Вълшебната ми думичка като дете беше "Моля!", сега е "Уиски!". В конфузно приятната ситуация днес "Српска ракия". Булката до мен се мръщи. Обърква се от стотарките и хилядарки динари в ръцете си. След касата, бързо навън! Прости ме, Боже, пак съгреших. Ама този път е в името на кулинарната дипломация.

На "Трг Републике, Пиротски окръг" - сиреч Чаршията и Пазара, автентичните занаятчийски продавници и зеленчукови сергии са наблизо, без страх от конкуренция. Избираш сам и влизаш. Например от 4 - 5 пекарни, които крещяха мирис на прясно чак до тротоара: "Ела ме изяж!", най ни хареса "Пекара Жика".

Магазинче и салон за закуски и салтанати с боза през вътрешна врата. Влязохме с щерката въпреки диетата. Вътре ухаеше на великденска трапеза! Купихме бял и черен хляб, печен току-що, горещ. Ръчен, с миризмата само да се наситиш!

Турих нос на коричката – козунак? Не, хляб за ежедневен ручак. Явно, в тестото добавят и млекце пиротските пекари, затуй омайва като да седнеш с феи до потока. Затова се чувстваш като у дома. У дома е там, където ухае на трапезата на баба.

Зад витрините на "Месара Мино - Куча за добрим укусом!" (месарът Мино - къща с добър вкус - бел. ред.) турихме точка на кулинарното изследване на терен. Мога да спомена скромно, че без да знам, съм уцелил месарницата на Пирот с 4 звезди в гугъл мап.

Много велосипеди и моторетки, повечето от времето на соца – тоест Социалистическа федеративна република Югославия. Карат си напреко, по диагонал през платното и хич не им пука. Водачите - гости с МПС, да внимават, те са си дома!

Пилот № 2 на "Хю" инжекцион трябваше зорко да бди. Едно, че е специалист по моторетки от соца в НРБ и се захласва, второ, че е маестро фотограф с диплома. Моят приятел Боби П., с когото скитаме да щракаме "картички" заедно още от 1974-а. Днес снима с огромен огледално-рефлексен уред, така че и гаргите се зазяпват по лупите му.

Моят опит сочи, че по-дискретно и удобно е фотоапаратът да се събира и крие в джоба. Най-новото ми дигитално "Канонче" фурия - само на 4 годинки - в Пирот превъртя брояча от 10 000 на следващите 01 и нататък. Хванало ни точно на дружеско селфи на река Нишава, с алеи от павета, по-читави от тези в столицата ни София. И със спортни площадки в коритото парк, точно като тези около река Владайска през "Княжево", "Банишора", Лъвов мост (ама друг път).

Възхищението може ли да се нарече дълбоко или високо? Или с простичкото прилагателно "искрено". Пред крепостта на Момчил Юнак в Пирот до река Нишава изпитах и трите състояния. Съвсем неочаквано за мен, със запазен каменен охранителен ров с вода, с вътрешна стена, оригинални бойници от XIV век. Средновековен градеж, висок и голям като "Баба Вида" във Видин, величествен като "Царевец" във Велико Търново. Неслучайно пиротчани наричат каменния замък Момчилов град. Сега България и Сърбия са се заели да го ремонтират заедно по програма от ЕС.