В свое писмо Левски разпорежда “юнаците отгдето вземат пари, да им се дава десятък”

Поп Кръстю пръв се обявява срещу революционния терор, обирите и убийствата

Левски и поп Кръстю са съмишленици по отношение на целта – освобождението на българския народ, но не и в средствата за осъществяването й, ако те нарушат това, що е "според Евангелието". Тук е тънкият ръб, по-тънък от конец, от люспа лук. Той е граничната черта, която ги събира и разделя. Тя събира Левски с други хора - хора, които биха действали и действат, както той в Денчовата къща*. И тъкмо сред тях би трябвало да търсим предателите му, защото там, където се сблъскват интересите, там битката е око за око, зъб за зъб. А

там, където

се сблъскват идеализмът и прагматизмът,

се раждат конфликтите и стръвта на грешниците да бъдат отстранени праведниците – изобличителите на греха. Това прозрение на поета Марин Георгиев обяснява дълбоките първопричини за раждането на черната легенда за "предателя поп Кръстю" и нейното подхранване до наши дни.

Идеите на създадената от Васил Левски организация са залегнали в "Нареда на работниците за освобождението на българския народ" (проект за устав на БРЦК) от 1871, а също и в устава на БРЦК от април 1872 година. Самият поп Кръстю се е клел и е заклел членовете на революционния комитет в Ловеч, че ще спазват и изпълняват устава. Той никъде не осъжда идеите, а критикува някои действия на Левски и на членове на комитетите, извършени в нарушение на революционния закон. Писателят Васил Колев припомня, че никъде в "Наредата" не пише, че членовете на комитетите, които събират пари за революцията, трябва да получават процент от събраната сума. Обаче в едно свое писмо до комитета в Сливен Апостолът на свободата указва друго: "Юнаците отгдето вземат пари, трябва да се изважда десетъкът от парите да им се разделя, а другите – да остават в касата".

Писмото е писано през пролетта на 1871 година

и можем да го възприемем като своего рода "поднормативен акт", който води до изкористяване на борбата и развързва ръцете на хора с престъпни намерения. За това писмо официозните изследователи на делото на Левски мълчат, но поп Кръстю разкрива корена на злото и отровните последици от него: "Ако тези народодвигатели се наемаха да събудят народа на въстание, то с обиране на къщи и хазни, и с убиване на невинни хора ли трябваше да бъде? Или тия мислеха, че с това щат можат да набавят потребните на въстанието? Това може и едно малко дете да разбере, че е глупост, или пък че под булото на народно движение се криеше нещо частно интересно, което е и очевидно".

Ето, затова "попът" е предаден на "всенародно разтерзание", чийто край не се вижда. Към днешна дата "силните на деня" са представени от ловешката кметица Корнелия Маринова. За нея казусът "Поп Кръстю" винаги е бил решаване на задача, чийто отговор е предварително зададен от комитета "Васил Левски" и фондацията със същото име. На 8 декември 2003 г. ръководствата на двете организации излизат с позиция, в която заявяват, че "по отношение подготовката на народа за въстание въпросният ловешки свещеник от деен участник в революционното движение прераства в идеен противник на революционната организация, на БРЦК и лично на Васил Левски", заради което поп Кръстю Никифоров може да е невинен в едно предписано му деяние, но не е герой, за който може да се издигне паметник".

В книгата си "Левски най-ясната загадка" дългогодишният председател на комитета "Васил Левски" Дойно Дойнов също

нарича свещеника “идеен противник

на Левски”

"Защо така упорито се насажда тази теза, след като се знае, че в писмо до Л. Каравелов от края на юли 1872 г. самият Левски препоръчва поп Кръстю за редактор на нов вестник, наричайки го "наш" и "полезен" в работата човек? – пита на глас основният опонент на "силните на деня" – писателят Васил Колев. И си отговаря сам: Защото поп Кръстю не приема принципа "целта оправдава средствата" и се обявява против възприетата тактика на революционен терор, изразяваща се в обири и убийства. Свещеникът остава верен на вроденото си чувство за справедливост, на християнската си етика, неприемаща убийството на невинни хора. Клеветниците на поп Кръстю вземат на прицел тъкмо християнския морал на отеца, атакуват неговите нравствени начала и мироглед.

В този ред на мисли упоритата съпротива срещу постигнатото през последните десетилетия

реабилитиране

на свещеника

е не просто отказ да се признае историческата истина, която категорично очиства поп Кръстю от клеветата, а свидетелство за продължаващото и днес пред- и следосвобожденско отрицание на Църквата от революционери и политици.

"В основата си атаката срещу о. Кръстю Тотев Никифоров е съпротива против Църквата и нейната първостепенна роля в историята на нашия народ, против нейното влияние в живота ни и днес. Затова в комитетите на Левски участват 134 духовни лица, а в днешния т.нар. Общобългарски комитет "Васил Левски" няма нито един свещенослужител." Такава е категоричната позиция на Васил Колев.

Вместо финал. След 9 септември 1944 година комунистите с особена наслада прегърнаха рефрена "попът предаде Левски", като част от своята политика на войнстващ атеизъм, насочена срещу Църквата.

Реално, след 10 ноември 1989 година нещата не се промениха кой знае колко - комунистическите

ченгета

се преобразиха

в бизнесмени,

а повечето "другари" замениха партийната организация с масонската ложа. Новите "силни на деня" на практика продължиха политиката на довчерашните "другари" - борба срещу Църквата. И това е очевадно - за 33 години нито едно правителство не пусна Бога в училищата, при нашите деца, а Българската армия е единствената в НАТО, в която не е възстановена капеланската институция... С две думи - зад тази отчаяна

съпротива на градските власти в Ловеч срещу реабилитацията

на поп Кръстю, при добро желание могат да се разпознаят идеологическите мотиви на едни и същи сили. Преди те се наричаха "партиен актив", а днес се кичат с тамплиерски плащове или зидарски престилки, но тяхната същност е антиклерикална.

________________

В Денчовата къща Левски и негов съратник влизат да търсят пари. Но са изненадани от калфата, един здрав 24-годишен момък, който започва да крещи и пред портата се събира много народ. Тогава Левски с два удара на камата си убива калфата.