Шефът на КГБ Ширковски съжалява, че не е арестувал лидерите на републиките, поискали независимост

Украйна, изплашена, че може да остане в съюза, прави референдум за независимост, Елцин, за да я привлече, обещава, че ще са като Британската империя

Горбачов е бесен на Елцин и Бурбулис: Направиха го тайно в Беловежката гора - заговор за убиването на ранен, когото да разчленят

"СССР престава да съществува като субект на международното право и като геополитическа реалност."

Тази фраза е най-съществената в Беловежкия пакт, който се подписва на 8 декември 1991 г. от лидерите на Украйна, Русия и Беларус и с него се слага край на Съветския съюз. С един щрих на писалката те нанасят

фатален удар на СССР, предизвиквайки конфликти,

които все още изкривяват отношенията между Русия и Украйна.

Авторът на замисъла е Генадий Бурбулис, първият вицепремиер на Русия и дясна ръка на Борис Елцин, който е едно от главните действащи лица в подготовката на Беловежкия пакт и разпадането на СССР. Той почина на 19 юни в Баку на 76 години. Два дни по-рано бе гост на форума "Южен Кавказ, помирение, сътрудничество и интеграция", където журналисти го попитаха как приема опитите на Русия да възроди СССР. "Това е глупост и утопия - казва той, цитиран от медиите. - Възстановяването на Съветския съюз е невъзможно."

Странното в случая е, че няколко месеца преди неговата смърт починаха и други двама, участвали в тази спогодба – лидерът на Беларус Станислав Шушкевич и първият президент на Украйна Леонид Кравчук.

Именно те са извикани на секретна среща в ловна хижа в Беловежката гора край Полша по нареждане на Борис Елцин.

Интересното е, че цялата подготовка по събитието е дело на Бурбулис, който заедно с Елцин провежда предварителни разговори с лидерите на страните от СССР преди деня на споразумението. В едно от малкото свои интервюта вицепремиерът на Русия разказва как Михаил

Горбачов е търсил помощ от Борис Елцин

за запазването на някакъв съюз между тези държави.

"Горбачов, срещайки се с Елцин, каза: "Борис Николаевич, много ви моля, само вие можете да убедите Кравчук да се върне към идеята за съюзен договор дори в най-меката форма, дори в най-конфедеративния. Но невъзможно е да си представим съюз, ако Украйна, с такива исторически и културни корени, ще се отдели" – споделя Генадий Бурбулис. - Елцин го увери, че това може да бъде основният въпрос на цялата среща. И така започнахме да се подготвяме. СССР трябваше да падне. Говорихме с Андрей Козирев, когото направихме министър на вътрешните работи, със Сергей Шахрай, с Егор Гайдар, когото инструктирахме да развие икономическата част на посещението. Първо, самите реформи, които започнахме да провеждаме на 15 ноември, не само ни вълнуваха и вдъхновяваха, но и ни озадачиха, защото обявихме дълбоки радикални мерки. Имахме основа за нов съюзен договор, който Михаил Горбачов не прие. Това са двустранни споразумения между републиките, където ключови бяха Русия, Украйна, Беларус, Казахстан. По статус, по контекст, исторически, политически. Казахме на Горбачов: "Нека вземем за основа правната структура, която вече е излъскана".

Малко преди срещата в Украйна се проведе референдум. Оформи се една

напълно нова историческа ситуация

Страната придоби президентски статут, държавният глава бе избран – Леонид Кравчук. Всичките им актове, пактове за независимост се фиксираха с национален референдум - 90%. Как да живеем, да действаме, да създаваме приятели, да общуваме и така нататък в тази нова ситуация? Отидохме при Кравчук и го аплодирахме за действията му. Това беше прелюдията. Елцин му каза: "Леонид Кравчук, поздравяваме ви, браво, ще си сътрудничим, ще бъдем приятели, ще работим заедно. Но не можем да си представим как да продължим да си взаимодействаме в тази нова политическа ситуация. Нека все пак, в интерес на обикновените хора, отново обсъдим идеята за съюзен договор на принципно нови правни и исторически основания".

