Но още не се е разминало

Знае се, че добрата новина е лошата новина. Всеки нормален репортер би предпочел една хубава катастрофа, преврат или земетресение пред нова детска градина.

Но върхът на новините е тоталната ядрена война. Чака се точно 60 години, ако броим от Карибската криза през 1962 г., когато апокалипсисът се размина на косъм.

Запомнил съм я с това, че в нашия блок отделиха част от мазетата за противоатомно скривалище, заключиха го да не влизат хлапетата и после загубиха ключа.

2 години по-късно сенаторът Бари Голдуотър, кандидат за президент от републиканците, обеща ядрени удари срещу Северен Виетнам и Китай, за да спре настъплението на комунизма. Тогава бях невръстен пубер, но изчетох книжлето му “Защо не война?” и си рекох - този е луд за връзване!

Иначе човекът беше добродушен либертарианец, един от вдъхновителите на рейгъномиката. На практика той даде път на Рейгън в политиката.

Но през 1964 г. американците не го разбраха и Бари претърпя такава катастрофа на изборите, че от този момент всички политици започнаха да се борят за мир. Особено преди да ги изберат.

Борейки се за мир, двете световни империи се въоръжиха с

достатъчно термоядрени бомби,

за да разцепят

земното кълбо на

3-4 едри астероида

През 70-те години вече нямаше значение къде ще гръмнат бомбите – на своята територия или на вражеската. Светът отиваше на кино.

По онова време в нашия блок се намери ключът за противоатомното скривалище. Оказа се, че вътре е пълно с непродадени томове на Тодор Живков и други класици.

Бай Тошо впрочем беше миротворец от ранга на Майка Тереза, Ганди и Раймонда Диен, но не му дадоха Нобелова награда. Може би защото го засенчваха много по-едрокалибрени миротворци - Хрушчов, Брежнев, Кенеди, Джонсън, Никсън, Рейгън… Нобеловата награда по принцип е за този, който държи ядреното куфарче.

Горбачов докара говоренето за мир до върховен оргазъм по време на срещата с Рейгън в Рейкявик през 1986 година, когато на четири очи (без да броим преводачите) убеди своя събеседник да премахнат всички ядрени бомби.

Но после в залата пуснаха съветниците, те веднага дръпнаха ушите на Рейгън и ядреният чадър над човечеството бе спасен.

Но защо разказвам всичко това? Не само защото съм пенсия. Тъкмо Дълбочината на времето ми дава възможност да видя, че

духът на Бари Голдуотър се е върнал на земята

Политиците пак започнаха да говорят за ползата от ядрената война. Спомняте ли си, че през юни Румъния и България не пуснаха самолета на руския външен министър на път за Белград? Тогава шефът на “Роскосмос” Дмитрий Рогозин се изцепи в туитър:

“Ето с какво е добра "Сармат"? Тя няма да иска разрешение за прелитане от страхливите българи, злопаметните румънци и предалите нашата обща история черногорци. Както и от шведите.”

За който още не е чул, “Сармат” е най-новата балистична ядрена ракета на Русия, с която Москва не спира да се хвали. Тя ще минава през противоракетната отбрана на САЩ като нажежен нож през масло.

На Запад са я кръстили “Сатана – 2”. Слава богу, още не е на въоръжение, но вече обещава апокалипсис.

Ако тавариш Рогозин бе направил такова изявление по времето на Студената война, веднага щяха да го изчезнат в някоя психиатрия. Днес обаче тези приказки са си в реда на нещата. Същото говорят и бившият президент Медведев, и телевизионните коментатори.

Путин обича недоизказаните заплахи:

“Ще отговорим с удар по центъра за вземане на решения”

А къде е този център? Сетете се сами. Един жокер – не е в Киев.

Професионалното любопитство ме кара да следя телевизионни вечеринки на Владимир Соловьев. Само от време на време. И все по-често чувам, че за ядрения удар вече се говори като за удар в тениса или голфа.

Според руския израелец Яков Кедми един тактически удар срещу Украйна е напълно допустим, тъй като няма да предизвика ответен удар от САЩ. Никой не е чак толкова луд. Човек остава с впечатлението, че ако НАТО продължи да ескалира помощта, бум – и Киев го няма. А сарматите ще спасят света.

Пак повтарям – по времето на Студената война тези приказки бяха табу. А сега са на мода като тик-ток, голите задници и гангстерския рап.

“Казвам ви абсолютно, че за да се разруши източното крайбрежие на САЩ, са нужни само два сармата – похвали се през юни депутатът и лидер на патриотична партия Алексей Журавльов. – Същото важи и за западния бряг. Четири сармата - и не остава нищо!”

На това отгоре

преговорите за разоръжаване станаха математически невъзможни

Навремето ядрените сили бяха само 2 (Франция и Великобритания - и тогава козируваха на САЩ). Днес държавите с ядрени бомби официално са 9, а ядрените оръжия – над 14 хиляди. Колко са касетъчните заряди, дявол знае. Част от ядрените сили са въвлечени в локални вражди, като например Индия, Пакистан, Китай, Северна Корея.