След като гледа “Робин Худ”, поръчва на Леда Милева да се заснеме детски филм за Васил Левски

С Леда се познавали отпреди 9 септември, работели в два съседни магазина, той продавал риба, а тя - ски

Като имаш проблеми, само при мен ще идваш! С кино ще се занимаваме само аз и ти, казал Тато на Павел Писарев

Известно е, че Тодор Живков е ходел често на театър по време на управлението си и е следял какво се пуска по Българската национална телевизия, но не и че се е изявявал като продуцент и е поръчвал да се правят филми.

Бившият Първи отделял специално внимание на ефира като модерно средство за масова комуникация и влияние върху населението. Той често гледал различните програми и пишел писма, повечето гневни, до шефа на БНТ за дрехите и прическите на артистите, за различните продукции, сякаш това било много важно нещо.

Като цяло Тато пазел БНТ

Посещавал я, за да види с очите си дали всичко в телевизията е наред. За това разказва в книгата си "Такива ги запомних" журналистът Павел Писарев, който работи там и става близък приятел на Тодор Живков.

"Една вечер дойде на посещение и от разговорите му с Леда Милева разбрах, че двамата се познават отпреди 9 септември – пише Писарев. – Оказа се, че Мишо Мишев, друг виден партиен функционер и негов приятел, имал магазин за риба на ул. "Леге", където продавач бил самият Тато, а до него бил магазинът на Фъц за ски и екипи.

Никола Димитров-Фъц бе прочут софийски спортист, първият съпруг на Леда, която обслужвала клиентите в маркета. След известно време Леда ни събра в телевизията и каза, че е била при Живков. Точно тогава на екран бяха пуснати филмите за Робин Худ.

Живков гледал една серия и повикал Милева. Казал й: "Защо телевизията не направи един български приключенски филм за деца, за Левски например". Така се започна работа по "Демонът на империята - Джингиби", с режисьор моя приятел Вили Цанков.

Когато лентата се излъчи, започна голяма атака против него,

организирана от театралния режисьор Филип Филипов чрез МВР, основана на професионална завист. Ние бяхме предупредени от Живков, че МВР организира цяла протестна акция чрез вестник "Антени".

Аз извиках Вили и му казах: "Наредих да си получиш хонорара, като дадох трета, ниска категория на всички филми". Когато ме преместиха в киното, при мене дойде човек от МВР да ми търси сметка защо сме платили на Вили толкова много пари и ме заплаши със съд - мен и Вили. Казах му, че е дребна риба да се разправя с въпроси, по които не е сведущ, и го отпратих. Знаех, че нищо не може да ми направят."

Павел Писарев е спокоен, защото тогава министър на МВР вече е станал Ангел Цанев, с когото живеели на един етаж в кооперация, а вечер играели заедно табла. Филмът обаче е критикуван въпреки невероятната игра на Илия Добрев и Георги Калоянчев. Дори не се излъчва чак досега, защото турското правителство отправя остри критики към него. "Да се оправя Иван Башев, нали затова е външен министър", категоричен бил Живков.

След като местят журналиста в киното, срещите му с бившия Първи зачестяват.

"Получих пряк достъп до него и веднага поисках среща, а той ме прие още същия ден – посочва Писарев. - "Ооооо, реши се да дойдеш, досега ме заобикаляше", каза ми Живков. Обясни ми, че киното е много важно, защото е синтетично изкуство.

Писатели, артисти, режисьори, кинокритици, оператори и технически персонал, големи международни контакти и

сто милиона зрители годишно,

но всичко било разбито и допълни: "На хората трябва да се вдъхне вяра, да се даде простор за работа, да им се каже, че са талантливи, но бамбашка - ни се водят, ни се яхат. Никой досега не е могъл да им надвие. Те трябва да се сплотят в процеса на работата, това с българите става най-вече на софра, затова трябва да се направят тържествени фестивалите с много награди, ядене и пиене" Изкуството се нуждаело от келепир още от времето на фараоните и той щял да идва да се среща с нас.

Да съм пращал големи делегации в чужбина

на фестивали и седмици на българското кино. Във всеки град в кварталите и във всяко село имало кино и прожекциите са по-важни от събранията, защото там хората ходели сами и си плащали билетчето, а на събранията ги водели под строй."

"Сега произвеждаме десетина филма, ще започнеш да ги увеличаваш годишно с по още два – посочил Живков пред Писарев. - Обадих се на Павел Матев да ти увеличи двойно парите за обеди, вечери и командировки. И друго: с киното ще се занимаваме само аз и ти. Никого няма да слушаш, като имаш проблеми, ще идваш при мене."

Благодарение на тези заповеди на Тато киното в България разцъфтява. По екраните се появява "Козият рог" на Николай Хайтов и Методи Андонов, а хората са възхитени. Тогава Писарев заминава за Пловдив, за да присъства на фестивал на документалното кино, където го попитали как да се казва голямата награда, а той подхвърлил: "Златното драже".

"Дража Вълчева ме извика да ми се сърди, че си правя майтап с нея, и изведнъж изтърси: ,,Какъв е този филм "Козият рог"?

Много жестоки сме ние, българите,

в него" – споделя журналистът. - Така беше, за филмите всеки даваше акъл като във футбола.

Аз обаче се стреснах. В провинцията Дража Вълчева да дава оценки за филми, значи е чула нещо в София и според мен не откъде да е, а от Политбюро и не от кого да е, а от Тодор Живков. Иначе не би посмяла, тя с акъла на пионерска ръководителка, да се произнася за филми.

Зачаках, затаих се и наистина един път Тодор Живков ми каза: "Не сме ли ние, българите, много жестоки в този филм?". Събрах кураж и отговорих: "Другарю Живков, това е хайдутството, то наистина е било за отмъщение". Работата приключи леко, но Живков не хареса филма заради Методи Андонов. Двамата са имали някакви конфликти."