Втори състав на Апелативния съд в Пловдив потвърди доживотната присъда на Венцеслав Караджов само върху косвени доказателства

Решението се базира на предположения, а в правото това е недопустимо, твърди адвокатката му Зоя Тошкова

Полицаят от Пловдив Венцеслав Караджов е застрелял родителите си Божура и Цветан на 15 май 2016 г. - “изключена” е всякаква възможност друг да е автор на убийството.

Така може да бъдат обобщени накратко мотивите, с които втори състав на Пловдивския апелативен съд потвърди доживотната присъда на бившия служител на МВР на база само на косвени доказателства.

Обвинението срещу него гласи, че е убил родителите си, защото

години наред отказвали да му прехвърлят собствеността върху семейния имот

на ул. “София” в Пловдив. Парцелът, в който има голяма къща за Венцеслав и съпругата му Каля и пристройка, обитавана от Божура и Цветан, бил закупен през 1999 г. Родителите дали парите от продажбата на панелния си апартамент, а Венцеслав - спестяванията си. Имотът бил записан на името на Цветан Караджов.

Полицаят твърди, че това е станало, защото в деня на сделката не носел личната си карта, но родителите обещали впоследствие да му го прехвърлят. Те обаче не одобрявали снаха си и се страхували, че ако останат без собственост, ще бъдат изгонени.

Отказали да припишат имота на сина си и с годините отношенията между тях се влошили до степен и от двете страни да се сипят закани за убийство и цинични обиди и да се подават сигнали в полицията.

В личния компютър на Караджов е открита папка “Гадовете”,

в която имало клипове от скандалите с майката и бащата. Накрая той завел дело срещу тях за спорната собственост, което загубил на последна инстанция броени дни преди убийството.

Тогава решил да ги ликвидира, започнал да проверява в интернет възможности за това като използването на живак или отрова за мишки. След това се спрял на пистолет и вечерта на 15 май 2016 г. се промъкнал до дома на родителите си.

Стрелял два пъти през мрежата против комари и улучил майка си в шията и гърдите. След това счупил с щанга, тип кози крак, стъклото на входната врата и стрелял и по баща си. После разбил и заключената входна врата, влязъл вътре и

стрелял още два пъти по баща си и три пъти по майка си

При последните изстрели пистолетът бил опрян в главата на Божура и в шията на Цветан, затова и съдът нарича убийството “екзекуция”.

След това разхвърлил вещите из стаята, за да инсценира грабеж, придружен с убийство, оставил козия крак на умивалника, разбил веригата на оградата на имота и изчезнал.  

Телата на родителите му били открити два дни по-късно от съседката Анка Петкова. Пред съда тя разказа, че в последните дни на живота си Божура Караджова споделила страховете си, че синът им ще ги убие.

Очевидци на случилото се няма, камерите в района не са заснели никой да влиза и да излиза от имота, няма отпечатъци на Венцеслав Караджов нито по козия крак, нито по веригата.

Оръжието не е открито, установено е само, че е тип “Макаров” или подобен. Сред сериозните доказателства на прокуратурата са патроните, с които е извършено убийството – те са произведени в казанлъшката фирма “Арсенал” през 1983, 1984 и 1986 г., но никога не са продавани в магазинната мрежа.

Използвани са обаче за учебните стрелби в системата на МВР.

Всичко останало е трудно доказуемо 

Караджов твърди, че във фаталната вечер не е излизал от дома на тъща си Мария Рекина, но изпратил съпругата си Каля да отиде до имота на ул. “София”, за да нахрани кучето им Рино и да остави в гаража пикапа им “Ситроен Берлинго”, защото предното стъкло пропускало вода, а в същия ден валяло дъжд.

При един от първите си разпити Рекина е заявила, че Венцеслав и Каля излезли заедно във въпросната вечер, но после – в хода на делото, твърдеше, че е дала тези показания под натиск.

“Домът на Рекина е на такова място, че откъдето и да минеш по улицата, все ще те засече някоя камера, а няма записи на Венцеслав Караджов. Изследват само дали е излизал тази вечер, но не и дали е ходил до имота на ул. “София”, което е важното”, коментира този момент адвокатката на Караджов Зоя Тошкова.

Съдът обаче приема, че Караджов е бил в пикапа и е останал в гаража, след като Каля тръгнала пеша към дома на майка си. Оттам полицаят взел козия крак и се отправил към пристройката, в която били баща му и майка му.

Назначена по делото експертиза обаче показва, че стъклото на колата скоро е било ремонтирано и няма данни да е пропускало вода.

“Липсва логичност в дъждовна вечер подсъдимият да остане да лежи на дивана, а съпругата му сама да закара управлявания преимуществено от него пикап до гаража и да нахрани кучето, което той правел по два пъти на ден, при реална възможност и да срещне родителите му, с които е във влошени отношения”, е записано в съдебното решение по този въпрос.

Магистратите подчертават, че

евентуалният профил на убиеца покрива този на Венцеслав Караджов

– престъплението е извършено от човек с подобен на неговия ръст, кучето не е реагирало, а иначе лаело яростно по непознати хора, той познавал работата в системата на МВР и се е погрижил да не остави следи.

“Аргументите да бъде убеден настоящият състав в авторството на деянието от подсъдимия произтичат от особеностите на личността му – неговия мотив, въздигането на материалното като основен елемент на ценностната му система, безпрекословното му желание за сбъдване на това, което той смята за правилно, високото самомнение и самочувствие, произтичащо от познаването на системата за разследване на престъпления в МВР,

моралната подкрепа за придобиване на имота от
страна на съпругата

му. Професионалните му качества на много добър стрелец, на човек, който знае как биха подходили разследващите към оглед на местопроизшествието, какви следи биха търсили, също насочват към извършителство от подсъдимия”, аргументират се магистратите.

И отхвърлят възможността за грабеж и убийство, защото Божура и Цветан Караджови са живеели бедно и не са притежавали нищо, което да провокира такова престъпление.

“Не са налице други възможни лица, които да имат мотив да убият двама възрастни и бедни хора, на никого непречещи, освен на сина в желанието му да придобие имота им. Изключена е всякаква възможност друг да е автор на убийството. Съобразно правната теория и съдебната практика

осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства,

спрямо които е установена по категоричен начин тяхната неразривна фактическа и логическа връзка, при която не е възможен друг извод, освен единствен за извършеното деяние и неговия автор”, пише още в мотивите към съдебния акт.

“Цялото решение се основава на предположения, а това е недопустимо в правото”, категорична е адвокат Зоя Тошкова.

Жалбата във ВКС вече е подадена. Веднъж вече върховната инстанция върна делото за ново разглеждане на Апелативния съд в Пловдив. Това може да се случи и втори път или пък ВКС да се произнесе по същество.