До края на живота си Маргарита Дупаринова съжалява, че я е обидила. Казва ѝ, че няма глас, а след това на всяко представление ѝ изпраща цветя

Аз не обичах шума, фестивалите, премиерите. Изиграх най-хубавите си роли при отлива на публиката през 80-те, казваше тя

Бате Николай прикрива гафа, че пистолетът, с който тя трябвало да се самоубие, не гръмнал

И още 5 живота да имам, пак ще стана актриса. Това е мисията, с която съм се родила. Ако имаш талант, никога не можеш да избягаш от призванието си.

Това беше мотото на актрисата Добринка Станкова, която почина на 29 юни на 74 години след 3-годишна борба с онкологично заболяване.

За нейната кончина съобщиха от Народния театър "Иван Вазов", където в продължение на близо 50 години тя се превъплъщаваше и твореше на сцената му.

"Напусна ни великолепната актриса и достоен човек Добринка Станкова – посочиха от театъра. – Тя завинаги ще остане в трупата на Народния театър и в сърцата на всички, които са работили и обичали изкуството на театъра като нея. Талант, красота, изящество, доброта, обич и всеотдайност... останалото е мълчание! Поклон и аплодисменти!"

Колегите й се простиха с нея, като отбелязаха яркото й присъствие на сцената чрез символичен последен поклон и овации.

Станкова неведнъж е споделяла приживе, че

за нея актьорството е мистична професия,

защото с всяка роля артистът създава едно ново същество. Изгражда го от очите, косата, тялото до характера. Творецът на сцената не живее един живот, а преживява много животи. Затова театърът е мисия.

Тя е родена на 1 декември 1947 г. в София, като първо учи руска филология, а след това завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1971 г. в класа на проф. Любомир Кабакчиев. Още от дете проявявала актьорския си талант и искала да се посвети на театъра. Дори чисто по детски пише писмо до Сергей Бондарчук, режисьор на филма "Война и мир”, че тя е готова да изиграе ролята на Наташа Ростова. Разбира се, листът изобщо не достига до него, но въпреки това Станкова успява да се превъплъти в десетки роли в театъра и киното, тъй като само година след като излиза от ВИТИЗ, е поканена да играе в Народния театър. Преди това

дебютира на сцената на Драматичния театър

в Сливен.

Любопитното е, че преди всеки спектакъл била особено неспокойна през целия ден. Дори на път за театъра винаги си репетирала репликите и веднъж приятел на сина й разтревожено му съобщил, че е видял майка му да си говори сама по улиците. Освен това, ако някоя роля изисквала допълнителни умения, тя ги придобивала. За да се представи подобаващо в пиесата "От ума си тегли” на Грибоедов, взема уроци по оперно пеене, а почти до края на живота си, докато здравето й позволявало, актрисата се поддържала физически и психически като професионалист. Тренирала аеробика или нещо друго и при всяка нова роля се обръща към книгата на Мейерхолд за театъра.

Добринка изобщо не обичала поклоните

заради нелепа случка от детството, а Стефан Данаилов винаги й се чудел как след представление с него тя бягала от сцената, обличала се и излизала от театъра, докато останалите актьори обирали овациите.

"Аз не обичах шума, фестивалите, премиерите – сподели приживе Станкова. – Притеснявах се да общувам с хора, от които нещо ми зависи. На критиците дори не им знаех имената. Често ме свързваха с ролята ми в "Черните ангели", но ме болеше, че рядко чувах: "О, гледала съм ви на сцената на Народния театър". Играх близо 50 години в него, като най-хубавите си роли представях през 80-те, когато имаше отлив на публиката. Малшанс."

През първите години в театъра тя много се притеснявала от колегите си, защото за нея те били светила в професията. Веднъж дори й се наложило да замести една актриса във вече готов спектакъл.

"Още с първата ми реплика

Маргарита Дупаринова прекъсна репетицията

и се обърна към режисьора с думите: "Енчо (Халачев), тази няма никакъв глас!" – спомня си Добринка. - Това много ме смути, а после до края на живота ми Маргарита Дупаринова ми изпращаше цветя за всяка премиера и ме поздравяваше за успеха. Това не попречи за развитието на кариерата ми."

Когато си спомни за тази случка, дори се забавлява, а една от вълнуващите й истории в театъра е с Бате Николай в "Казаларската царица". На финала героинята на Добринка - Цонка, трябвало да се самоубие с пистолет. Салонът бил препълнен и с нетърпение очаквал завършека на фантастичната пиеса. Тя изпитала истински ужас, когато натиснала спусъка, но пистолетът не гръмнал. Бате Николай бързо измислил как да прикрие гафа. Застанал зад нея, пляснал шумно с ръце и казал "па”. Цонка паднала на сцената, "покосена” от смъртоносния куршум.

В киното Добринка Станкова

дебютира като Божанка в “Иконостасът”

по романа на Димитър Талев "Железният светилник". Истинска популярност обаче добива след участието си в двусерийния филм на Въло Радев "Черните ангели". В него тя е Рачето - красиво, нежно и фино момиче, прегърнало една човеконенавистна идея и заплатило за това с живота си.

Идеята за лентата се ражда в Париж в началото на 1968 г., когато Радев е командирован във френската столица и там попада във вихъра на студентските вълнения. Режисьорът става свидетел на насилие, барикади и кръв. Заедно със съпругата си Жени Радева той често ходел на митинги и демонстрации.

