Женският хормон естроген блокира ефекта, установи израелско проучване

Слънцето активира в телата на мъжете производство на грелин - специфичен белтък с хормонална роля, който стимулира апетита. При противоположния пол женският полов хормон естроген обаче блокира ефекта и не поражда желанието за ядене. Това установиха учени от катедрата по генетика и биохимия в Медицинския факултет на Университета в Тел Авив.

Подробните доказателства за изненадващите разлики в метаболитния механизъм между мъжете и жените са публикувани в авторитетното сп. “Нейчър”. На различни тестове са били подложени 3000 мъже и жени.

В многобройни видове изследвания се установява едно и също: умереното излагане на слънце - за около половин час, активира протеин, наречен p53. Реакцията е част от защитата на организма от тумори на кожата. p53

поправя

увреждането

на ДНК от

ултравиолетовите

А и В лъчи,

което директното слънце може да е причинило. Но при мъжете той сигнализира на тялото да произвежда хормона грелин, който увеличава апетита. При жените взаимодействието между p53 и грелин липсва. Учените го обяснават с блокираща роля на естрогена. Изводите

сочат кожата

като основен

регулатор на

апетита

и енергията, в частност - на метаболизма. Като цяло се оказва, че първо, мъжете ядат повече от жените през лятото, и второ, увеличеният им апетит е резултат на повечето ултравиолетови лъчи, които поемат в сезона с най-силно слънце.

Изследванията, свързани с пола, са особено предизвикателни. Те изискват два пъти повече участници, за да се намерят статистически значими разлики. Също така трябва да се отчете ролята на фактори, които биха изкривили изводите заради неоспоримите физически и физиологични разлики между мъжете и жените.

Независимо от опитите за политкоректно отношентие към различията, е безспорно, че сексуалните диморфизми са отговорни за дълбоките метаболитни различия в здравето и поведението. Проучването е окуражаваща основа за повече изследвания както на метаболизма в контекст на пола, така и за

УВ базирани

терапии за

метаболитни

заболявания

и многобройните видове разстройства на апетита.

Ултравиолетовата радиация се смята за риск за кожен рак от близо век. През последните 50 г. се налага все по-силна тенденция за ограничаване на излагането на слънце. Паралелно с това епидемиологичните проучвания създават по-нееднозначен пъзел за ролята на слънцето за човешкото здраве, изтъкват учените.

Например

дозирано слънце

май удължава

живота ни

чрез намаляване на риска от сърдечносъдови заболявания. Привеждат се и данни, че се повишава чернодробната обмяна, предпазвайки органа от хепатоцелуларна токсичност и метаболитни гафове. Най-популярните изводи са свързани с решаващата роля на слънцето за синтез на витамин D