Тато иска да гледа лентата, защото момче убива у нас няколко души като героя на Ал Пачино

Бившият Първи обичал да се хвали, че е завършил курс по режисура и че във вестника пише за негова пиеса

Митка Гръбчева, когато я кани за депутат: Нямам образование, Станко е шивач на панталони, а и ти нямаш горни класове. Събираме се много такива

B Политбюро се вдига грандиозен скандал за филма на Христо Христов "Последно лято" заради сюрреалистичните сцени, а Павел Писарев е извикан спешно в кабинета на Тодор Живков.

Секретарката на Тато Ангелина Горинова му звъннала и му казала: "Писарев, другарят Живков моли в 11 часа да дойдете в ЦК".

"Влизам в кабинета, сядам на дивана, а той на стол с облегалка – спомня си журналистът в книгата си "Такива ги запомних". - Горинова поднася кафе, а той почва: "Как е, как е киното?". Аз съм напрегнат, чакам да каже за какво ме вика. "Какъв е този филм бе, Писарев... "Последно лято" на Христо Христов?", отсече той.

Измъкнах се, като му отговорих, че това е филм притча.

Много му хареса думата и я повтори няколко пъти

После допълни: "Кажи на Борис Велчев, че е филм притча, и аз ще му кажа, да се успокои". Разбрах, че в Политбюро е имало разправия за лентата и че ми се клати столът. Така беше до времето, докато не ме преместиха да отговарям за театрите и сценичните изкуства.

Писна им на началниците от мене и от киното, да ги поставяме на изпитание и да предизвикваме между тях конфликт. Усещах, че над мен надвисват облаци, и събрах ръководството на кинематографията, казах им за критиките, които се носят по адрес на филмите, и им напомних да си опичат акъла, защото ще вземат да ни махнат и всеки отива там, откъдето е дошъл, едни по селата или в провинцията, други на низова работа, а аз обратно в Париж. Ако не бяха Людмила Живкова и Александър Лилов, щяха да ме сиктирдосат още тогава. Произход, либерален, класовопартиен подход и т. н. - кусури достатъчно."

Писарев споделя още, че Тодор Живков гледал всички български филми във вилата си в "Бояна" обикновено в компанията на Георги Джагаров, Ангел Балевски и Пантелей Зарев. Редувал ги със съветски, а западни изобщо не му прожектирали.

Това се променило след масовото убийство на шестима души от ученик в "Студентски град", когато престъпникът казал, че е подражавал на героя на Ал Пачино в "Кръстникът". Тогава Живков поръчал лентата да му се достави в "Бояна", а кинооператорът на Политбюро да му я прожектира. Павел Писарев предвидливо се намесил и наредил от филма да се махнат най-кървавите сцени - хвърлянето на отрязаната конска глава в леглото на героя, няколко разстрела и други ужаси. Благодарение на това на кинаджиите им се разминало.

Междувременно, докато Писарев отговаря за театрите, артистите се радват на плодотворни години на сцената. Половината от поставяните пиеси били български, съвременни и класика, а другата половина – най-хубавото от световния репертоар - руски, американски, френски, английски и др. Следвали се две основни творчески линии – едната била на

традиционния реализъм,

представляван от Филип Филипов в режисурата, а другата - на Камен Зидаров в драматургията.

Това много се харесвало на Тодор Живков, който се смятал за режисьор. Когато се срещал с различни хора от театъра, от вътрешния си джоб вадел изрезка от вестник и им я давал с думите: "Я прочети това". На нея пишело, че Тато поставил пиесата "Хан Татар" в читалището в село Лисичево. Обичал да се хвали с това и обяснявал, че е завършил курсове по режисура при Николай Фол. Всички знаели за тази изрезка, защото той често ходел да гледа постановките на нашите автори, като препоръчвал: "Преди да се покаже в София нова българска пиеса, пробвайте я в провинцията, и аз ще ида да я гледам".

Всички артисти много се изненадвали от истинския интерес на Тодор Живков към театъра. Веднъж дори решил да посети представлението на учебния театър във ВИТИЗ и за тази цел повикал Писарев. "Какво ще правиш тази вечер, хайде да отидем във ВИТИЗ – казал му Тато. - Какво мислиш, че ще ме питат и ще искат?"

А журналистът му отговорил: "Заплатите, другарю Живков. Като ги разпределяме след завършването, отиват в провинцията със 120 лв. заплата, нямат квартири, момичетата не могат да си купят чорапогащници, а момчетата - цигари. В провинцията няма кино, няма телевизия и радио, за да участват в програмите, няма озвучаване, дублиране, няма хонорари, много са зле. Само на 8 март, 1 май и за 9 септември кажат по едно стихотворение и това е, вземат 20 лева."

"Живков потъмня, стана му мъчно, ядоса се

– спомня си Писарев. - Това за чорапогащниците му направи най-силно впечатление и извика зам.-председателя на Комитета по труда и работната заплата Солаков и заповяда: "До довечера ми дайте решение на въпроса".

А той му възрази: ,,Какво решение, петилетката е приета, годишният план и бюджетът - също, сега сме средата на годината". Но Живков беше непреклонен: ,,Знаеш ли, че не могат да си купят чорапогащници? Кажи ми как се живее със 120 лева? Нямат и квартири, плащат свободен наем". И го отпрати. Извикаха ме Солаков и началникът му министър Мишо Мишев.

Те мислеха, че аз съм навил Тодор Живков за заплатите, и ми казаха, че това е невъзможно. Отидох вечерта на представлението с любопитство. Оставаха три-четири часа до срещата… Какво ли щяха да направят, като без съгласуване с Министерството на финансите и с Плановата комисия не можеше нищо да стане. На вечерята след представлението Тодор Живков даде думата на Солаков да прочете постановление на Министерския съвет.

Вдигаха се заплатите на всички млади специалисти

от 120 на 140 лева и народните съвети се задължаваха да осигуряват държавни жилища за младите специалисти от театрите - 10 квартири на театър, а за другите заводите, болниците и т.н. да осигуряват. Студентите и техните учители, професорите по режисура и театрално майсторство бурно ръкопляскаха. Зарадваха се."

Известно време след този случай веднъж, докато бил в театъра, Тато срещнал Митка Гръбчева и й казал: "Идват избори, искаш ли да те предложим за народен представител?". Тя обаче му възразила: ,,Не, Тодоре. Аз съм с четвърто отделение образование, Станко е шивач, и то само на панталони, не и на сака, а и ти нямаш много горни класове, събираме се много такива. Нека Пантелей 3арев и Ангел Балевски да станат народни представители, по-добре такива като тях".

Живков позволявал на хората около него да му говорят по този начин, но ако някой злословел зад гърба му, "вземал жестоки мерки".