Вселенският патриарх Констанций II ги завещава на родния си град през XIX в., през 1925 г. напускащите гърци ги пренасят в бъчви за вино в село край Солун

Свети Теодор Стратилат е обезглавен за отказ да се поклони пред езическите богове, свети Теодор Тирон - изгорен на клада

4 пъти крадат и връщат мощите на светите Теодор Стратилат и Теодор Тирон от Несебър. История с писмо, останало в тайна повече от 160 г., хвърля светлина, че черноморският град е имал свой вселенски патриарх, който завещава останките на съгражданите си. Преди това реликвите са били отмъкнати от кръстоносци през XIII век, закарани във Венеция, върнати и отново заграбени от гърци през XX в.

В църквата "Свети Стефан", където са били, е погребана и византийска принцеса, която е и българска царица.

Всичко това се преплита в последните разкрития на проф. Емануел Мутафов за историята на Несебър, описани в книгата му "Митрополитският храм "Св. Стефан" в Несебър и неговият художествен кръг: културен контекст, интертекстуалност и интервизуалност".

В работата си той се натъква на кореспонденцията, благодарение на която става ясно, че Несебър е родното място на патриарх Констанций II, въпреки че досега се е смятало, че е от Константинопол. Проф. Мутафов

обаче открива писмо от племенницата на Констанций II Смарагда Филалитус от 1 август 1859 г.

"Тя декларира, че е изпратила в Месемврия наследството на чичо си - покойния Вселенски патриарх Констанций II - разказа изкуствоведът пред "168 часа". - Той не се славел със задълбочено образование, нито с голям административен потенциал, заради което

се задържа

само година на вселенския престол.

При всяко положение е важно, че не само Анхиало (дн. Поморие) дава цариградски патриарси, но и Месемврия ражда Вселенски предстоятел през XIX в." Досега беше известно единствено, че Ахелой е дал двама вселенски патриарси - Еремия II (1572-1595) и Партений I (1639-1644).

Наследството на Констанций II според описа на племенницата се състои от литургически дрехи, енколпион (голям кръст), свещници, патерица с розета, мощите на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат, както и 20 тома от византийски историци, издадени във Венеция, и два тома от серията на отците в Осмокнижието.

Смарагда добавя, че е получила устната заповед на чичо си две от неговите евангелия да се дарят на манастира в Емона, а родната им къща да се продаде. Със средствата е трябвало да се построи девическо училище, а ако това не се случи, имотът да се предаде на преките им наследници.

От тази кореспонденция става ясно, че мощите на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат се пристигнали в Несебър през 1859 г. от с. Мега Ревма, днес квартал "Арнауткьой" в Истанбул. Там е погребан управлявалият от 18.08.1834 г. до 26.09.1835 г. вселенската патриаршия Констанций II. Той е бивш Кюстендилски владика и Търновски митрополит.

“За мен става дума за двата крака,

които в момента се намират в църквата "Успение Богородично" в с. Неа Месимврия, Солунско, в дървена кутия със стъклен похлупак", обяснява специалистът. За да ги заснеме, помолил млад солунски свещеник да поиска от енорийския йерей на селото да ги извади и фотографира, без да знае, че са за научно изследване на българин.

Мощите на двамата светци са били изнесени тайно от Несебър през 1925 г. от напускащите Несебър гърци, които са ги транспортирали с кораб в бъчви за вино в новото си селище в Гърция. Те са взели и останките на св. Модест, св. Евпъл и св. Стефан.

"Тези мощи са със сребърен обков и доскоро са съхранявани в домовете на изселниците, а от 2019 г. са изложени в църквата "Успение Богородично" на с. Неа Месимврия до Солун - обяснява проф. Мутафов. - За присъствието им в църквата "Св. Богородица Живоносен източник" (старото име на "Св. Стефан" в Несебър) споменава М. Константинидис, уточнявайки че главата на св. Стефан първоначално е съхранявана в едноименната несебърска църква в източната част на полуострова, която потънала в морето. После "честната глава" на светеца била пренесена в Новата митрополия."

Завещаните от вселенския патриарх на Несебър мощи

на светите Теодор Стратилат и Теодор Тирон обаче имат по-дълга история. Първият е свързан и с Венеция, и с кръстоносните походи. Останките му са били положени в църквата "Св. София" в Несебър и откраднати през 1257 г. от екипажа на един от 200-те кораба, изпратени от венецианския дож Витале Микеле в Светите земи.

Капитанът Джакопо Дауро нахлува в Месемврия

и "пленява" тялото на свети Теодор Стратилат от църквата "Света София". Роднината на Джакопо - Марко Дауро, отнася останките във Венеция, където са положени в църквата "Сан Салвадор".

Преди да стигнат до ренесансовия град, костите престояват 10 години в цариградска църква. Живелият през IV век Теодор е канонизиран заради факта, че отказва на византийския император Лициний да извърши жертвоприношение в чест на езическите богове, унищожава техните златни и сребърни образи, след което е заловен, пребит, избождат очите му и го обезглавяват.

