по постоянен адрес и втори път по постоянното си пребиваване извън пределите на страната.

По тази причина се очаква преброяването, но според мен това не е достатъчна стъпка, защото трябва да се изключват и от списъците в страната. 

- Тоест, ако се създаде район “Чужбина”, ще има много работа по избирателните списъци у нас, защото всички, които не живеят в България, трябва да бъдат извадени от тях.

- Да, нашият закон се придържа към правилата, доминиращи в Европа, че всеки гласува по постоянен адрес, този, който е на документа за самоличност, освен ако не е заявил пред държавата, че по настоящ адрес живее другаде и иска да гласува там. Така се изключва от списъка по постоянен адрес и се дописва в списъка по настоящ.

А българите в чужбина не правят такива заявления. Те обявяват, че искат да се открие секция, но не и че ще гласуват в нея. 

И тъй като законът дава възможност за автоматично създаване на секция, миналата година се получи следното. През юли бяха открити секции в гръцките курорти, след това те автоматично трябваше да се създадат отново, а се оказа, че там вече няма нито един избирател. Някои от тези автоматични откривания трябва да се преосмислят в сътрудничество с дипломатическата мисия в съответната страна. 

Но тези въпроси са много чувствителни и депутатите избягват да бъдат категорични. Защото част от  общностите зад граница са много шумни и народните представители не искат да влизат в конфликт с тях. 

Трябва да се намери баланс за представителство между хората, които живеят зад граница, и тези в страната. Потребностите и интересите на нашите сънародници в чужбина не са същите като на хората в България. 

 - В други държави има ли избирателен район “Чужбина”?

- Във Великобритания и САЩ, където и да се намира техен гражданин, той гласува по пощата и гласът му постъпва по постоянния адрес. Избирателен район извън страната имат държавите, които са владеели колонии - Франция, Португалия.

В Португалия са го решили по много прагматичен начин. В конституцията им е записано, че избират двама депутати, които представляват техните граждани извън страната. Един за португалците, които живеят на територията на Европа, и един за тези, които са извън Стария континент. 

Мисля, че у нас предстои много сериозен разговор, защото, ако се окаже, че една трета от избирателите живеят извън страната, съгласни ли сме толкова много мандати да бъдат дадени на хора, които не са тук.

- През годините едни части, като най-големите градове, увеличават населението, а други се обезлюдяват, може ли да се помисли и за промяна на мандатите - някъде да се увеличат, другаде да намалеят? 

- В момента избирателните райони са изградени на административно-териториалните области, изключения правят Пловдив-град и Пловдив-област и три района в София-град. Ако се намали броят на мандатите за другите райони и те не са минимум 4 за многомандатен район, пропорционалното представителство ще стане мажоритарно. Тоест партията, която има повече гласове, ще вземе мандатите, ако са два или три. Затова са минимум четири. Ако се обединяват области, ще се създаде напрежение. Но маломерните избирателни райони, да ги нарека така, са се увеличили. Преди бяха 8, а вече са 9.    

- Каква избирателна активност очаквате?

- Според мен на миналите избори тя не беше толкова ниска. Просто избирателите са намалели. Ние броим съобразно списъците от преброяването през 2011 г. За десет години българите са се стопили и заради смъртност, и заради миграция. Затова изглежда, че е по-ниска. 

Има и още една причина. Отсега казват, че парламентът, който ще избираме на 2 октомври, няма да има достатъчно гласове да формира мнозинство и правителство. Че след тези избори да очакваме още едни през пролетта. Това демотивира хората. Да се говори, че изборите са излишни и след тях ще има нови, е неправилно. 

Разбира се, за избирателната активност допринесе и липсата на добра разяснителна кампания на ЦИК по отношение на машините. Те си го отчетоха като грешка.  Хората трябва да пипнат машината, за да преодолеят страха от нея. 

- През последната година ни управляват повече служебни правителства, отколкото редовни, избрани от парламента. Има юристи, които смятат, че не трябва да има служебни правителства. Вашето мнение? 

- Във Великото народно събрание, когато са обсъждали как да става преходът между две власти -  парламент и правителство, което е паднало по една или друга причина, са търсели някой, който да не бъде толкова активен в предизборната кампания. Преценили са, че ако президентът състави правителство от експерти, от хора, които не са активни участници в предизборната кампания, ще спадне напрежението и партиите ще се концентрират върху предизборната кампания, докато някой поеме отговорност за управлението. Това е била идеята. Обаче ако погледнете във времето, когато Росен Плевнелиев съставяше служебни правителства, а и сега Румен Радев, ще видите, че служебното правителството става участник в предизборния процес.

