- Иване, в "Столичани в повече" не сваляш от врата си модерен фотоапарат. Знаеш ли наистина как да боравиш с него?
- Откакто играя в "Столичани в повече", се запалих много, защото наистина ми се налагаше да снимам. Доста интересно се оказа да заснема какво се случва зад кулисите. Снимките станаха естествени и спонтанни. Фотографията е сложно и много интересно хоби, което ме изпълва и ми дава шанс да изразя себе си. Имам си свой апарат, който ползвам по-скоро за видео. Дори наскоро заснех видеоклип на една група. Като цяло това не е кой знае каква новост за мен. Професията ми включва това да се занимавам с камери, музика и фотография. Не ги разделям. Всички тези неща са част от мен. Много обичам професията си. Сцената за мен е място, където мога да изразявам себе си.
- Коя е най-интересната снимка, която си правил?
- Нощен пейзаж в едно село. Беше толкова тъмно, че се наложи да отворя максимално блендата. Получи се интересна снимка, защото успях да уловя силуета на селото през нощта.
- А как попадна в това село?
- Аз често ходя на такива места, за да се вдъхновявам. Съвсем спонтанно тръгвам нанякъде и винаги съм отворен да срещна непознати хора. Стремя се да ми се случат нови неща. Трябва ми нещо, което да ме провокира и вдъхновява постоянно.
- Случвало ли ти се е нещо необичайно по време на тези пътувания?
- Спомням си, когато ходих за първи път на Перперикон, слънцето тъкмо залязваше, и както си се разхождах из скалните галерии, от нищото се появи мъж с брадва. Стоеше така, сякаш е част от пейзажа. Имах усещането, че е стоял там от часове и ме е наблюдавал. Изглеждаше толкова зловещо с тази брадва и изведнъж ми проговори на тамошен диалект. Каза ми: "Гледай само да не се спънеш." Падна голямо дебнене с него. Накрая се оказа, че той стои там и дебне за туристи като мен и ако имат въпроси за града, може да им разкаже нещичко срещу 5 лв.
Оказа се, че е нещо като неофициален екскурзовод, който е работил като хамалин по време на разкопките, слушал е какво си говорят специалистите и знае всичко за историческия град.
- Предприемал ли си такива пътувания извън България?
- Да, преди 2 години пътувах сам из Балканите. Минах през Косово. Попаднах в такива

ситуации, които сме виждали само в репортажите

"Без коментар" по Би Би Си. Доста е шокиращо да видиш малко дете с чантичка да върви по прашен междуселски път, а покрай мен преминава зловеща колона от танкове. Наложи се да отбия встрани от пътя, за да не ме смачкат. По-надолу по пътя видях тежки картечници все едно си насред война. Определено имаше тръпка. Притеснявах се, но си пусках силно музика в колата, за да смекча ситуацията някак си. Крайната точка на пътешествието беше Черна гора. Там все едно си на друга планета. В сравнение с Косово там е като в рая. На Балканския полуостров всяко място има свой собствен характер. Толкова е пъстро и характерно, а хората са душевно богати. Когато тръгнах да се прибирам, минах през Албания. Шофирах по някакъв черен път и накрая стигнах до колиба, която се оказа границата на държавата. Някакви хора, които пиеха ракия, започнаха да ми разглеждат документите и минах. Цялата им столица беше разкопана и всички караха мерцедеси.
- Явно си авантюрист по душа.
- Точно това пътуване го предприех с конкретна цел. В Черна гора трябваше да се срещна с жена, която идваше от Франция. Отидох, за да гледам неин спектакъл. Тя е балерина. С това момиче бяхме дълго време заедно. Дори дойде да живее за малко в България, но си замина. И аз съм си мислел да отида при нея във Франция.
Склонен бях да замина в името на любовта, но се опасявах, че ако се откъсна от себе си и от нещата, които обичам да правя, връзката ни ще посърне и посивее. Може би от страх да не се случи това не го направих, както и тя. Това е нещо като да достигнеш с любим човек до върха на планината и да останеш там, а не да започнеш да слизаш надолу.
- Винаги ли пътуваш сам?
- Повечето пъти да.

