Политиците взеха да дрънкат такива глупости, че плачат за редактор

Властта в България има въпиеща нужда от редактор. И преди съм го писал, но сега е неудържимо. И най-много плачат за редактор харвардците, особено другарят Кирил Петков. Иначе той е бодряк, лъха на политическа свежест, но редовно изпуска някой буквално преведен американски идиом, с което дава аванта на опозиционните зевзеци.

Но това са дребни кахъри. На властта й е нужен не преводач, а мощен касапин на текстове, който е свикнал да задрасква смело цели пасажи и дори цели произведения. Нямате си представа колко графомани се срещат сред авторите, но сред политиците те са 100 пъти повече.

Самият факт, че един човек без никаква кауза в главата (нямам предвид Киро, а всички родни политици вкупом) копнее да управлява, доказва, че е патологично нарцистичен. А нарцистичните хора по принцип са графомани и думите им трябва да се подлагат на свирепо кастрене. Иначе само им носят огорчения.

Гледам например по телевизията онзиден един от отцепниците споделя за какво бил преговарял с другаря Киро. И първото, за което преговарял, е строителството на още атомни централи.

Момент, би казал редакторът,

нали уж преговаряте само за 6 месеца управление?

Тогава какви атомни централи, какви 5 милиарда? Или това е лапсус, който издава, че всъщност преговаряте за избираемо място в следващия и дори в по-следващия парламент?

А, те са ви го предложили? В такъв случай внимавайте да не ви продадат и Айфеловата кула. Проста сметка – в следващия парламент мандатите на ПП ще се свият може би двойно.

Значи трябва да задраскат някой верен другар,

който се е доказал в борбата, а на негово място да впишат някое дьонме*? Нали който е предал Дарт Вейдър, той 100 пъти по-лесно ще предаде Оби Уан Кеноби?

В публичното говорене не е зле да звучиш достоверно. Да заемеш прекалено принципна поза, убива достоверността. Щом веднъж си се заклел в каузата на Слави, значи имаш едни принципи. Ако после пристанеш на Киро, значи имаш точно обратните принципи. Получава се малко като знаменития лаф на Граучо Маркс: “Ето това са моите принципи. Ако не ви харесват, имам и други”.

Хеле пък да преговаряш за каузата на мирния атом. Не звучи ли прекалено путиноверски? ПП са натовци, те вече заложиха на водородната енергетика. Чуе ли зрителят за атомни централи, веднага се сеща – ама нали имаше едни вече платени два руски реактора? Тях какво ще ги правим? Явно, че докато не превземе Русия, Чичо Сам няма да даде руска фирма да строи у нас атомни централи. И в главата на публиката светва предателска лампичка – а дали е изгодно да сме чак толкова правоверни натовци?

Тези съмнения не трябва да се допускат. Затова самата тема за атомните централи трябва да е табу. Режеш с ножицата и не оставяш ни помен, ни линк.

Подозирам обаче, че още утре някой отличник на строевата подготовка

ще се похвали, че вече се е договорил

с “Уестингхаус”

да построи централите с руските реактори. И после веднага върху главата му ще се изсипе цяло сметище от подигравки и глуми. Направо ще го изкарат идиота на махалата. Ако е женен, жена му ще подаде молба за развод. Ако има гадже с айкю, ще му бие дузпата. “Уестингхаус” ще го даде под съд. Прокопиев ще го добави в списъка “Магнитски”. И има горко да се вайка: “О, защо първо не попитах някой опитен редактор?!”.

Затова отрано предупреждавам. Щом си тръгнал да ставаш политик, значи си нарцистичен тип със силна склонност към графоманията. Вземи се в ръце. Три пъти мери, веднъж млъкни.

Това е болест,

която трябва

да се прикрива

Слави например лъсна като патологичен нарцис, когато миналата година се впусна да обяснява защо се опъва като магаре на мост. Все “аз” съм такъв и такъв и такъв и “аз” “аз”. Да, той е изключително успешен шоумен, защото нарцисизъмът му дава гориво, но пък репликите му в шоуто се пишат от професионални автори. Уви, тези автори имат великолепен усет за текста, но нямат и хал хабер от Хабермас. А и явно като лидер на партия са го изтървали.

Грешката на графомана е точно в това “аз”, “аз”, “аз”. Той пише, за да излее дълбоката си същност. Но тъй като дълбоката му същност е неизчерпаема, не може да сложи точката. Истинският автор нищо не излива, а произвежда продукт, който трябва да се продаде. И затова трябва да е компактен и добре опакован.

За целта е нужен редактор. А няма. Виж, юристи колкото щеш, но юристите са знаменити с логореята. Но да бъдем справедливи -

сред родните политици не липсват и такива, които умеят да се саморедактират

Бих дал за пример Корнелия Нинова, Карадайъ, президента Радев… Този последният е много особен случай – неговите думи са така одялани и достолепни, че звучат като надпис от паметник. Отишъл е в другата крайност и вече има нужда не от съкращаващ, а от удължаващ редактор, който да възстанови част от човещината и да сложи малко усмивка в словото. Както би казал дядо Либен - не ми трябва президент, който да ми плаши кокошките.

Добрият автор се определя по проста формула – възможностите, делени на претенциите. Ако резултатът е цяло число, значи човекът е автор. Ако е дроб, по-малко от 1, значи плаче за редактор, който да му окастри знаменателя, т.е. претенциите. При някои политици числителят е нула, но и те имат шанс, стига никога да не си отварят устата.

Защо Бойко Борисов толкова дълго управлява България и нищо чудно пак да я управлява? Защото той сам си сваля претенциите: “Аз съм прост, вие сте прости, значи ще се разберем”. Явно хич не е прост, щом сам си редактира знаменателя.

Впрочем един от принципите на редактирането е да се избягват изтърканите клишета. И най-добрият лаф омръзва. Например след 2 години прекомерна употреба лафът “Ще изчегъртаме мафията” вече така писна на прогресивната общественост, ча щом го чуе, веднага вади смартфона и започва нещо да си цъка. То е ясно, че ако някой изредактира мафията, от България нищо няма да остане.

*Дьонме – така турците наричали някои българи, неотдавна приели исляма.