Сексът в палатковия лагер – 32 години по-късно

След 2 години политически хаос, затънали до шията в икономическо тресавище, неспособни да вземем дори подаянието, което Брюксел ни предлага, ако му кажем как ще го харчим, не е ли време да се запитаме: ние нормални ли сме? Какво ни става? Отговор – не сме нормални. Ние сме нация от откачалки, които редовно позволяват на жълтите павета да им дават тон в живота.

Всеки шофьор знае, че тези павета са най-хлъзгавата пътна настилка, когато са мокри. Затова те редовно подхлъзват цялата държава.

След 32 години интензивно обучение по демокрация би трябвало да имаме нормална смяна на властта. Вместо това

научихме се да я сменяме с помощта на цветни миниреволюции

Щом им свирнат троловете, социалните мрежи изкарват между хиляда и 20 хиляди младежи да се разхождат по паветата и те се оказват по-умни от 7 милиона българи.

Тези павета лъжат яко. През юни 1990 г. СДС изкара на митинг в София 1 милион души, предимно софиянци, и въпреки това загуби изборите категорично. Но жълтите павета отказаха да повярват. Помните ли палатковия лагер? Там се заченаха едни бебета, които днес отричат биологията на пола.

Оттогава трябва да е ясно, че София не е България. Българските избиратели по списък са около 6 милиона, гласуват около 3. Жълтите павета не са дори София. В столицата живеят 1.5 милиона българи, а по демонстрации излизат я сто души, я хиляда. Предимно пубери и тук-там някой луд професор, чиято връзка с младежта е увиснала.

Паветата смениха властта през 2013 и 2014 г., а през 2020-а сложиха началото на поредната олигархична революция, която веднага изпадна в политически хаос. Де да беше народна революция. Не, край жълтите павета не живее мазолест пролетариат. Тези революционери не биха разрушили Бастилията, а биха я приватизирали за петзвезден хотел.

Площадните страсти от 2020 г. мобилизираха контраелита за война срещу институциите. И от държава станахме племе. Миналата година живяхме над 7 месеца без парламент, 3 пъти правихме парламентарни избори, а сега се очертава пак същото,

явно на партиите вече не им се управлява

Острието на протеста от паветата, партийката на Манолова, Дончева и отровното трио, успя за миг да влезе в парламента, където бързо се разпадна и отпадна. Другото острие – ДБ на Христо Иванов, загуби битката с Гешев, изложи се със съдебната реформа и сега мечтае да се продаде на ПП. ИТН на Слави излетя като Икар към небето и след 3 месеца – пльос в калта. Тези партии нямат програми, имат траектории.

Да управлява се натиска само ДБ, но не й дават. Подобно на Ам-Гъл Атанас Атанасов шепне по телевизиите: "Скъпото ми! Безценното ми мандатче!".

По-добре да не го намери. На електората му писна,

останаха да гласуват само търсещите нови разочарования

За да не ги разочарова, ПП бързо ги разочарова. С единия ботуш в парламента вече е още неродената генералска партия, която пази в дълбока тайна каква стока продава. Първо я купете, после ще видите.

Така България се превърна в развъдник на партии мушички. Великото чегъртане се оказа игра на тука има – тука нема. Втора година гонят някакъв тип с 60 милиона в чувал и все не могат да го хванат. Прибраха в ареста Бойко Борисов като престъпник – пуснаха го великомъченик. Казах ли за Гешев? Идеята на Христо Иванов беше Висшият съдебен съвет да се избира от съдиите, без парламентарна квота. Е, съдиите си избраха нов съвет и той застана зад омразния прокурор, който е застанал като барикада в защита на корупцията. Значи или всички съдии трябва да станат овчари, или Христо Иванов трябва да спре да измисля съдебни реформи. Да отдаде безспорния си талант на плажовете.

Вместо икономика – научна фантастика.

Албанска фирма щяла да прави у нас електромобили и да удари "Тесла" в земята. С държавни пари, естествено. "Марица-изток" ще стане център на водородна енергетика.. Срещу 1,5 милиарда лева европейски пари ще купим мегабатерии с капацитет 6000 мегаватчаса, та да има къде да прибираме тока от фотоволтаиците и перките. След 5 години – още 51 милиарда за рециклиране.

Да не забравяме и петте нови моста през Дунава…

България заприлича на шахматния клуб в градчето Васюки, когато го посещава великият комбинатор Остап Бендер:

"…моят проект гарантира на вашия град нечуван разцвет на производителните сили… Жителите на Москва, притеснени от жилищната криза, ще се втурнат към вашия великолепен град. Столицата автоматически ще се прехвърли във Васюки.

Тук ще дойде правителството. Град Васюки ще бъде преименуван в Ню Москва, Москва - в Стари Васюки. Ленинградчани и харковчани ще скърцат със зъби, но нищо не ще могат да направят. Ню Москва ще стане най-елегантният център на Европа, а много скоро и в целия свят…"