Скоро след това е канонизиран за светец. Как точно части от неговите мощи се озовават в Несебър, не се знае. Реликвите са положени в храма "Свети Стефан", но както стана ясно - само до идването на кръстоносците.

Другият свети Теодор - Тирон, е бил римски войник в Мала Азия, приел и ревностно защитавал християнството. Неговите началници се опитвали да го накарат да извърши жертвоприношение на езическите богове, но той упорито отказвал. Дори подпалил храм на един от най-тачените идоли. Заловили го и го подложили на мъчения, за да се отрече от Христа, но Теодор не се поддал. Накрая го изгорили на клада.

Върнатите през

1859 г. мощи на светците са със сребърен обков

и през 1925 г. отново са откраднати. Пренесени са в бъчви за вино през Черно и Средиземно море от изселващите се гърци. Доскоро са ги пазили наследниците им, а от 2019 г. са изложени в църквата "Успение Богородично" в с. Неа Месимврия до Солун.

"Става дума за пет мощехранителници, които в момента се съхраняват в Солунско, изработени по едно и също време, но не по-рано от края на XVIII в. и са

са продукция на майстори със сходна школовка

- разказва проф. Мутафов. - Тази датировка отговоря и на датировката на иконата с изображенията на св. Модест, св. Стефан и св. Евпъл върху иконостаса на "Св. Стефан", което ми дава основание да предположа, че събирането на мощите, техният обков и въобще акцентът към техния култ в Новата митрополия на Несебър се случва по времето на митрополит Константин (1789-1791), когато и вероятно църквата приема за патрон св. Стефан."

Дотогава Новата митрополия е посветена на св. Богородица Живоносен източник. Мощите са били съхранявани в олтара и на определен ден са били изнасяни на шествие из Несебър.

Изследването на проф. Мутафов на митрополитския храм "Свети Стефан" в Несебър води до още една загадъчна история около черноморския курорт. Става дума за погребаната в него византийска принцеса, станала българска царица.

Това е Мария-Ирина Палеологина, съпруга на цар Михаил Асен IV.

"През 1441 г. в Старата митрополия била погребана Мария-Ирина Палеологина, византийска принцеса от династиите на Кантакузини и Палеолозите и съпруга на Михаил Асен IV (1322-1355) - обяснява изкуствоведът. - Надгробната й стела е била пренесена в началото на XVII в. в църквата "Св. Спас", а после в Археологическия музей на Несебър."

Византийката се замонашва под името Матаиса

в Несебър след смъртта на българския цар. Тя е едва 13-годишна, когато се омъжва за българския цар в знак на помирение между Византия и България. Не се знае много за брака им, макар че е продължил 19 години. Царицата умира през 1399 г., а по-късно гробът й е пренесен в Митрополията, докато Димитър Палеолог е управител на града.

“Стандартна практика за византийските

аристократи е след оттегляне от властта или овдовяване да се замонашват - допълва експертът. - Особено след 1453 г., т.е. след падането на Константинопол в ръцете на османските завоеватели, голяма част от представителите на аристократичните родове на Кантакузините и Палеолозите се изселват в Несебър поради неговата близост до Цариград, надявайки се християнските войски отново да го завладеят и да се завърнат. Това е и едно от обясненията за множеството средновековни храмове в Месемврия, където османското присъствие не е особено осезателно."

Интересното е, че

Месемврия е имала известни привилегии и под османска власт

Тя е удобно пристанище за търговия със сол и риба, наоколо има лозя, от които се произвеждат вина. Заради близостта си до Цариград градът е снабдявал столицата на империята и с жито, ечемик, дърва за огрев и мед. Местните са произвеждали дървени елементи за кораби, които изнасяли в страните от долното течение на Дунав чрез пристанището в Силистра, обяснява проф. Мутафов. През XVIII в. годишно от ръцете на майсторите излизали между 80 и 100 плавателни съда.

Почти всички 4000 жители са били ангажирани в строителството на гемии за османския флот. "Затова в края на XVI и началото на XVII в. в Созопол, Анхиало и Несебър се заселват големи маси гърци от Епир, Тесалия и Вардарска Македония, привлечени от разрастващата се морска търговия и възможностите за по-добър живот - разказва проф. Мутафов. - В това движение на хора най-вероятно са участвали и художници.

Центърът на кааза, наличието на пристанище, на корабостроителница за нуждите на османския флот

и принадлежността към вакъф на късносредновековния Несебър предполагат и турско присъствие в града, както и за определени привилегии за християнското население.

Именно на това замогване към края на XVI в. се дължи и процесът на обновяване и преизписване на несебърски храмове, сред които са "Св. Стефан", "Св. Георги Мали" и "Св. Спас". Високото, качественото изкуство следват парите."