Пътувам бавно,
тъй като спирам
постоянно да снимам

Предпочитам да съм с кола, защото по пътя има хиляди интересни места за разглеждане, а самолетът те отвежда от точка А до точка Б.
Веднъж осъмнах в едно селище в Северна Франция. Видях местни в един двор и попитах къде има къмпинг или място, където мога да пренощувам. Те ме поканиха да спя в тяхната къща.
Бяха доста гостоприемни. Останах там 3 дни и се оказа, че собственикът на къщата е правнук на д-р Гилотен,

който е измислил гилотината

Хората, на които съм попадал по света, са склонни да приемат по-скоро личността на човека, отколкото националността или религията.
- Ти каква религия изповядваш?
- Православен християнин съм, но не прекалено старателен.
Ходя на църква само по празници. Като бях малък, нашите ме заведоха на църква на Великден. С интерес наблюдавах хората, които обикаляха около храма. После се зачудих кой бие камбаната. Видях възрастна баба със забрадка и я помолих аз да хвана въжето. През цялото време аз биех камбаната. Целият ритуал много ме впечатли. Години по-късно с мой приятел художник изрисувахме параклиса "Успение Богородично" - намира се до село Черешница на южната ни граница. Това беше художническият ми период.
- Имаш страст и към рисуването?
- Рисувам от малък. Преди години, когато живеех в Благоевград, рисувах икони, за да изкарам някакви пари. Но всичко става случайно, тези неща ме намират и аз не им се противопоставям. Рисувал съм всякакви неща, правил съм и дърворезби.
- Защо не продължи да се развиваш в тази посока?
- Да, мислил съм го. Преди да започна с актьорското майсторство, се занимавах основно с рисуване. Със същия приятел

рисувахме интериори
в заведения

Той продължи да рисува, но аз реших да пробивам в киното. Почти всичките ми картини са незавършени. В някакъв етап решавам, че изглежда добре, и я оставям в този й вид. Ако трябва да направя паралел между актьорската професия и рисуването, ще кажа, че имат много общи неща, но и са доста различни. И за двете трябва вдъхновение. Но художникът може да се събуди в 3 часа през нощта, когато го е връхлетяло вдъхновението, и да започне да рисува, докато при актьора музата е длъжна да дойде точно в 19 часа в театъра. Това означава, че то е донякъде принудено и с график.
- Ти как се вдъхновяваш?
- Слушам музика, чета, пътешествам. Винаги преследвам вдъхновението и знам, че то дебне постоянно отнякъде и може да те изненада във всеки един момент. Гледам да съм нащрек да го уловя.
- А любовта не те ли зарежда допълнително?
- Казват, че любовта била сляпа. Може би защото човек вижда нещата не такива, каквито са, а каквито му се иска да са. Това може да помогне на твореца, да го зареди с енергия, но може да се случи и обратното. Когато съм влюбен, се чувствам загубен. Понякога

и несподелената любов вдъхновява

Усещането за болка ражда изкуство. Ролите, които играя, се имплантират и в живота ми. Случват ми се подобни неща. Странно е, но е факт. Често се разпознавам в героите си. В началото си мисля, че сме много различни, но в последствие започвам да откривам страхотни прилики.
- С всяка една роля ли е така?
- Е, това не означава, че когато играя гей на сцената, аз ставам такъв и в живота. Когато бях в тази роля, се доближих максимално до психологията на един такъв човек. Никой не е застрахован от това да се влюби в същия пол. Хората сами си забраняват такива усещания. В мига, в който ги усетят, те ги унищожават още в зародиш.
- Склонен ли си да приемеш такова свое влечение?
- Не ми се е случвало, но не съм и хомофоб в никакъв случай. Смятам, че любовта връхлита независимо от пола. Тя се случва между човек и човек, а не задължително между мъж и жена.
- Влюбен ли си в момента?
- Усещането да си влюбен е нещо много хубаво и много лично.

