Тодор Павлов се жалва на Живков: "Да пишем, че е от Банско, с оглед на бъдещите ни задачи"

През тази година честваме 300 години от рождението на един от най-забележителните българи - отец Паисий. Годишнината на човека, за когото се смята, че поставя началото на Възраждането у нас, влезе и в програмата на ЮНЕСКО за официални събития през годината. По съвпадение през 2022 г. се навършват и 260 години от написването на неговата "История славянобългарска", както и 60 години от канонизацията му от Българската православна църква.

В същото време, макар от деца да сме учили за делото му, учудващо е колко малко знаем

за него. Истината е, че досега родната историография не е решила категорично дори откъде е родом бележитият наш възрожденец. Според едно предание хилендарският монах бил роден в самоковското село Доспей, според друго - в с. Ральово (Рельово), Самоковско. За родно място на Паисий спорят още Бельово, Разловци (Северна Македония), Кралев дол (Софийско) и Банско.

С всяко селище е свързана легенда, а с всяка легенда - и горещ спор. Но в крайна сметка сред научната общественост обикновено предимство се дава на версията, свързваща атонския монах с Банско. Упорити защитници има и тезата за село Кралев дол. По-нови изследвания обаче са на път да отхвърлят тези две предположения.

Документ, който се публикува за първи път, показва как с нареждане "от горе" е решено Банско да бъде определено за родно място на бележития възрожденец. Става дума за писмо, съхранявано в личния архив на Тодор Живков. С него Тодор Павлов в прав текст иска от първия секретар на БКП да обяви официално Банско за родно място на Паисий. Тодор Павлов е една от най-мрачните личности,

оставили трайна следа у нас

в епохата на комунизма. В онези години червеният академик, получил тази титла незнайно по каква специалност, властва еднолично в науката в продължение на десетилетия. Многократно осъждан за подривна дейност срещу държавата преди войната, след 9 септември Павлов е назначен за председател на Македонския научен институт у нас и защитава проюгославски и промакедонистки позиции. Впоследствие церберът, от когото се страхуват дори и съпартийците му в БКП, заема редица ръководни длъжности в тоталитарната държава, а по времето, когато пише до Живков, вече е член на Политбюро.

Писмото не е датирано, но е ясно, че става дума за 60-те години на ХХ век, тъй като обръщението в него е до Рубен Аврамов, който е директор на Института по история на БКП между 1962 и 1968 г., а до Живков е изпратено копие от него.

Главният идеолог на БКП обяснява, че вече е доказано защо Паисий е от Банско със "статия на другарите Димитър Хадживълов и Никола Разлогов", и обяснява, че до излизането й "сведенията бяха противоречиви и недостатъчни". Всъщност авторите на гореспоменатата публикация по историческия спор също са дейци на БКП, и то точно от Македонския край, което най-малкото хвърля сянка на съмнение върху тяхната обективност. Но за Тодор Павлов съществуват по-важни съображения от историческата истина:

"Тезата, между другото, има и тая положителна страна, че тъкмо Банско в икономическо и социално отношение е могло да стане наистина родно място на Паисий, както стана по-късно родно място и на Неофит Рилски и други видни възрожденци." По-нататък в изложението си роденият в Щип академик стига до заключението: "За мен лично

този въпрос е решен окончателно

- относно родното място на Паисий не виждам у противниците на тази теза нито един що-годе обективен и логически обоснован аргумент в полза на разните други тези за родното място на Паисий". За да е сигурен, че посланието му ще предизвика желания ефект пред Живков, марксисткият учен го обосновава и с характерния за епохата стил го "подковава" и идеологически:

"В желанието си да бъдем обективни, точни и аргументирани едва ли е нужно да стигнем до подобни съмнения за родното място на Паисий, като се има предвид, че и в други случаи при наличието на несравнимо по-малко и по-маловажни факти и документи нашите историографи приемат една или друга теза като доказана.

Просто за очудване (спазен е оригиналният правопис на академика) е защо и как на родоначалника на нашето Възраждане ние си позволяваме да разпространяваме подобни съмнения сред нашия народ и особено сред нашата младеж.

Не мирише ли това на типичен обективизъм? Историята си е история, тя трябва да бъде обективна, но същевременно ние не можем да не преценяваме

историческите събития

също така и с оглед на нашите настоящи и бъдещи исторически задачи. Имам предвид обстоятелството, че тъкмо Паисий, Неофит Рилски и други родени именно в Банско, т.е. в един безспорно македонски град, станаха родоначалници и най-активни борци и творци на българската възрожденска мисъл". В последния абзац думите "македонски" и "български" са подчертани на ръка от автора.

Явно Живков е взел писмото присърце, защото на 16 декември 1966 г. пред събрание на Съюза на българските писатели заявява: "Отец Паисий е македонец от Банско. Някои наши историци сега искат да докажат, че той е роден в Самоков. Нищо подобно, той е от Банско и е македонец от горе до долу и от долу до горе, и е българин от горе до долу и от долу до горе". А който не приема това мнение: "има много здраве от арменския поп!".