Гледат много филмови материали за събитията в Бейрут, за терористичните акции на "Червените бригади" и на тупамаросите в Латинска Америка.

Така натрупал много впечатления и емоции и когато се върнал в България, започнал да работи върху сценария на "Черните ангели".

Въло Радев бил перфекционист и искал всичко да е изпипано. Той написва историята за 3 момчета и 3 момичета, които са красиви и одухотворени, но пленени от една идея, в името на която започват да убиват. За основа на сюжета използва мемоарната книга на Митка Гръбчева "В името на народа”, която участва в бойните групи на БКП, убивали военни и политици, осъдени на смърт от комунистите.

Посланието на филма било, че насилието ражда насилие.

Режисьорът обичал още докато работи върху сценариите си, да е наясно кои актьори ще снима. Имал навика да подрежда на килима в хола си снимките им и да им прави разни комбинации. Добринка Станкова била избрана за ролята на Рачето и си партнирала със Стефан Данаилов, Виолета Гиндева, Доротея Тончева, Марин Младенов и Йосиф Сърчаджиев.

За героя на Ламбо Радев първо решил да пробва Георги Аспарухов-Гунди. Той оставил чудесни впечатления в целия екип: красив, интелигентен, чаровен. Но в крайна сметка било по-добре да

си остане добър на терена

За ролята на Катина, чийто прототип е самата Митка Гръбчева, режисьорът определил Доротея Тончева. Гръбчева, която гледала пробните снимки, харесала повече Виолета Гиндева. И отсякла: "Ето това момиче ще бъда аз!". Въло все пак избрал Тончева.

А на Добринка Станкова й се наложило да борави с истинско оръжие за участието си във филма. За да бъде добра на снимките, я отвели на стрелбище, за да се научи да стреля. Тя толкова се ужасила от вида на истинския пистолет, че си затворила очите. Произвела няколко изстрела, а когато погледнала, била истински изненадана, че всички мишени са на земята. Оказало се, че не е уцелила десетката, а връвчиците, на които били окачени.

За да получи перфектното убийство на Рачето, Въло Радев умело манипулирал Добринка. Често й подхвърлял: "Рожбо, нещо си ми бледа, почивай, отпускай се. Виждаш ми се измъчена, щади се, моля те”. Накарал я да изпитва съжаление към себе си. И тя изиграва блестящо сцената, в която застрелват героинята й.

Малко преди това обаче

внезапно изпуска чантичката си

и веднага импровизира: "Няма ми я чантичката, къде ми е чантичката”, и така показала огромната си жал, че се разделя с живота.

Всички актьори са казвали, че филмът ги е направил неразделни.

"Въло ни наричаше "рожбо" - споделял е Стефан Данаилов. - Усещах го като израз на особена любов към нас и като предупреждение за това, което ще ни се случи по време на снимките. Наистина беше и психически, и физически уморително."

"Ангелското излъчване" на Добринка обаче дълго време й носело тайни огорчения.

"Боях се, че тази руса коса и синеока крехкост ме обричат на вечно девичество в киното и театъра – отбелязвала е тя. - За щастие, на младини режисьорът Георги Стоянов прозря отвъд моя ангелизъм и ми даде истински женски роли и стана мой съпруг. Но десетки години и роли след това все някой ме срещаше и ми казваше: "Вие нали сте Рачето от "Черните ангели". Любимата ми актриса"."

Добринка ражда син и дъщеря на Георги, като момичето се омъжва и заживява в Америка.

В края на живота си актрисата обичала да разказва за годините си в театъра и прекараните вълнуващи моменти. Съжалявала за времето, в което всички са били приятели, но след това новите поколения зависели от парите. Като постъпила в Народния театър,

изневери и влюбвания вълнували актьорите,

но отдавна и това вече го нямало.

"Бяхме голяма група от над 20 човека. Неразделни – посочвала е тя. - И децата ни бяха така, докато не започнаха да израстват. Разделиха ги парите, защото едните всяка вечер ходеха по скъпи заведения, за да трошат пари, изкарваха месеци по скъпи курорти, а другите не можеха да отидат и за седмица на море. Беше жалко."

Колегите й споделят, че Станкова била изтъкана от странности, а самата тя не крие това, дори споделя за някои от тях. Едното било, че обича да изпробва лекарства. Дори се шегували с нея, че е стар скандинавски дух, вероятно алхимик.

"Най-дълго се застоявам в аптеките – казваше Добринка. - Всяко ново лекарство пробвам.

Често съм се чудела как може да съм още жива

Страдам от плексит и щом видех ново мазило, веднага тичах да го купя и изпробвам. И подсъзнателно точно си го дозирам. Така съм и с книгите. През 1992 г. внезапно починаха родителите ми един след друг. Тогава изкарах цял период само на Карлос Кастанеда с мисълта, че има нещо отвъд тази реалност."

Добринка Станкова е описвала себе си като упорита, грижовна и с чувство за отговорност. Ако има филм за нейния живот, тя би го озаглавила "Борбата”. А нейната неустоима страст е всичко онова, което е свързано с духовното. Днес тя се възкачи на небесната сцена при тези от актьорите в "Черните ангели", които вече са там.