Експеримент: по магистрала “Тракия” от София до Бургас със 130 км/ч и само 10-ина коли ме задминават

Заради кризата с високата цена на петрола и заради продължаващата висока смъртност по българските пътища в последните месеци политици и специалисти надигнаха глас да се намали максималната скорост по родните магистрали, която е една от най-високите в Европа - 140 км/ч.

Няма да открия топлата вода, като спомена, че в по-голямата си част нашите скоростни пътища отстъпват от европейските по качеството на настилката и обезопасителните си мерки (мантинели, маркировка или светещи очички). Освен това

средната възраст

на автомобилите

в България

наближава 20 г.

и тенденцията в близко бъдеще е да продължава да се повишава.

С изключение на Германия в най-лявата лента по аутобаните на Стария континент в повечето страни е разрешено да се кара със 120 км/ч, някъде - като във Франция, и със 130 км/ч, а има и страни като Нидерландия, където през деня ограничението е 100 км/ч. И навсякъде се спазва. Не мислете, че шофьорите на Запад са по-възпитани от българските (то половината водачи са чужденци от европейския и далечен Изток), просто

глобите от

хилядите камери

са ги

дисциплинирали

Високите цени на бензина, дизела, газта и метана обаче дисциплинират масово българския шофьор. Поне такива са последните ми наблюдения от скорошно пътуване по магистрала “Тракия”. Направих си един експеримент. Сложих на темпомат колата на 130 км/ч (с 10 км/ч под максимално разрешените), пътувайки от Бургас до София, за да видя в неделя следобед колко коли ще ме задминат. Ами не бяха повече от десет. Половината от тях си личеше, че също карат на темпомат, но със 140 км/ч, а останалите бяха от

породата

премигвачи на

къси - дълги

светлини,

най-вече за да ги забележиш, че карат мощни и скъпи автомобили, а не че им пречиш.

Така излиза, че високата цена на горивото се оказва естествен ограничител на скоростта за огромната част от българските шофьори. Хората, разтърсени от инфлацията и кризата, не им е все едно дали ще дадат 30 лева повече за гориво за половин час по-бързо пристигане от морето до столицата, и то с риск да се претрепят по пътя.

Иначе подкрепям призивите за намаляване на максималната скорост и у нас, но от това няма да има голяма полза, докато не се наситят с огромно количество камери магистралите. На Запад буквално на 10-20 километра има стационарни снимачни устройства. Слагат и преместваеми кутии с камери, има, разбира се, и патрулки, които засичат скоростта.

На много места също така

вече се мери и

средната скорост

в отделните отсечки,

което също е добро решение за контрол и превенция.

През годините многократно съм писал и за това, че не е важно колко солени са глобите, а дали се плащат. По-добре е санкциите да не са толкова високи (несъмнено това води до предпоставки за корупция), но събираемостта им да се увеличи многократно.

И още нещо. Чета в социалните мрежи присмехулни коментари как в Париж или Брюксел максималната скорост по булевардите и по-широките улици е ограничена на 50 км, а в кварталните на 30 км/ч. Резултатът от тези ограничения е в пъти намалели катастрофи, инциденти с хора и велосипедисти, както и по чист въздух.

Задръстванията

не са се

увеличили

Напротив, кара се много по-спокойно, почти никой не засича и не притиска никого. Стресът от шофиране е намален до минимум.

И последно. Ще ви разкажа една история отпреди 10 години с автомобилния ни ас Димитър Илиев, който преди броени дни бе назначен за зам.-председател на Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”. На един полигон в Румъния 8-кратният рали шампион пред група журналисти напоително разказваше и показваше как да караме хем майсторски, хем безопасно. От всичките правила и трикове за движение много добре запомних едно простичко решение за каране в населени места: “Колкото по-бавно, толкова по-добре. Друга рецепта за каране в града няма”.