Според поредното проучване на “Тренд” новата партия “Възраждане” вече е изпреварила БСП и продължава да върви напред и нагоре. Това ще рече, че твърдият русофилски електорат напуска шавливата БСП и се насочва към нещо по-хард.

Но пък

защо изобщо една лява партия трябва да е русофилска?

Защо да симпатизира на днешното управление на Русия, на нейната социална и политическа система, на външната й политика? Както и да разбираме лявата идея, руската власт следва диаметрално противоположни идеи.

В Русия впрочем си има опозиционна комунистическа партия, която отдавна не е комунистическа, а социалдемократическа, но аз не забелязвам БСП да поддържа с нея братски връзки. Когато тази партия излъчи някоя опасна за Путин фигура, властта му лепва някое дело, прибира го на топло и му забранява да участва в избори. Не забелязвам българските социалисти да правят митинги пред руското посолство в негова подкрепа.

Прапрапрабабата на БСП не е русофилка, а русофобка. Димитър Благоев се изказва неуважително и за Руската империя (затвора за народите), и за родните русофили, които според него са врагове на пролетариата и оръдия на буржоазията.

Впрочем Карл Маркс е един от най-отявлените русофоби на своята епоха. За него Русия е крайно опасна и нецивилизована сила, която постоянно нахлува в съседните страни и може да бъде спряна само с военна сила. И тъй като Западът не прави достатъчно, за да я възпре, според него политици като лорд Палмерстон, британския премиер, са руски агенти.

Нещата се обръщат след Октомврийската революция,

когато на власт в Русия идва партията на Ленин и Москва става знаме на световния пролетариат. От този момент да си социалист, означава

да одобряваш политиката на Кремъл

Да си ляв, означава да си русофил. Това продължава цели 7 десетилетия, до 1991 г.

При диктатурата на Елцин Русия насила се върна към империята, само че този път тя е фарс. Докато при царете начело на държавата са били образовани аристократи и предприемчиви индустриалци, днешният руски елит се състои от олигарси, забогатели от криминалното разграбване на държавата. Самият Путин тръгва нагоре от един подобен приятелско-мафиотско-кагебистки кръг, пред който нашите групировки от началото на прехода са като благородни девици.

Тази криминална прослойка нищо не гради, тя разграбва хищнически националните богатства и ги изнася на Запад, за да си купува яхти и острови. Грабежът я мотивира и в отношенията й с другите народи. Водещите й идеолози проповядват класически фашизъм. Сега обаче олигархията на Путин вкара страната в такъв исторически капан, че вече самото съществуване на Русия е под въпрос.

Оказва се, че

ако си истински русофил, трябва да си русофоб

Тоест, ако обичаш братския руски народ и неговата велика култура, ако си признателен за Освобождението, трябва гневно да осъждаш делата на руския олигархичен режим. Очевидно зад една и съща дума се крият две противоположни понятия.

Време е да ги разделим. Русофилството трябва да се разграничи от путинофилството, т. е. любовта към днешната руска власт. Истинският русофил трябва да осъжда диктатурата и най-вече войната в Украйна, която е огромна трагедия не само за украинците, но и за милионите обикновени руснаци.

Ето защо, ако БСП е принципна лява партия, тя не може да е путинофилска. Това противоречи на нейната формална идентичност. БСП и без това си има доста проблеми с идентичността, а сега в четворната коалиция ги трупа със светлинна скорост.

Така например социалистическата партия постави червената черта пред военната помощ за Украйна, а в същото време хиляди строители не си получават заплатите цяла година по вина на държавата.

За тях няма червена черта.

Онзи ден чух по радиото, че персоналът на една държавна варненска болница не е получавал заплати от 3 месеца. И пак няма червена черта. Имат ли представа лидерите на БСП какво е да живееш от заплата до заплата и изведнъж да ти спрат заплатата за 3 месеца? А за цяла година? В Западна Европа една

соцпартия би одобрила помощта за Украйна,

но веднага би развалила коалицията заради неплатените заплати.

Но в политиката, особено българската, принципите нямат никакво значене. Важни са бизнес връзките. БСП е свързана с Русия чрез здрави далавери, които явно държат партията като в клещи. Самия преход ни го проектира и построи Русия чрез БСП. Първите олигарси бяха тези, които търгуваха с Русия. Вярно, някои ги убиха. А помните ли Големия шлем? Президентът Първанов уреди нефтен терминал от Бургас до Александруполис, АЕЦ “Белене” и “Южен поток”, но при ГЕРБ и трите отпаднаха.

Ясно е, че БСП е не само политическо, но и икономическо крило на руския олигархиат и сега е поставена в много трудно положение – принудена е да шикалкави, да слага едни червени линии и после да ги трие, а щом се появи по-категоричен русофилски опонент като “Възраждане”, електоратът й веднага е прелъстен.

Но времената се промениха. Войната в Украйна прекъсва всички далавери, което отваря пътя за принципите. БСП ще получи възможност да изостави любовта към руския олигархичен елит и да се завърне към идеите на Дядото. Скоро това може и да й се наложи, защото Русия е страната на великите революции.

По принцип руските революции

следват неудачни военни авантюри

Например революцията от 1905 г. е предизвикана от позорния завършек на руско-японската война. Февруарската и октомврийската революци през 1917 г. – от разгрома на западния фронт. Афганистанската война пък доведе до края на СССР. Всички тези неудачи предизвикаха дълбоки социални трусове, но едно поражение във войната с

Украйна ще бъде най-големият позор в цялата руска история.

Русия не само ще бъде победена от много по-малък противник. Тя ще бъде принудена да плаща огромни репарации. На първо четене Зеленски поиска само 600 милиарда долара, но апетитът идва с яденето.

Петролните и газовите й находища ще попаднат в ръцете на чужди компании. Цели райони ще поискат да се откъснат и да направят самостоятелни държави. Олигархичният режим ще се разпадне от само себе си, а бизнеспартньорите на БСП вече няма да са актуални. Не знам каква ще е новата власт в Кремъл, но нищо чудно да е социалдемократическа.

Затова според мен БСП трябва да се прочисти от путинофилството още сега и веднага. Колкото по-бързо той се сбогува с властта, толкова по-добре за лявата идея.