- Вече каза, че си имал приятелка балерина. Всичките ти приятелки ли са били творчески личности?
- Били са артистични натури, но не всички са се занимавали с изкуство. Дори не съм се влюбвал в актриса, не знам защо.
- Обичаш ли да правиш романтични изненади?
- Определено и веднага се сещам за една отпреди много години. Реших да направя изненада на едно момиче, което много обичах и все още е важен човек за мен. Беше отишла със семейството си на вила в планината и аз реших да отида инкогнито. За кураж взех със себе си мой приятел. Идеята беше да пренощуваме на поляната до едно езеро и през нощта да отида до вилата, да я изчакам да излезе и да й помахам. Всичко това ми се стори романтично и красиво. Отидохме, опънахме си лагера до езерото и тръгнах пеша в тъмното към вилата, която беше доста далеч от езерото. Стигнах и зачаках в едни храсти да се покаже. Излязоха майка й, баща й, сестра й, но само тя не се показа. Накрая излезе, но аз от толкова много чакане на студа успях да извадя само страшен нечленоразделен звук. Тя така се уплаши, че тръгна да бяга обратно в къщата. В същото време се разлаяха кучета и баща й излезе с пушка двуцевка. Мъжът започна да крещи срещу кучетата и да стреля на посоки. Моментално залегнах, защото цевта му беше насочена точно в моята посока. Тогава си мислех, че ще ме застреля, ще умра и никой няма да ме намери в храстите. В крайна сметка ми се размина.
- Сериозно ли говориш?
- Чакай, има и продължение. Случайно момичето излезе пак и успях да я заговоря, преди пак да хукне с писъци. Разбрахме се да се срещнем край езерото на другия ден. После се върнах при моя приятел, който беше спретнал романтична вечеринка с огън. Както си седяхме, и тя се появи с майка си и сестра си. Започнаха да ни се карат за това как сме могли да направим такова нещо.

Имало вълци и ни поканиха да спим при тях в къщата

Но в същото време баща й се притеснил, че може да сме объркали пътя и затова се бавим, и изстреля една сигнална ракета. В един момент гледаме ракетата в небето и докато се осъзнаем, тя падна и пламна гората. Цяла вечер с моя приятел гасихме пожара. Целите бяхме черни от саждите. Цялата романтика стана изпепеляваща буквално. Всичко завърши добре, защото вечеряхме на топло.
- Играл си Разколников в "Престъпление и наказание" на Достоевски. Има ли според теб адекватни наказания за престъпленията в България?
- Престъплението вече е нещо, което не изненадва никого. Когато моралът е на ниско ниво, няма уважение към другия. Когато липсва Бог, престъплението е неизбежно. Наказанието тук е в това, че един ден ще се събудим и ще разберем, че съществуването ни е безсмислено. Ние сме просто едни посредствени консуматори.
- Кое е по-трудно - да накараш хората да се разсмеят или да ги натъжиш?
- Хубавата комедия предизвиква смях и в сериозните ситуации. Смешките не бива да са елементарни. Трябва да има смисъл в тях. В сериозното може да се намери смешно, както и в смешното сериозно. Хората не смеят да навлязат в същината на тежките проблеми от страх да не би да загубят лекото си настроение.

Предпочитат
смляната смешка,

която ще ги разсмее, докато режат салата в кухнята.
- Модерно е хората на изкуството да говорят за пороците си. Ти имаш ли такива?
- Имам, и то много. Понякога се улавям, че лъжа за всякакви неща без причина. В моя защита ще допълня, че щом се отнася за нещо сериозно, казвам истината. Имам грях към семейството си. Не ги виждам достатъчно често. Не обръщам и внимание на майка ми, не й споделям много неща, а тя иска по-близък контакт с мен. Често се обвинявам за това.
- А алкохола и жените?
- Пия, но не мога да кажа, че съм пристрастен по алкохола. Нямам навика да се напивам до припадък. Ако това да обичаш и да правиш любов с жени е порок, значи съм порочен.
- Случвало ли ти се е да плащаш за секс?
- Не съм го правил. Веднъж като бях в Петербург, се заговорих с едно много красиво момиче в бара на хотела. Реших, че съм й направил силно впечатление, но от дума на дума стана ясно, че е проститутка и струва $200. Всичко пропадна, което страшно ме разочарова.