Пътят между Зографския и Хилендарския мнастир е точно два часа пеша. Започва като калдъръм, за да се превърне в пътечка, на места доста тясна, виеща се край обрасли в зеленина урви, вековни дървета, речно корито и дъбрава, озвучавана от птичи песни.

После се излиза на голям път, по който могат да се движат и машини, но хване ли по него, човек е обречен да върви по-дълго, освен ако няма късмета някой да го качи. Само че по тия пътища движението е твърде рядко, затова по-добре е да се продължи напряко, пак през гората. Последният половин час теренът става по-стръмен, а пътечката прилича повече на траншея.

Когато отново се появят редени камъни по земята, значи Хилендар е близо. Излиза се откъм задната страна на манастира, точно срещу една укрепена част на стената, където е била килията на преподобния Паисий. Това е пътят, по който монахът е отишъл от Хилендар в Зограф. Минах го два пъти и нито за миг не почувствах умора. Ходенето пеша на Света гора е част от поклонничеството.

От фейсбук