След тази благословия лично от диктатора логично веднага в Банско е издигнат паметник на Паисий. На мястото, където уж е била родната му къща (за зла участ била изгоряла през 1922 г.), се строи и "духовно-исторически център", в която започват ежегодни национални чествания. Но това не пречи и в наши дни известни учени да не подкрепят достоверността на тази теза.

"Затова и паметник му направиха в Банско, в което няма нищо лошо - коментира казуса пред "168 часа" доц. д-р Веселина Вачкова. - Иначе аз имам много твърдо мнение по въпроса - защото, когато човек чете много внимателно Паисий, знае, че той никога не казва нещо случайно. Той е изключително внимателен към детайла и когато говори за Лаврентий, че му е роден брат, той казва "роден брат от една майка". Лаврентий всъщност е от Банско. Разбира се, не можем да сме сигурни дали и той случайно не е от Банско, но стриктно отбелязан детайл у Паисий е, че с Лаврентий

имат различни произходи,

защото обикновено родата е оттам, откъдето е бащата, а не откъдето е майката."

Друг аргумент, който оспорва "официалната" версия, е езикът на Паисий.

"Стилът на Паисий си е атонски. В "Историята", а ние, за съжаление, друго нещо освен нея нямаме, той е

класически автор от Атонската школа Същият е стилът на анонимната Зографска история, както и на всички онези, които пишат по онова време.

Ако сте били в Банско, ще забележите, че там се говори един много особен език, отбелязва по този повод доц. Вачкова. - А в говора на Паисий няма нищо от него. Освен това Паисий е таксидиот и ако вземе да говори и на хората на "бански", той никакви такси не може да събере. Горе-долу разбирам всички балкански езици, но ако търсим някакви лингвистични податки в "Историята" на Паисий, които да доказват, че той е от Банско - просто това е абсурдно."

Но извън споровете за рожденото място ние като държава имаме и един грях срещу самата "История славянобългарска". През 80-те години на ХХ век, когато в Зографския манастир са останали едва около десетина монаси, Държавна сигурност решава да открадне оригинала на Паисиевата история. Операцията, наречена "Маратон", е задействана през 1983 г. Отговорност за нея носи полковник Христо Маринчев, който работи в Министерството на външните работи, легендиран в Отдела по въпросите на БПЦ. Благодарение на свои доносници той добре знае с какво разполага Зографският манастир. Маринчев възнамерява официално да посети манастира и в подходящ момент да подмени "Историята" със специално изработено копие. Макар че всичко е готово, операцията се отлага. Година по-късно Маринчев възобновява плановете. Този път той смята да отиде в манастира заедно с българския посланик в Атина Петър Славчев и да вземе "Историята" уж за реставриране в България, където тя да бъде подменена с копието. Тук обаче възниква политическа интрига. Илия Петров, български генерален консул в Солун, възразява срещу операцията, защото се смята за пренебрегнат. В крайна сметка кражбата отново се проваля.

Едва третият опит, през декември 1985 г., се увенчава с успех. Двама

оперативни работници от резидентурата

на ПГУ в Солун,

Венцислав Агаин и Иван Генев, отиват в Зографския манастир и подменят оригинала с донесеното копие. Твърди се, че Генев е изнесъл "Историята", скрита под дрехите си, а после я изпратил с дипломатическа поща в София.

Но когато вътрешният министър Димитър Стоянов докладвал на Живков за "големия успех" на тайните служби, той само

вдигнал рамене и казал: “Хубаво”

А оригиналът нито може да се изложи, нито може да се предаде на други институции, защото няма как да се обясни как точно "Историята" е попаднала в България. Ето как ръкописът изчезва в хранилище на 14-ия етаж на ПГУ, където се съхранявала при лоши условия. По някое време "Историята" внезапно се оказва в сейфа на шефа на разузнаването. Както много други сюжети от времето на комунистическия режим, и тази история се въртеше в различни версии, докато най-накрая разследващият журналист Христо Христов я публикува в нейната цялост.

През 1996 г. тогавашният директор на Националния исторически музей Божидар Димитров съобщи, че непознат е предал в музея оригиналната "История", увита във вестник. И съвсем забрави да спомене, че той самият е бил нещатен сътрудник на същия онзи 14-и отдел на ПГУ.

По-късно се разбра, че тогавашният шеф на външното разузнаване Бриго Аспарухов, който намерил "Историята" в своя сейф, се спазарил с Димитров за нейната чудодейна поява в музея. Накрая президентът Петър Стоянов реши на 12 януари 1998 г. оригиналът да бъде върнат в Зографския манастир и по този начин приключи срамната афера, в която България беше забъркана от комунистическите тайни служби.