- Госпожо Гроздева, можете ли да ми кажете резултатът, с който спечелихте първото си голямо отличие?
- Помня първия медал, спечелен от състезания за световната купа. Беше в Зул, завърших втора. Златото спечели Свелофадзе с 587 т., а моят резултат бе 585. По-важното е, че помня резултата от първото ми европейско първенство за девойки - 583 т. и бях четвърта в класирането. Дори Свелофадзе продължава още да се състезава. Това поколение е още на рубежа. Дори Ясна Шекарич е родена 1964 г., но още се състезава.
- Както казвате вие, продължава да "пушка"!
- Да, продължава на "пушка", ама е изпаднала в жестока депресия, не може да си гарантира квота за олимпийските игри догодина. Този път нещата за нея не вървяха добре. При нас е така - един път печелиш повече медали, друг път - по-малко. В спортната стрелба психическото състояние играе особено голяма роля. Преди квотата се вземаше в рамките на две години, сега - само за една. Започват състезанията, а не ти върви. Пресен пример - украинецът Олександър Петрив, олимпийски от Пекин в бързата стрелба с пистолет, не може да вземе квота! Свършиха им състезанията.
- Вие с Валери Григоров, кога се успокоихте, че отивате да стреляте в Лондон?
- На последната световна купа в Мюнхен. След това имаше и европейско първенство, на което можех да си запазя мястото за Лондон 2012.
- Ще участвате нали?
- Естествено, хубаво е да си там, защото си е истинска подготовка за олимпийските игри. А и дай Боже да вземем медал. Това са ни платените състезания. Премии от държавата вземаме само от европейско, от световни първенства, които са на четири години, и от олимпиади. Шансът да взема някакви пари е именно от европейско първенство.
- Кое в момента ви мотивира като тандем - треньор и състезател? Квотата?
- И аз много пъти си задавам този въпрос. Истината е, че мога да правя само това. Това е нашата професия, това е нашият хляб. Докато мога да печеля медали, ще стрелям.
- Как виждате това "докато" във времето? Още колко години?
- Ами има още накъде. Петдесет години, защо не? Ашувома взе квота сега - на европейското първенство. На игрите в Атина, когато спечелих втория си златен медал, тя беше трета. Тогава имаше изпълнени 46 години.
- Ами Биляева, от Казахстан? - допълва Валери Григоров. - Тя сигурно 60-те гони! Косата й е такава, че годините са ясни. Ама преди време я хванаха с допинг?
- Алкохол?
- А, не, бетаблокери - допълва Григоров.
- Смятате ли, че в спортната стрелба можете да постигнете един друг рекорд - да останете възможно най-дълго в състезанията?
- Не, не зная. Но смятам да поставя рекорд по участия в олимпийски игри.
- Колко ще станат сега в Лондон?
- Догодина ще е шестата и ще бъда на 40. Таньо Киряков има шест участия до момента, може да вземе квота за Англия и това ще са седмите му олимпийски игра.
- Вие сте клуб, носите името "Софарма". Имате ли идея да направите собствено стрелбище?
- Засега смятаме да се концентрираме върху това, което е в момента - олимпиадата. Не искаме да се разсейваме. - обяснява плановете Валери Григоров. - Голямата помощ за нас идва от МВР и "Софарма", това е истината. И, разбира се, Министерството на спорта. Едно по едно нещата започват да вървят, министър Свилен Нейков подава ръка. Да е ясно целево средствата къде отиват и да са там, където трябва. За да има прозрачност. За разлика от федерацията, от която винаги сме имали спънка. Когато министерството ме е попитало какво ми трябва и го отпуска - да дойде при мен. А не да бъде разпределяно от федерацията. Всъщност молбата ни е, да не ни пречат.
- Вярно ли е, че съперниците ползват не особено чисти начини, за да извадят конкурентите от равновесие?
- Какво имате предвид?
- Ами екстрасенси, които са сред публиката и с мисъл се опитват да влияят на стрелбата по време на състезанието.
- Чувала съм, да. Но как да го докажеш? Няма как да го направиш.
- Може ли да се противодейства по някакъв начин?
- Истината, че и за това има противодействие. Ако си достатъчно концентриран, ако си вършиш работата и не се разсейваш, ти сам създаваш около себе си някаква стена и не пускаш лошата енергия. Не трябва да обръщаш никакво внимание - кой е до теб, какво прави.
- Доколко силно можете да се съсредоточите?
- Това е най-трудното, но е въпрос на тренинг.
- Разчита се на талант, а тя го има точно този талант - уточнява треньорът й. - Точно когато другите смятат, че е изморена, Мария прави страхотни серии. Излизала е от ситуации, от които много малко хора са успявали да се измъкнат. Прави серии от по 99.
- Правили ли сте пълна стотица?
- Да, но по-рядко. На олимпиадата в Атланта втората ми серия беше стотица. Влязох втора във финала. Беше интересно. Половината от стрелбището беше във формата на шестоъгълник. Чувам, че в другия сектор се ръкопляска след първата серия. То, аплодисментите, винаги са за стотица. Обръщам се и виждам, че там е Шекарич. Тогава ми беше конкурентка. Викам си - оппаа, тази е започнала със 100. После се оказа, че не е Ясна, а някаква незнайна състезателка, постигнала случаен резултат.
- Влезе ли във финала това момиче?
- Изобщо не стигна до финал. Обаче аз се стреснах, мислих че е Ясна Шекарич и си казах, че трябва да се напъна. Е, стегнах е и направих аз стотицата.
- Амбиция? Всъщност доколко амбициозна е олимпийската шампионка Мария Гроздева?
- Мисля, че съм амбициозна под рамките на нормалното.
- Не е така, разбира се - отхвърля тезата на Мария нейния съпруг и треньор. - Тя се смята за неамбициозна и минава лежерно, но не и когато опре да се върши работа.
- Ако става дума за състезания, амбицията ми винаги е била да се подготвя за първенството, за олимпиадата. Но никога не съм си представяла нещата така.
- Като дете, какво те е амбицирало, влеченията?
- Не съм сигурна точно какво ме е влечало. Баща ми е бил полицай. Преподавал е стрелба на курсисти. Вероятно съм си представял нещо полицейско, някакъв екшън. Друг път съм искала да уча медицина, за да стана лекар. Това заради майка ми. Това със спорта стана съвсем случайно. Той е изживяване, огромно удоволствие, не те ангажира 8 часа непрекъснато. Имам повече време за децата си.
- Някой от тях ще стане ли стрелец, ще има ли приемственост?
- Не, не вярвам. Макар, че стрелбата е толкова лек и приятен спорт, не е като някои други дисциплини, където има много блъскане и страшни травми. Все пак стрелбата е спорт на аристократи, спорт за интелигентни хора. Маги е на 9 години, Валери - на 12. И двамата тренират лека атлетика. Маги е по-уравновесена, Валери е нервак - пали се за всяко нещо.