Как САЩ и Русия не послушаха Кисинджър за Украйна и направиха точно обратното на неговите съвети отпреди 8 години

Какво трябва да се направи в Украйна, за да се избегне нова студена война и спускането на желязна завеса, която окончателно ще раздели Русия от Запада в продължение на цели десетилетия напред?

Хенри Кисинджър даде много сбит и разбираем отговор. Уви, това беше още преди 8 години, в първите дни на март 2014 г. Но очевидно никой, за съжаление, не му е обърнал внимание. Нито в Москва, нито във Вашингтон или Брюксел. От днешна гледна точка написаното тогава в статията “Как ще завърши украинската криза”, звучи пророчески.

Русия не би могла да наложи военно решение, без да се изолира, и Путин трябва да осъзнае, че каквито и да са оплакванията му, ако ги наложи със сила, това

неминуемо ще

доведе до нова

студена война

От своя страна САЩ не бива да третират Русия като анормална държава и да налагат своите правила за поведение, защото, макар и в рамките на руската история, Путин е сериозен стратег. Въпрек че разбирането на ценностите и психика на САЩ не са сред силните му страни. Но пък нито разбирането на руската история и психология е силна страна на политиците в САЩ.

Размишленията на Кисинджър в тази статия, публикувана във в. “Вашингтон пост”, са в навечерието на анексията на Крим и обръщат внимание на обществената дискусия около Украйна, която е свързана със силна конфронтация.

Знаем ли къде отиваме? Въпросът е

не как ще

започне войната,

а как ще

завърши,

защото през живота си съм виждал четири войни, започнати с голям ентусиазъм и обществена подкрепа, от които после не знаехме как да излезем, а в три от тях се оттеглихме едностранно, разсъждава бившият държавен серкетар на САЩ.

Според него Москва трябва да приеме, че ако се опитва да принуди Украйна към статут на сателитна страна и по този начин да премести руските граници на запад, това би довело до реципрочни стъпки и

би обрекло Русия

на нестихващи

цикли на натиск

от САЩ и Европа

Твърде често украинският въпрос се поставя като разправия - дали Украйна ще се присъедини към Изтока, или към Запада, но ако Украйна иска да оцелее и да процъфтява, тя не трябва да бъде аванпост на нито една от двете страни срещу другата – тя трябва да функционира като мост между тях, пише Кисинджър.

Той казва, че Западът трябва да разбере, че за Русия Украйна никога не може да бъде просто чужда държава, защото руската история и религия тръгват от Киевска Рус. Някои от най-важните битки за руска свобода, като се започне от битката при Полтава през 1709 г., се водят на украинска земя. Черноморският флот - средството на Русия за проектиране на мощ в Средиземно море - е базиран в Севастопол, в Крим. Дори такива известни дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски настояваха, че

Украйна е

неразделна част

от руската

история

и всъщност от Русия, припомня Кисинджър.

Опитвайки се да обясни по възможно най-разбираем начин на западната публика сложността на казуса “Украйна”, той прибягва до различни примери и исторически паралели. Западът на Украйна е предимно католически и говори украински, а на изток доминира руското православие и там живеят много рускоезични.

Припомня също как западната част на Украйна е включена в Съветския съюз през 1939 г., когато Сталин и Хитлер си разделят плячката, докато Крим с неговото 60-процентно руско население става част от Украйна едва през 1954 г., когато Никита Хрушчов, украинец по произход, го подарява на Украйна в чест на 300-годишнината от споразумението с казаците.

Украйна е независима отскоро, преди това е била под някаква чужда власт от XIV век насам. Затова според Кисинджър не е изненадващо, че нейните лидери

не са се научили

на изкуството

на компромиса

И затова всеки опит на едното крило - източното или западното - да доминира на другото, води до колизия.

Политиката на Украйна след независимостта ясно демонстрира, че коренът на проблема се крие в усилията на украинските политици от едната или другата фракция да наложат волята си върху противоположната непокорна част на страната.

Така Кисинджър дава за пример къде е същността на конфликта между тогавашните двама лидери - Виктор Янукович и неговия основен политически съперник Юлия Тимошенко. Двамата, представляващи двете крила в Украйна, които не желаят да споделят властта.

Всеки опит на едното от тези крила в Украйна да доминира над другото би довел в крайна сметка до гражданска война или разпад, предупреждаваше Кисинджър. Проблемът обаче е в това, че Русия и Западът, действайки чрез своите фракции вътре в страната, допълнително усложняват ситуацията.

Според него третирането на Украйна като част от конфронтацията Изток-Запад би заличило в продължение на десетилетия всяка перспектива за вкарване на Русия и Запада – особено Русия и Европа – в съвместна международна система.

Една мъдра политика на САЩ спрямо Украйна би търсила начин двете части на страната да си сътрудничат, трябва да се търси помирение, а не господство на фракция, съветваше Хенри Кисинджър.

И съответно прави извода, че

Русия не може

да се наложи

по военен начин,

без това да доведе до международна изолация. В същото време за Запада демонизирането на Владимир Путин не е политика, а е алиби за липсата на политика, казва той.

Бившият държавен секретар на САЩ и външнополитически съветник на много от американските президенти след това бе предложил какво трябва да се направи в 4 точки, така че резултатът да е съвместим с ценностите и интересите на всички страни:

1. Украйна трябва да има правото да избира свободно своите икономически и политически партньорства, включително с Европа.

2. Украйна не трябва да се присъединява към НАТО. (Позиция, която Кисинджър отстоява още от 2007 г.)

3. Украйна трябва да бъде свободна да излъчи правителство според волята на своя народ. Една мъдра политика на украинските политици във вътрешен план би била да изберат помирение между различните части на страната, а в международен план

да заемат

позиция, близка

до тази

на Финландия

Финландците не оставят никакво съмнение относно независимостта си и сътрудничеството със Запада в повечето области, но внимателно избягва институционалната враждебност към Русия.

4. Несъвместимо е с правилата на съществуващия световен ред Русия да анексира Крим.

Към последното си предложение Кисинджър бе направил уточнение, че трябва да се свали напрежението, Русия да признае суверенитета на Украйна над Крим, но Украйна да подсили автономията на полуострова, което да се подложи на избори, проведени в присъствието на международни наблюдатели. А също и

да се елиминират

всякакви

неясноти

относно статута

на Черноморския

флот

в Севастопол.

Накрая на статията той уточняваше, че това не са предписания, а принципи и те няма как да се харесат еднакво на всички, но ако не бъде постигнато балансирано решение, тогава ни очаква конфронтация. Която няма да се забави много.

За съжаление, по-малко от две седмици след публикуването на статията Русия анексира Крим. Следващите 8 години завъртяха спиралата на конфронтацията в Украйна, за която стратегът съвсем ясно предупреждаваше.

Събитията в Донбас и последвалата братоубийствена война, в която Русия и Украйна се намират днес, правят безсмислени мъдрите насоки за това как трябва да се намери решение.

След приключването на активните военни действия в Украйна, без значение дали примирието ще бъде договорено, след като Русия откъсне Донбас, или не, светът със сигурност

ще влезе в нова

студена война

за десетилетия

напред

Преразглеждането на взаимните икономически зависимости между Русия и Запада, най-вече Европа, вероятно ще доведе до нова логика в пазарните отношения. Това може да превърне Русия в икономическа колония на Китай, а Европа - на Америка. Тоест светът отново ще е двуполюсен, но за разлика отпреди мястото на Москва ще бъде заето от Пекин.