Брежнев забранил на Тато у нас да се строят триетажни къщи, а българите да живеят в апартаменти, по-големи от 80 кв.м

СССР дава на България по 500 млн. годишно, за да покрива разликата, защото в СИВ търгуваме по измислени цени, разказвал той

Живеем си добре, руснаците ни дават евтин петрол и ние го продаваме, ама тихо, да не чуят в съветското посолство, шегувал се той

Hа един от юбилеите на Народния театър, на който Тодор Живков бил придружаван от Павел Писарев, Тато трябвало да произнесе реч за икономиката на България. Първо обаче се разсърдил и не искал да остане на вечерята, защото празникът се отбелязвал с пиесата от Шекспир "Крал Лир", а той искал това да се случи с постановка от Вазов, заради името на театъра. Дико Фучеджиев се намесил и склонил бившия Първи да остане.

"Живеем си добре, руснаците ни дават евтин петрол и ние го продаваме, ама тихо, да не чуят в съветското посолство – хвалел се Тодор Живков на вечерята. - И по 500 милиона дава Брежнев годишно, за да покрие разликата в цените, защото

ние търгуваме по измислени цени

в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Когато аз поставих въпроса да търгуваме по международни цени, руснаците казаха да не повдигам въпроса, защото щели това да поискат и унгарци, и поляци, и другите. Само ние получаваме такава компенсация."

Това благо за България обаче било спряно, когато на власт дошъл Михаил Горбачов, а България влязла в сериозна криза.

Подобна реч, но този път за нередностите в икономиката Живков произнесъл на друга вечеря в Народния театър. Започнал да изрежда всеки проблем, като всеки път завършвал с тирадата: "Кой е виновен? Трябва да се накажат виновниците".

И изведнъж някъде между хората младият тогава Георги Мамалев вдигнал два пръста на ръката си, за да посочи, че иска да вземе думата и казал: "Аз съм виновен, другарю Живков". Всички в залата започнали да се смеят, но Тато не се разсърдил.

Според Павел Писарев

Живков преследвал единствената цел България да напредне и забогатее. Стремял се да граби от Съветския съюз, затова ухажвал и Брежнев, като му давал ордени и звания.

"Тато държеше и на добрите връзки, особено със Западна Европа и арабите – допълва Писарев. - И на ум не му е идвало, не им е идвало да забогатеят, той лично, и всички негови другари. Визитите на Тодор Живков, Станко Тодоров, Иван Башев и Иван Попов ми отвориха очите за българската политика. Нашата страна уж беше просъветска, но в политиката на Живков имаше

силен елемент

на европейска визия. От посолствата ни в другите държави се искаше да следят внимателно развитието на общия пазар, възможностите да се проникне в него с български икономически дружества и ръководители. Това правех и аз. Още в София бях член на научна и работна комисия. Тодор Живков внимателно се интересуваше от всяка информация от този род. Успяхме да организираме най-много задгранични дружества от всички социалистически страни, че чак руснаците ни завидяха и ни спретнаха процес срещу "Тексим" и вкараха няколко души в затвора, като Георги Найденов и др."

По същия начин бившият Първи се интересувал от културния живот в страната, като тайно подкрепял прокарваната политика от дъщеря му Людмила.

"Живков поддържаше лични контакти с най-известните творци и беше информиран за

основните групи и борбите между тях

Той имаше пристрастия, лични симпатии и антипатии, но гледаше да не ги проявява поне пред широката публика, най-много в тесен кръг сред преките си сътрудници. Веднъж ми каза: "Омръзна ми Радой Ралин да идва да клевети Симеон Султанов, че бил бранник, докато той бил в затвора, ами бранници бяха всички гимназисти. Сега какво? Да махнем Симеон Султанов като директор на издателството, защото не се разбират с Радой Ралин и се мразят, а и двамата са от Сливен."

Друг път например бяхме с Невена Коканова и Христо Христов да го каним да присъства на Варненския кинофестивал, когато Христо изведнъж каза, че ще върнем Христо Ганев в киното, а между Христо, Бинка Желязкова и Живков имаше лична вражда. Аз изтръпнах, но Тато ловко се измъкна: "Е, че Христо не е ли в киното, че ще го връщате?".

