Възможно е тайни агенти от съседни страни да имат контакти с българи, за да се затрудни проследяването

Преди 1989 г. съветници от СССР били на щат в българските служби, за да наблюдават

Една от особеностите на руското разузнаване е, че когато ползва дипломатическо прикритие, то често не е в страната на акредитация, а в друга. За местните служби е трудно да проследяват шпионите, които пътуват през граница, за да се срещнат с агенти и да получат данни.

Може да са на мисия в Белград, Скопие или Атина, а да изпълняват операции у нас. И обратното - тези тук да търсят информация за други страни, коментира пред "168 часа" бившият посланик в Москва Илиян Василев по повод експулсирането на 70 дипломати и служители.

Това означава, че е вероятно неизвестен брой разузнавачи на Кремъл в съседни държави все още да имат контакти у нас и да извършват несвойствени за дипломати функции. Не е изключено партньорски служби да са подали сигнал към българските за шпионската дейност, добави Илиян Василев, коментирайки тази особеност на руското разузнаване.

50% от победата в дадена акция е резултат на добра

информация, обясняват професионалисти. Затова тези служби са толкова важни.

България се явява хъб за руските шпиони на Балканите, обясниха хора от бранша. Мрежата е създадена и разработена още от съветско време, потвърди ген. Атанас Атанасов по Нова тв. Хора от бранша допълват, че от София са планирани и провеждани акции като например в Черна гора и РСМ.

Според Илиян Василев при реализацията на разузнавателната дейност не става дума само за агентурни мрежи, но има и хора, които работят по употреба на мека сила или за привличане на информация от топнива на българското управление.

Какви тайни

са търсели

обвинените

за шпиони?

Няколко са основните направления, в които би могло да са изнесени данни. Приоритетно за войната в Украйна. Вече стана ясно, че първото оперативно заседание на Министерския съвет по въпроса за руските шпиони е проведено малко след началото й. България е натовска държава и всичко, което получаваме по линия на партньорите, е важно за Москва. Още повече че пактът подкрепя Киев.

"Второ, посолството на Русия беше активно ангажирано в свалянето на правителството на Кирил Петков и те не го криеха", коментира Илиян Василев. Третата линия е въпросът за членството на Северна Македония в ЕС и нашето вето. "Това, което се случи между България и Република Северна Македония, показва, че Русия работи и у нас, и в РСМ, и в Сърбия. Те не искат да се стигне до приемливо решение и въпросът за бъдещето на РСМ да остане отворен. Важно им е да се забави интеграцията на Западните Балкани, което е заявена цел на руската външна политика", каза още Василев.

Четвъртата е научно-техническата сфера

Наскоро Владимир Путин обяви, че приоритет за руското разузнаване става промишленият шпионаж по подобие на Студената война, когато СССР и соцблокът се опитваха да придобият данни за технологии от Запада. За да заглушат шума от подводниците например, използват разработки на развити държави в машиностроенето. В този аспект България също може да бъде обект на интерес от страна на Москва. От влизането ни в ЕС за конкурентоспособност са инвестирани милиарди. Всичко това, ако бъде прехванато от руските шпиони, може да бъде вплетено в техни подобрения, коментират разузнавачи.

Пето, България по думите на Илиян Василев е конкурент на Русия за износ на боеприпаси, тъй като заемаме второ място след нея в тази сфера. "Имаше поредица от взривове в наши военни заводи, асоциирани с действия на агенти на руското разузнаване на територията на България. Може би са получени данни за работата на нашите заводи", каза още бившият посланик в Москва.

В контекста на руските шпиони у нас стои още един много интересен въпрос, който не е засегнат досега в изнесените данни за експулсираните служители и дипломати. Дали сред тях е имало

човек не просто

под прикритие,

а със сменена самоличност

и фалшиви документи? Отговорът е неизвестен. Методът се практикува от разузнавачи от цял свят, независимо че всеки предложен за акредитация минава през цялостна проверка от службите на страната домакин.

Това едва ли се прави в партньорски държави, каквито бяха България и СССР, но днес ние сме член на НАТО. Русия е основен противник на пакта, както стана ясно от последното заседание на върха в Мадрид. В същото време методите на сегашните руски служби са останали още от Студената война и са добре познати на българските им колеги.

У нас обаче има остатък в отношенията от годините на братска дружба, който повече от 32 години не се променя. "Преди 1989 г. на руснаците не им беше необходимо да извършват разработка на наши високи позиции - разказа вицепрезидентът на Атлантическия клуб Елена Поптодорова. - Смяташе се, че това е първият дълг - да се сподели информация със съветското посолство. Спомням си колко трудно беше и каква съпротива имаше след 1990 г. срещу разработването на руската мисия. Не е ясно дали и в момента се извършва пълноценно проследяване. Но през 90-те години някои депутати и служители доброволно разказваха там по инерция, наследена от 45 години модел на съобщаване на информация."

Според Поптодорова

само в бившата ГДР е имало по-наситена мрежа от руски разузнавателни

звена и ядки от България. Там беше границата между двата блока и това беше естествено.

"Германия мина през истинска трансформация на службите. Всъщност Западна Германия иззе целия сектор и де факто ликвидира соцслужбите на Източна - добави бившият посланик в САЩ. - При нас това не се случи. В нито една друга соцстрана нямаше толкова масирано присъствие на съветско разузнаване и наследството му все още не е разобличено докрай. България беше предана държава, не като като Унгария, Чехия и Полша, където вдигаха революции."

У нас съветски разузнавачи дори са били на щат в българските служби. Поптодорова си спомни свой съсед от горния етаж преди 1989 г. - генерал от Москва, който е работел официално в Министерството на отбраната. Такива съветски съветници присъствали във всички служби, за да ги наблюдават.

Дали това е било оформено в документ, не е ясно. Но БКП си е позволявала да нарушава друго неписано правило в цял свят в дипломацията - че посланикът и консулът не са от шпионските служби. Идеята е, че ако има проблем или се засече, че дават пари, ще стане сериозен скандал. Затова други изпълняват специалните задачи под прикритие. Макар че обикновено приемащата страна предполага кои са хората под пагон.

В сегашния шпионски скандал има още един въпрос, който според професионалистите не е изяснен - дали някой от българските представители в Москва е вербуван за агент на руските служби? Подобни случаи е имало в миналото с други държави. Като легенда се носи историята как чрез дипломатическата поща на западна страна е пренесена цялостна

информация за

двигателя на МиГ-29

Каквото и да се случи, е ясно, че Русия никога няма да се откаже да търси начини да шпионира в България, казва бившият заместник-директор на военното разузнаване полк. о.р. Иван Пенков пред Нова тв. Не само защото сме натовска страна, но и според последните социологически проучвания привържениците на Русия у нас са най-много от цяла Европа.