През 1990 г. за малко не става президент и казва: Господ ми помогна

ДС се опитва да го вербува още като студент

Поръчал за Шон Конъри коктейл “водка мартини - разклатен, не разбъркан”, репликата, която шотландецът произнася в ролята на Джеймс Бонд

В министерския му кабинет казват на US дипломат, че терористи планират да взривят посолството

Бившият министър и посланик Виктор Вълков, който почина на 86 г. на 6 юли, близо 20 години е неформалният домакин на срещите на прочутия кръг "Монтерей".

Сядаше на централното място на масата,

разказват пред "168 часа" участници във вторнишките обеди в ресторанта в столичния квартал "Изток". Допреди 20-ина дни ходел на редовните вторници.

Нещо повече - той е инициаторът на идеята за сбирките, които са обвити в митове и за които се подозира, че са решавали съдбата на не едно правителство и парламент в България. Първоначално Виктор Вълков обядва само с Любен Гоцев, при това в понеделник. Мястото тогава е друго - ресторант на ул. "Оборище". Той е на гърба на сградата с офисите на БОДК (Бюро за обслужване на дипломатическия корпус, или дипломатическите имоти в страната, което беше към МВнР, оглавявано и от двамата). Наблизо към онзи момент се намира и резиденцията на американския посланик.

Първите срещи на двамата бивши министри

са някъде около 1998 г., когато изтича посланическият мандат на ексземеделския лидер в Турция. Един ден се засича случайно Любен Гоцев и му предлага да се видят в понеделник.

Постепенно към тяхната компания се присъединяват други и за кратко ресторантът се оказва тесен. Групата се премества в руския клуб на ул. "Добруджа", но във вторник, а по-късно култовите обеди трайно се изместват в "Монтерей".

Постепенно започват да канят и други свои приятели. А кой плаща сметката? "Членовете" на клуба си разделят поравно крайната сума, независимо кой какво е консумирал, като поемат разходите и на гостите, които са поканили.

Горе-долу

по това време се създава и още една легенда

- Движението за единство и развитие в БСП, познато повече като генералското движение. То няма връзка с Виктор Вълков, който не влиза нито в него, нито в БСП, но понякога придружава Любен Гоцев на други сбирки. В подземието на "Монтерей"

“заседава” паралелен кръг.

В тези срещи участват различни хора от тези, които гостуват на горния етаж. Всички са свързани с БСП. Идеята е била да планират стратегии как да се развива соцпартията. Сбирките на втората група за бъдещето на червената формация са се провеждали в сряда.

Тогава покойният Любен Гоцев все още е бил член на БСП, както и жена му, която е оглавявала основна партийна организация. Дали са повлияли върху решенията на "Позитано" 20, е трудно да се каже, но явно част от обсъжданията в мазето

са се прехвърлили

и на партера.

Поне за веднъж е доказано. През 2006 г. класическите монтерейци съобщиха, че са подкрепили кандидатурата на Георги Първанов за втори мандат за президент. Националният съвет още не се беше събрал на "Позитано" 20, за да обсъди въпроса.

Интересното е, че това е единствената публично заявена позиция на участниците в митичния кръг.

Нито преди, нито след това се е случвало да дадат ясен сигнал кого одобряват.

Но според участници там са се обсъждали и политически изказвания, и как се възприемат в съответните посолства, и поведението на политиците. Дори и дрескодът им.

Обичали легендите, че

от тях зависят съдбините

на страната, правителствени, законодателни или бизнес решения. Много често предприемачи идвали по свой въпрос и след общите приказки наставало време за същинската част. На тръгване някой от монтерейците ги изпращал до вратата. Там дошлият споделял проблемите си. А дали са успявали да им помогнат, има много митове.

В медиите се появиха снимки как в прочутия ресторант на обяд отива и бизнесменът Младен Михалев-Маджо. Случката е от 2014 г. Първите информации гласят, че Любен Гоцев го е поканил, за да спаси банката му. Тогава бившият министър обясни, че е пристигнал с час закъснение заради болежките си и е видял Маджо на масата. Не знаел, че ще присъства, а поканата към него била отправена от Виктор Вълков. Двамата седели и един до друг.

"Това е истината за цялата тази история. Но - ето ги, върнал се Младен Михалев от Швейцария, срещата - тайна, пишат, че спасявам банката на Младен. Нито знам какво спасявам, нито...", казва Гоцев пред "24 часа" преди 8 години.