Направи се на три и половина, защото с негово знание или поръчение е бил уволнен, и допълни, за да ни ухапе: "Добре, добре, заедно са ни яли въшките в партизанския отряд. И да знаете, че вие правите много критични филми. Внимавайте. Кой е казал, че социализмът е от бетон, ние сме два пъти по-бедни от Запада, а в Русия знаете ли

какво е вън от Москва и Ленинград, тежка изостаналост

Внимавайте, социализмът няма вечна доживотна застраховка, утре, ако ни натиснат, не се знае какво ще стане. Внимавайте - критикувайте, но давайте и другата гледна точка."

Бившият Първи предупредил за това през 1976 г., когато ходел на ежегодни срещи с Брежнев, където постоянно го критикували как управлява България. Точно след една от срещите с генералния секретар на ЦК на КПСС се прибрал в България и казал на Митка Гръбчева: "Митке, този Брежнев е по-страшен от Сталин. Сърдят се, че в селата имаме големи къщи, пък сме искали помощи. Те какво искат, ние сме българи, а не руснаци, българинът, ако не си построи къща, за какво му е тоя социализъм?".

След тази забележка на Леонид Брежнев у нас се издало строго постановление, което ограничило строителството и ползването на апартаменти до 80 кв. метра на семейство, а в селата се позволявало само къщи на два етажа. Руснаците се чудели как може българите да се ширят в апартаменти с по три-четири стаи, след като т.нар. "хрушчоби" в Москва били едностайни или двустайни, но до 60 кв. метра.

Съобразно докладите на съветското посолство до Москва у нас непрекъснато се правели промени колко да е личното стопанство на ТКЗС.

"Да, Живков имаше стремеж към адаптиране на социализма

към българския бит и култура – казва Писарев. – Но знаеше и как да лавира. Спомням си, че веднъж режисьорът Филип Филипов ме помоли да отидем заедно при Тато, да искаме съгласие да направим нов театър в София, специално за Филипов. Отидохме, той не възрази и попита имаме ли сграда и пари. Казах му, че ще ползваме киното на площад "Възраждане" и че пари за щатни бройки съм осигурил. Той каза, че срещата е приключена, помоли Филипов да си отиде, а аз да остана, имал други въпроси към мен.

"Ти луд ли си, бе?", каза ми Живков, когато останахме сами, и допълни: "От двама души се пази - от Филип Филипов и Богомил Райнов. Те са най големите велзевули, от тях спасение няма, тормозят целия културен фронт, но аз ги трая, те са способни, пък и тяхната боя в изкуството е нужна, за да съществуват и други бои. Никакъв нов театър, оправяй се с Филипов както можеш". Останах като гръмнат, нали са приятели и Филипов минаваше за

законодател в театъра

Но когато Филипов постави в Ботевград театрален вариант на "Малая земля" за Брежнев, Тодор Живков се вдигна и отиде на премиерата и разбира се, и аз бях там. Къде да ида?"

Павел Писарев допълва, че при отношенията си с Тато забелязал, че той никога не повишавал тон, не се карал, нито заплашвал. Не бил негативен в оценките си за филмите, винаги питал как се оценява всяка нова лента, книга или пиеса от кинокритиците в България и чужбина. Силно се интересувал как се възприемат някои дебати във вестниците. Бил винаги информиран.

Живков следял всеки ден "По света и у нас",

ако нещо не му попречело. Гледал всички български филми, а от чуждите само съветските. Познавал донякъде българската класическа и съвременна драматургия. Четял или се информирал за нашумялата литература на наши писатели.

След смъртта на Людмила Живкова обаче Тато се връща към старите практики в културата, познати му от времето на разправата с Жендов. Започва отново да преследва творците. Въвел нови условия и подгонил Светлин Русев, Христо Христов, като напълно променил атмосферата в страната преди да падне от власт.

Неговите действия изцяло се влияели от Съветския съюз. Той умело прехвърлял кадри от един отдел в друг,

вкарвал хора в Политбюро, за да махне други.

"Така него го взе в ръководството Вълко Червенков, като го смяташе за безличен, но после Живков му би шута – посочва Писарев. - Вкара Митко Григоров, за да махне Антон Югов, а после Борис Велчев, за да натири Митко Григоров. Лилов зае поста си, за да изчезне от сцената Венелин Коцев, а после и той беше пуснат по бобслея... Гриша Филипов

бе противопоставен на Станко Тодоров, Огнян Дойнов на Иван Попов. Млади против стари, учени против прости и обратното. Вътрешни кадри срещу просъветски. Партизани и антифашисти на млади университетски професори и академици. Като ги издигаше, Живков ги хвалеше и налагаше, а после ги заливаше с катран."