В тази игра на Русия е отредена ролята на малкия, силно зависим партньор от благоволението на Големия брат

Зависимостта на Кремъл от Пекин расте ежедневно. Износът на основни суровини като газ, петрол, метали се пренасочва за Поднебесната империя, но заради жестоката зависимост цените са много по-ниски.

Търговията с Китай вече представлява 18% от тази на Русия, докато руският внос в Поднебесната е доста скромен - 2%. Азиатската страна е

търговски

партньор

номер едно

на Кремъл, докато за нея Русия е поставена под номер 18. Не на последно място брутният вътрешен продукт на Китай е 17,5 трилиона долара, докато този на Русия е 8 пъти по-малък - 1,8 трилиона.

Разбира се, Китай не може да се сравнява с Европа, която плащаше на "Газпром" по 1 млрд. евро всеки ден за доставките на синьо гориво. Макар че през май Русия се превърна в най-големия доставчик на петрол за Китай, изпреварвайки дори Саудитска Арабия, приходите от Запада трудно ще бъдат заместени. Азиатската страна харчи 13 милиарда долара за руски енергоизточници, но те трудно могат да се сравняват с 97-те милиарда долара, които Кремъл получаваше от ЕС.

Само между януари и май търговията между Китай и Русия достигна 65,8 милиарда долара - с 28,9% повече от същия период на предходната година. През 2021 г. той се повиши с 35,9% спрямо 2020 г. Независимо от това през февруари президентите на двете страни Путин и Си Дзинпин се договориха да повишат стокооборота близо 4 пъти - до 250 милиарда долара до 2024 г. Разбира се, на Русия отново ще е отредено

мястото на

малкия партньор

Тези дни стана ясно, че от 2024 г. стартира строителството на газопровода "Силата на Сибир 2", който ще отведе руския природен газ към Китай. Тръбопроводът ще е 2600 километра и прогнозите са, че ще заработи от 2030 г.

Същевременно 15% от вноса на петрол в Китай е от Русия. При синьото гориво процентът е 6,7. Отделно от северната си съседка Поднебесната си осигурява и 14% от целия си внос на въглища за отопление. Има договорка продажбите да достигнат 20 милиарда долара.

Поднебесната се възползва от стремежа на Русия да оцелее, но същевременно внимава да не си навлече вторични западни санкции.

Русия също е в деликатна позиция. След удара на Запада Москва бе принудена рязко да свали цените на петрола и газа, за да привлече нов клиент като Китай. За разлика от Европа, страната добре е диверсифицирала портфейла си и монополно положение на Русия там е напълно изключено.

За да пробие на този пазар, Кремъл е принуден драстично да свали цените. Благодарение на това

продажбите

на петрол "Уралс"

се повишиха от 5,4 милиона тона през февруари до 8,42 милиона тона през май. През юни количествата ще са още по-големи по 2 млн. барела на ден.

В Поднебесната империя обаче тръгнаха страхове дали тази огромна експозиция няма да им навлече западни санкции.

Затова малките компании без сериозен излаз в чужбина все още се радват на евтиния руски петрол, но големите са доста по-внимателни.

Западът бързо разгада намеренията на Русия и предупреди Китай, че може да пострада, като му се наложат вторични санкции. Неслучайно през юни САЩ поставиха 5 китайски компании в "черния списък" на доставчиците на стоки и услуги за руската армия.

Прогнозите са, че китайските петролни гиганти ще инвестират в руски енергийни проекти, но ще бъдат особено предпазливи - дали ще се използват

подставени лица

или офшорни компании,

все още не е ясно.

Макар от Пекин да твърдят, че са стратегически заинтересовани Русия да се стабилизира, за да я използват като оръжие срещу Вашингтон, може да има и други сценарии.

Богатата на ресурси и територии Русия винаги е привличала Поднебесната империя, но дали сегашният елит ще се реши да приложи мъртва хватка, все още е рано да се прогнозира.

Затова на този етап в Пекин внимателно наблюдават отношенията между Кремъл и Запада и знаят, че Русия не е особено надежден партньор. Както спря природния газ на Европа, така един ден може да го спре и за Поднебесната.

Затова Пекин упорито търси нови източници на петрол и газ, за да не може в нито един момент да бъде изнудван от Москва.

Китай, изглежда, добре си е научил урока, защото още през 2021 г. сключи дългосрочно споразумение за доставки на американски втечнен газ на стойност 30 млрд. долара. Нещо, което европейските страни едва сега започват да правят.

Тук има още един интересен детайл. За разлика от западните компании, китайските останаха на руския пазар и продължават да печелят.

Макар че Русия лансира идеята за нов SWIFT в рамките на страните БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), за момента тя няма развитие. Нито една от тези страни няма да тръгне директно да се конфронтира със Запада с подобен ход.

Идеята на Кремъл бе петролът и газът да са базата, на която

рублата

ще се възроди,

за да може Русия да стане най-влиятелният член на клуба БРИКС.

След като сценарият бе замразен, оттук нататък на Кремъл определено няма да му е лесно с партньор като Китай. Единственото, за което трябва да внимава, е в един момент да не мине изцяло под властта на Пекин. А той ще си остане мощният Голям брат поне докато оцеляването на Русия зависи от него.

Как ежедневно расте зависимостта на Русия от Китай, четете тук. 

Как Москва планира да се измъкне от мъртвата хватка на Пекин, четете тук.