Бившите министри

твърдяха, че се събират, за

да похапнат

и да се пошегуват, да си припомнят подвизи от младите години. Всички са категорични, че са били любители и на хубавото кино. Виктор Вълков например много разбирал от филми. Един ден му се удава възможност да се срещне лично с един от изпълнителите на Джеймс Бонд - Шон Конъри.

Случката се развива в Глазгоу на

мач между “Левски” и “Глазгоу Рейнджърс”.

За нея разказа пред "168 часа" ексдепутатът и конституционен съдия Георги Марков, който е очевидец. Годината е 1992-1993-та. Двамата са запалени левскари.

"Бях в ръководството на "Левски", президент беше Томас Лафчис. Отиваме една група със самолета с отбора. С нас беше Виктор Вълков, както и легендата Кеворк Кеворкян. Дойдоха от Лондон Спас Русев и Иван Станчов, който беше посланик там - обясни Марков. - Преди мача ни поканиха във випа. Всичко беше в синьо, включително и одеялата, а уискито беше от 18-годишно нагоре.

Изведнъж чуваме скандирания и викове. Феновете реват. При нас влиза един грамаден човек. Кеворк каза: "Това е Шон Конъри". Тръгна да търси брата на Олег Ковачев, за да ни заснеме, защото ние нямахме фотоапарат. Венци Димитров веднага подари на Шон Конъри по една значка на СДС и на "Левски" - закачи ги от двете му страни, и го пита: "Кога ще ги махнем тези комунисти?" А актьорът му отвърна: "И аз това се чудя".

След това той тръгна към бара да си вземе нещо за пиене. В този момент Виктор Вълков се обади зад гърба му на перфектен английски с оригиналната фраза, която Шон Конъри произнася като Джеймс Бонд за коктейла: Vodka martini - shaken not stirred (разклатен, не разбъркан - бел. ред.). Каза и

с колко бучки лед

го пиеше героят му.

Така че шотландецът беше много впечатлен."

Цялата ложа се тресяла от смях от шегите на Виктор Вълков. И не само тогава. Той е светски лъв, често в компания и забавни разговори. Известен е сред многобройните си приятели с чувството си за хумор и кратките, но удрящи право в целта фрази. Като например, че подобно на изнесените заседания на Министерския съвет по времето на Бойко Борисов кръгът прави изнесени заседания в "Монтерей".

Но в последните 2 години вече бил зле с краката. А след 2018 г. до смъртта си през 2020 г. и Любен Гоцев вече не можел да ходи на редовните вторници, така че монтерейци намалили сбирките си.

"Не съм го виждал скоро. Последно се засякохме на погребението на Борислав Дионисиев (септември 2021 г.) - разказа бившият ръководител на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов. - След това се чувахме един-два пъти. Познаваме се отпреди 1989 г.

Той беше политически деец в БЗНС и като международник, аз - като служител на службите за сигурност.

Виждали сме се по работа,

крепили сме заедно властта на Тодор Живков -

всеки от своите позиции. Виктор разказваше много любопитни истории, защото нямаше ограниченията на секретност и конспиративност. Живков имаше вкус към копиране на чужди модели и структури и покровителстваше развитието на търговско-икономическите отношения извън Варшавския договор. На мода бяха азиатските тигри - малки държави със силни икономики. Такива като Виктор изпълняваха задачи, понякога смесени - и политически, и търговски, и разузнавателни. Беше търговски представител в Сингапур, работеше и другаде зад граница. Като си в страната, си служител на Второ главно, като си зад граница - на Първо главно. Има мобилност на оперативните сили и средства, прехвърляхме си ги едни на други."

Пред други свои приятели разказвал, че от Държавна сигурност го потърсили още като студент. Забелязали, че е изключително контактен и познава много хора. Баща му пък бил земеделски лидер, който през Втората световна война се противопоставя на съюза на България с Германия, обвинен е в шпионаж в полза на САЩ, осъден и убит през 1942 г. Виктор Вълков много не се колебал, решил да приеме предложението на ДС. По-късно никога не е показвал съжаление за решението си, но и не се биел в гърдите.

До последно

запазил ума си свеж.

Гледал по цели нощи руска телевизия и Си Ен Ен. Обичал да бъде информиран. Но закъсал със ставите. "И него като Любен Гоцев го удари в краката", допълва Димитър Иванов. Но никога не се е оплаквал, само казвал, че не може да излиза.

"Последната година не се чувстваше добре. Приели са го в болница за една седмица, пооправи се и го прибраха вкъщи. Там пак се почувствал зле", разказа пред "168 часа" друг виден член на кръга "Монтерей" - Иван Драшков.

