Римокатолическата църква започва да чества Константин-Кирил Философ и Методий през 1880 г. Папа Лъв XIII признава заслугите им за разпространението на християнството сред славяните и първата литургия е проведена на 7 юли 1881 г. 4 години по-късно е открита новата капела в базиликата "Сан Клементе", посветена на солунските братя. Дарения за нея дават англичанинът Уилям Гладстон и много аристократи. Също и известният руски писател Лев Толстой.

Но царската власт в Русия има друго отношение към солунските просветители. Тайната полиция унищожава само за година и половина след създаването му секретно общество, което украински интелектуалци основават на името на Кирил и Методий през 1845 г. Между тях е и поетът и художник Тарас Шевченко.

А по съветско време има опити да се докаже, че преди двамата братя да изобретят глаголицата, е съществувала руска азбука. Дискусията е била актуална в СССР през 40-те и 50-те години, но в късния социализъм и там започват да честват солунските просветители.

У нас за първи път името им се тачи още през 1185 г. В хроника за Петър и Асен се говори, че те са възродили българското царство след византийското робство и че към онзи момент е предстояло отбелязване на 200-годишнината от идването на учениците на Кирил и Методий в България.

После традицията се загубва, за да се възобнови през 1851 г. от Найден Геров.