В миналото благодарение на такъв се избегна ядрения армагедон. Разговорите по телефона между Макрон и Путин не са достатъчни, казва генералът 

В миналия брой публикувахме интервю с известния съветски разузнавач, автор на книгата, посветена на операция "Голгота", Михаил Любимов. Преди 30-ина години той с точност прогнозира управление на Русия от кадри на КГБ, войните в Кавказ, срещу Украйна и трета световна война на територията на бившия СССР. Интервюто се осъществи благодарение на ген. Тодор Бояджиев, който се познава с Любимов поне от 50 години. В основата на тяхното приятелство е Аса в шпионажа Ким Филби.

Всъщност именно Любимов е човекът, организирал школата, в която Филби обучава съветски разузнавачи да работят по Великобритания. Начинанието е стартирано след грандиозен скандал през 70-те, когато Великобритания гони 108 руски дипломати. Операция, която много напомня тази, която провежда в момента България.

В този брой продължаваме темата с интервюто с ген. Тодор Бояджиев. Първата част на интервюто, четете тук. 

- Ген. Бояджиев, кои са най-големите провали в разузнаването, довели до сегашната абсурдна ситуация в Украйна?

- Има две възможности. Първата е абсолютен провал на разузнавателните служби - и руските, и американските. Те силно се политизираха, "слагат" се на началниците си и подават информацията, която се очаква от тях. За съжаление, много често тя не е обективната, защото не описва нещата такива, каквито са. Очевидно е, че руското ръководство, когато започна войната на 24 февруари, очакваше, че в Източна Украйна

ще ги посрещнат

с букети

и с благодарност, защото именно там са руснаците, на които родният им език бе забранен като официален в държавата. Той не се преподава в училищата, децата им не могат да се чувстват русначета. Очевидно е, че в Украйна вървят други процеси и те не са от последните 30 години. Те започват още от 1956 г., когато Хрушчов даде амнистия и пусна от затворите украинските нацисти, даде им всички права, вкараха ги във властта и нещата стигнаха до това, което наблюдаваме днес – нацификация с одобрението на властите: в началото мълчаливо, а впоследствие това стигна до груба намеса на външни сили. Как може заместник държавен секретар на САЩ през 2014 г. да е в редиците на превратаджиите и да им раздава бисквити? Може ли никой на Запад да не е чул това, което Путин каза в Мюнхен – "За какво ни е свят без Русия?" Как може някои да приемат, че това е било блъф? Това е веруюто на руснаците и затова подкрепата за Путин расте неимоверно. Рейтингът му счупи всички рекорди.

- Защо? На какво се дължи това?

- Защото руснаците от по-старите поколения помнят ужасите на предишните войни - те помнят. А политик като Хенри Кисинджър, от позицията на огромния си опит казва, цитирам по памет: "По-внимателно, слушайте какво говорят руснаците, не е Путин този, който трябва да се обвинява за всичко.

Това е идеологията на една нация,

дала 20 млн. души жертви срещу нацизма."

Втората възможност за сегашния огромен провал е по-неприятна, но е напълно реална. Разузнаванията са си свършили работата, но никой не ги е послушал. Припомням, че когато американското правителство решаваше за "Пустинна буря", ЦРУ бе против. Когато в СССР, на заседание на Политбюро се обсъжда интернационалната помощ за Афганистан, руското разузнаване обявява, че е против. За съжаление нито във Вашингтон, нито в Москва се вслушаха в тях. Много е възможно и сега да се е случило нещо подобно - разузнаванията невинаги могат да прокарат - да защитят информацията, която са успели да добият. С други думи, възникват ситуации, за които разузнаванията не успяват навреме да запалят червения сигнал. Фактът, че се стигна до братоубийствена война между два братски народа, говори, че разузнаването не успя да реши задачите си и да го предотврати. Къде отиде анализът от мюнхенската среща. Защо се опитват да втълпяват, че вината я носи Путин? Това не е еднолична вина. Ако се направи анализ на историята от

битката на Александър Невски

с Тевтонския орден върху замръзналото Чудско езеро през 1242 г., на войната с Наполеон, Първата и Втората световни война, та до наши дни, ще стане ясно, че много неща можеха да се предскажат. Защо разузнавателните служби и правителствата забравиха репликата на Путин: "За какво ни е свят без Русия?" Защо никой не го взе предвид в прогнозите за развитието след това? Или все пак го е имало в докладите на разузнаванията, но държавните ръководства са отказали за пореден път да приемат фактите. Всичко това говори за тотален срив в професионализма. И както става обикновено - и руското, и американското разузнаване ще трябва да плащат. Сигурно си го заслужават, защото по много оценки и двете разузнавания силно са се политизирали. Обективният анализ липсва и е скроен според очакванията на шефовете.

- Може ли да се направи някакъв паралел между сегашната криза и Карибската?

- Тогава не се стигна до армагедон и до ядрена война, защото разузнаванията през цялото време поддържаха канал, по който течеше информация, стигаща до президента на САЩ Джон Кенеди и до съветския лидер Никита Хрушчов. В момента няма пряк канал. Това, че френският и руският президент се чуват по телефона, изобщо не е достатъчно.

Големите играчи са Вашингтон и Москва, а те не си говорят. Няма начин да си кажат нещо и да си повярват, както беше по време на Карибската криза, а и при други кризи. Именно това е един от големите провали в момента.

За съжаление, големият оптимизъм, който аз и шефове на други разузнавания имахме преди години, че след промените в СССР нещата ще тръгнат по друг начин, не се оправда. Подобен оптимизъм имаше дори и при управлението на президента Барак Обама - тогава все още имаше надежда, че ще започне нов етап в отношенията между двете суперсили, но не се получи, Желязната завеса отново пада. Докъде ще стигне това… Бог да ни е на помощ.

- Въпросът ми може би е много наивен, но не могат ли разузнавачите с богат опит като Вас, като Михаил Любимов, да измислите нещо и да промените сегашната патова ситуация?

- Контактът ми с Любимов е близо на половин век, в дъното на отношенията ни е Ким Филби, благодарение на него се запознахме. Впоследствие се оказа, че мислим по близък начин, като професионалисти.

За съжаление, старото поколение ръководители в разузнаванията на САЩ и СССР дори и в най-трудните моменти намираха начин да си говорят помежду си, повечето

минаха на

вечна стража,

гледат ни отгоре и ни се чудят на акъла.

- Защо?

- Защото при предишното поколение професионалисти щяхме да намерим изход. Тук има един важен момент – смята се, че разузнаванията са институции, които работят против, че американците са главният враг на руснаците и обратно. Но в миналото задачата им винаги е била да не се стигне до война, да се направи всичко възможно, за да се запази мирът. За съжаление, в момента нямам чувството, че тези институции са движени от такава основна задача. Ритат се по кокалчетата, разменят си

подмолни

удари под кръста

– тези неща винаги ги е имало, но в миналото на първо място бе да не се стигне до самоунищожение. В момента се пробутва обратната тенденция – идеята, хипотезата, че може да има ядрена война, която да се задържи на някаква граница и да не се стигне до масово измиране на хора. Глупости на търкалета. Не е възможно. Започне ли се, няма да има спиране. Не се ли предотврати възможността да се използват супероръжията, както и Айнщайн казва - има ли ядрена война, следващата ще е с камъни, лъкове и копия. Трябва да им дойде умът на тези, които управляват, и особено нашите – политиците да проумеят, че ги избираме не да ни управляват, а да ни служат.