Президентът на Украйна е категоричен, че това няма как да се случи, защото нямал такива правомощия, а народът му е взел решение. Тогава Елцин обаче му казва, че иска да се направи нещо като Британската империя, и

Кравчук омеква

"Работихме цяла нощ преди срещата, за да формулираме правилно пакта – споделя Бурбулис. – Така се роди идеята за създаването на Общността на независимите държави. На срещата обаче лидерите се притесняваха, че ако съюзът престане да съществува, това означаваше ли, че републиките трябва да останат в старите граници, които са съществували при създаването на СССР? Тоест Източна Украйна преминава към Русия, Крим - също. Ние бяхме решили да не е така и това беше благодарение на наш юрист. Задачата ни беше да се намерят възможности и ресурси за управление на Руската федерация в съответствие с всички правила на едно способно правителство. Не за унищожаване на Съветския съюз, а за намиране на методи - правни и ресурсни възможности да бъдем отговорни за своята страна, за републиката, за 145-те милиона души."

След срещата на 8 декември 1991 г. участниците описват атмосферата като напрегната – всички разбират, че залогът е голям и всеки рискува да бъде арестуван по обвинение в държавна измяна, ако Горбачов пожелае. Лидерът на Беларус Станислав Шушкевич лично говори с шефа на КГБ Едуард Ширковски, който го уверява, че няма подобна заплаха. Години по-късно той казва, че е съжалявал, че не е арестувал държавните глави.

"Великата империя, ядрената суперсила, се раздели на независими държави, които можеха да си сътрудничат толкова тясно, колкото искат, и не беше пролята нито капка кръв", радва се Шушкевич след подписването на пакта.

А Бурбулис допълва: "Обективно това означаваше край на Студената война и целият свят научи, че се е появило ново жизнено пространство.

Ние се споразумяхме и за арсеналите от ядрени оръжия

Разбрахме се Казахстан, Украйна и Беларус да ги предадат на Русия. По това време никой нямаше да се бие с никого. За нас беше важно да консолидираме сегашните си споразумения и да се предпазим от кървавото преразпределение на наследството. Така създадохме една доста удобна, приемлива и правилна форма на Британската империя." Тогава обаче Елцин и Бурбулис

оставят на заден план темата за правата на руснаците в тези държави

И въпреки че не се пролива кръв при споразумението, години по-късно избухват много конфликти между бившите съветски републики и най-вече между Русия и Украйна. Причината е в Беловежкото споразумение и искането на Русия да си върне старите територии.

На подобно мнение е и Михаил Горбачов, който в мемоарите си се възмущава от споразумението през 1991 г., което осуетява отчаяния му опит да спаси Съветския съюз от разпад чрез преговори за нов "съюзен договор" между републиките.

"Това, което направиха толкова прибързано и тайно на Беловежка гора, изглеждаше като заговор за убиването на ранен, но все още жив човек, като го разчленят - пише Горбачов. - Преследването на власт и личен интерес надделяха над всички правни аргументи и съмнения."

Други политически лидери от Русия също

обвиняват Генадий Бурулис за пакта и разпадането на СССР

В интерес на каузата той е пожертван от Борис Елцин през 1992 г., когато е уволнен от парламента.

След това става депутат на Държавната дума, а от 2001 до 2007 г. е член на Съвета на федерацията, където е и председател на комисията по методологията за прилагане на конституционните правомощия.

Бурбулис е активен поддръжник на реформите на Егор Гайдар, който е част от Беловежкия пакт и подготвя прехода от планова към пазарна икономика, либерализация на цените и на външната търговия, реорганизация на данъчната система и приватизация.

"Аз съм роден през победната 1945 г. и принадлежа към последователите на поколението на шейсетте, което с моята обществена позиция, научна и интелектуална дейност подготви перестройката на Горбачов," хвалел се Бурбулис.

По време на перестройката той създава политическия клуб Discussion Tribune в Свердловск (днес Екатеринбург), но го закрива, когато през 1989 г. е избран за народен депутат на СССР. След това се запознава с Борис Елцин и става негов активен поддръжник. След избирането на Елцин Бурбулис става първи държавен секретар и вицепремиер, въпреки че според него той е трябвало да стане вицепрезидент, но

Елцин избрал Александър Руцкой

Междувременно Бурбулис се занимава и с научна дейност, отдавайки се на политическа философия, философски науки и конституционализъм.

За личния му живот се знае малко. Известно е, че съпругата му Наталия Николаевна също е преподавател по философия и двамата имат син.

Интересното е, че до края на живота си мисли за благото на Русия и казва, че неговото кредо е: "Ако нямате смислен, добре изживян и обмислен желан образ за бъдещето на Русия, тогава в много отношения да се отдадете на спомени и анализ на това, което направихме и как се случи, е практически безполезно и неконструктивно".