Виктор Вълков живеел сам. "Помислих си, че не е добре, когато не ми се обади на Гергьовден - разказа Георги Марков. - Той е първият, който всяка година още в 7 часа българско време (6 часа в Будапеща, където живея от 2 години) ми се обажда за имения и рождения ден. Това е традиция от вече 32-33 години."

Двамата се познават от Великото народно събрание, където единият е яростен седесар, а другият - председател на БЗНС. Тогава част от БСП иска да направи Виктор Вълков президент. Той обаче бил против. Споделил пред сините, че дори и да го изберат, ще се откаже. И искал

да предадат думите му на Желю Желев.

Андрей Луканов обаче не одобрявал Вълков да се настани на "Дондуков" 2. Разбрал се е с опозицията, че държавният глава ще е техен, а вицето - червено. Преговорите се водят от Димитър Луджев и Георги Пирински. "Беше незабравима гледка - припомни си Марков. - Пирински със своите невъзмутими нерви, а Луджев беше много емоционален и с часове ги гледахме как разговарят.

СДС първо предложи Петър Дертлиев, но кандидатурата му беше проблемна. Част от седесарите се страхуваха, че понеже е силна фигура, партията му ще претопи СДС. Стефан Савов признаваше, че докторът има много достойнства, но го смяташе за по-ляв от БСП. Когато Дертлиев беше бламиран от червените, Виктор Вълков за малко щеше да стане президент. Но пропадна с няколко гласа. Тогава се спряхме на Желев."

Самият Вълков казал на приятеля си левскар: "Жорка, за малко щяха да ме изберат, Господ ми помогна да не стане".

И за друго си общувал с Георги Марков във ВНС. "Един ден тръгнах да излизам от залата, а той седеше на крайната редица - разказа бившият депутат. - Извика ме: "Жорж, ела за малко. Знаеш, че ти имам голямо доверие, искам да те питам нещо". Предстоеше избор на върховни съдии, още не беше приета новата конституция и нямаше ВСС. Каза ми: "Моите хора от БЗНС са ми дали някакви имена, но аз нито разбирам от право, нито познавам съдии. Какво е твоето мнение

за тези, които

ми предлагат,

и за тези, които

ми ги предлагат”.

Изненада ме, но аз му казах мнението си съвсем откровено. Познавах отлично съдиите. Някои имаха добро име, въпреки че бяха на високи позиции от времето на комунизма. Бяха изключително подготвени в гражданската материя."

Това било честа практика на Виктор Вълков - да изненадва с нестандартни идеи. "Много е кофти човек да живее по навик", обичал да повтаря пред приятелите си.

Бил весел човек, ерудит, с познания не само по българската, но и по световната история, умеел да пее хубаво.

Освен в "Монтерей" ходел да вечеря със служители от службите в ресторанта на ул. "Черковна", станал известен по времето на Иван Костов като "Олимп" на Славчо Христов. Очевидец разказа как един ден през 2002 г. се събрали приятели от службите. Виктор Вълков пял пред всички песен, поздравявайки Камен Пенков, предложен за шеф на Националната разузнавателна служба. Скоро след това обаче президентът Георги Първанов назначава на същата длъжност Кирчо Киров.

Много преди това - през 1991 г., в кабинета на Виктор Вълков като министър на външните работи се състоява

конспиративна среща.

В МВР е получена оперативна информация, че международната терористична група планира да разруши с ракета американското посолство у нас от апартамент под наем срещу сградата. Няма как службите да го кажат на американския посланик другаде освен в МВнР, дипломатическата практика го изключва. Затова с историята е запознат и Виктор Вълков. Той приема Уилям Монтгомъри в кабинета си, който настоява съучастниците да бъдат арестувани. Според нашите закони обаче това може да стане само за 24 часа и след това без доказателства е невъзможно да останат затворени.

В крайна сметка въпросът се решава благоприятно. Терористите обаче напускат България, без да извършат нищо. Българските служби са информирали колегите си от Япония, Израел, Франция и Великобритания и планът се проваля.

А скоро след този случай правителството на Димитър Попов, в чийто състав е Виктор Вълков, пада от власт, сините идват "с малко, но завинаги" на изборите през октомври 1991 г. Няколко години след това емблематичният монтереец става посланик в Турция, а по време на тройната коалиция - в Хърватия.

Последните си години прекарва в любимите си хобита - компании и светски разговори.

"Не продаде и не предаде никого, не загърби и не подмина никого. България за него беше над всичко, без да прави капитал и биография", категоричен е бившият вътрешен министър Румен Петков, който произнесе слово и при поклонението пред Виктор Вълков.