- Защо?

- Според мен, защото президентът е политически активен. Конституцията го допуска. Той може да бъде и член на политическа партия и когато е част от политическия процес, някои от партиите се фокусират върху него. Така привличат избиратели, попадат в медиите и изглежда, че правителството се партизира. Дали трябва да има служебно правителство в конституцията е тема на по-сериозен разговор, който не бива да се води, когато правителството, което управлява страната, е назначено от държавния глава. Това е един от онези въпроси, които са от компетентността на Велико народно събрание и трябва внимателно да се поставя, защото част от партиите не са далеч от тази идея - за негово свикване. Нещо, което според мен е излишно. Ние не просто нямаме политическа стабилност за по-сериозни разговори, а някои партии нямат и капацитет. Техните разбирания са толкова елементарни, че даже са и опасни.  

- Поради краткия живот на предишните парламенти, включително и последния, и поради липсата на категорични мнозинства много институции работят над мандата. На това основание може ли да се атакуват в съд техните актове?

- Има едно решение на Конституционния съд отпреди повече от 10 г., което казва, че въпросът за мандата зависи от това на какво ниво е, дали е установен конституционно, или на законово. И там, където е на законово, може да продължи да се изпълнява, докато бъде обновен съставът, ако е предвидено в закон. На конституционно не е предвидено и мандатът приключва. В КС в момента има висящ процес за мандата на Инспектората на Висшия съдебен съвет. При него ще бъде лесно, защото органът се формира само от Народното събрание. Там обаче, където се формира от повече от една държавна институция, както е с ВСС, от една страна, са магистратите, които вече избраха своите представители, а от друга, Народното събрание, на 3 октомври, ден след изборите, мандатът на действащия ВСС приключва.

- И какво става след това?

- Тези, които са избрани, ще встъпят, а на другите, които Народното събрание трябва да избере, столовете ще останат свободни. Следващият въпрос е, когато ги избират по-късно, за пет години ли ще бъдат, или мандатът е започнал да тече на 4 октомври. Мандатността е не да създава напрежение на органите, които конституират, а хората да не се застояват, да има регулярно обновяване. Според мен решението за Инспектората на ВСС няма да се пренася за други органи. Каквото и да е съотношението на силите в следващия парламент, изборът на членове на ВСС е сред 10-те най-важни задачи. 

Предполагам, че в близките 10 дни след изборите ще бъде свикан новият парламент. Така че през октомври може да отворят процедурата и да номинират кандидати, а през ноември да ги изслушат и изберат. 

- Защо парламентът не успя да избере представители в много институции?  

- Това е въпрос на зрялост и чувство за отговорност. В четворната коалиция, която беше от края на декември до юли, кой беше против? Двете антисистемни партии - “Има такъв народ” и “Продължаваме промяната” бяха против обновяването на  органи.

- Защо?

- Защото тези партии, ако ги наречем така, а не проекти, нямат мислене за дългосрочност. При тях всичко е ден за ден, седмица за седмица. Те затова имат и такива нестиковани решения. Променят Закона за енергетиката, докато върви процедура за избор на председател и член на КЕВР. Внасят изцяло нов Закон за противодействие на корупцията и предлагат да бъде избран председател на орган, който, ако бъде приет законът, ще престане да съществува в този формат. Те не могат да мислят в повече от една реалност. Тяхната антисистемност всъщност води до това, че не искат нещата да се подреждат, искат да ги развалят още повече.

Подреждането става най-лесно, като се обновят първо съставите на органите. Имаше поне седем-осем, на които можеха да обновят състава, не става дума само за БНБ. Наскоро чух сравнение, че едните били маратонци, а другите спринтьори. Партиите са маратонци, те затова са дългосрочни, спринтьори са певците, извадят албум и блеснат.

 

CV

•  Родена е в Казанлък
•  Завършва право в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 2002 г.
•  Доктор по конституционно право от 2008-а, а доцент от 2018 г.
•  Преподава конституционно право в СУ и в Академията на МВР
•  Автор на монографиите “Политически права на българските граждани” и “Парламентарен контрол”
•  Съставител на сборник с тълкувателните решения на Конституционния съд
• Работила е и като експерт в Народното събрание, в Съвета по законодателство и в Министерството на правосъдието
•  Съветник и секретар по правни въпроси на президента Росен Плевнелиев