"В болница "Шейново" преправиха почерка на Деяна. Чрез фалшифицираните документи болницата се освобождава от отговорност.
Аз много добре познавам почерка. Тя е левичарка и има по-особен почерк, който трудно може да се сбърка", твърди пред "168 часа" приятелят на починалата 19-годишна Деяна Марат Михайлов. Той и майката на момичето Людмила Георгиева обвиняват "Шейново" и "Пирогов" за трагедията с младата майка. Миналата неделя те организираха протест пред Народното събрание и събраха други пострадали от лекарска небрежност.
"Никой не обърна внимание на Деяна в "Шейново", защото не си платихме за избор на екип. Третираха я като куче. Одитът показа, че при зашиване след раждането в матката на Деяна са забравени плацента, околоплодни обвивки и лигавица, които са причина за инфекцията.
"За мен виновна е д-р Богданова, тя е зашила Деяна и е направила грешка, за която трябва да си понесе последствията. Тя изобщо не е трябвало да води операцията, по документи оператор на секциото се води д-р Явор Лозанов, а Богданова е асистент.

Деяна е била в съзнание
и е видяла, че д-р
Богданова я зашива

Лекарите в "Пирогов" също имат вина, защото 9 дни държаха Деяна при тях и не предприеха нищо", казва Марат. Специализантката д-р Богданова единствена проявява интерес за състоянието на Деяна след раждането.
"Д-р Богданова бе дала личния си номер с молба никой друг да не сваля конците, само тя. Казала, че просто така иска. И ако нещо евентуално забрави, Деяна да звънне и да я подсети в петък сутринта да свали конците. Тя е бързала да ги свали 4 дни по-рано. На няколко пъти беше слизала да я наблюдава. Това ме навежда на мисълта, че тя е имала подозрение, че нещо е сгафила", спомня си майката Людмила.
"Никой не дойде да я погледне. Нямаше кой да я заведе дори да пишка. Тя постоянно ми звънеше и плачеше, че ще се напишка, както и стана накрая. Идваха да предлагат упойка за болките, за която искаха 300 лв. Деяна отказваше, беше си вироглава и не искаше да я рекетират. Вече ставаше опасно и за нея, и за детето. Бяхме готови дори да си платим, но само да ни обърнат внимание. Накарахме наша позната да попита какво да направим, за да я погледнат, тя имаше адски болки вече. Отговорът, който получихме, беше: "Ако сте искали внимание, да сте си платили предварително, вече нищо не може да се направи." Със сигурност го е казал някой от екипа, беше само един на смяна, но така и не разбрахме кой", разказва майката на Деяна.
Някъде около 18,30 ч Деяна е вкарана в операционната, но никой не съобщава на близките какво се случва. Към 19 ч Деяна звъни щастлива и казва, че е родила момченце.

Оказва се, че е предприето секцио по спешност

"За мен е ясно, искали са пари. Те си я чакаха до последно, тя сама си каза, че повече от 5 пъти са я питали за екип, за упойка. Просто са си чакали да плати, само за това са ходели при нея", убеден е Марат. Два дни по-късно започват мъките на любимата му жена - почва да повръща. В "Шейново" поставят диагноза летен вирус, дават хапчета за разстройство, но Деяна се влошава.
"Тя не смееше да отиде при лекарите. Оплакваше се, че постоянно се карали, казвали : "Пак ли ти, махай се вече", "Ние сме родилен дом, не инфекциозна болница. Кажи на вашите да ти донесат нещо."
"Едва излезе от родилния дом при изписването. Беше жълта, с болки в корема. Взехме я вкъщи, легна на леглото и там си остана, не можа да се изправи. Ставаше само за да повръща, беше много тежко. Вечерта се наложи да викаме "Бърза помощ", Деяна беше много зле. Спешните лекари не я прегледаха, а се довериха на диагнозата от "Шейново". Но на другия ден пак същото, зверски болки в корема. На втория ден я закараха в Инфекциозна болница, защото вече изхождаше кръв", разказва Марат.

През нощта разбрали,
че не е за там

На сутринта са извикали консултант от Военна болница, който казал, че тя има перфорация на дебелото черво и се получава масивен излив в корема, пълни се с вода и спешно трябва да се оперира. Оттам я пращат в "Пирогов". "В "Пирогов" не я искаха, защото идвала от Инфекциозна болница и нямали договор с тях. Щяла да зарази цялата болница. Оттам се опитахме да намерим връзки, но не стана. Отидохме в Александровска болница, но Виолета Димитрова, която е завеждаща Първа хирургия, отказа да я приеме. Оттам я върнаха в Инфекциозна болница. Те изпаднаха в шок, че я връщаме, никъде не я искаха, а Деяна умираше от болки. Проф. Червенякова от Инфекциозна започна да се кара, че е върната. Каза: "Вие разбирате ли, че това момиче умира, защо я връщате?" Тя започна да тича по коридорите, мъжът е хирург в "Пирогов", обади му се и започна да крещи: "Вие знаете ли какво става?

Детето умира, аз нямам операционна, нямам специалисти, какво да го правя тук това момиче,

защо я връщате?" След което Деяна беше приета в "Пирогов". Може би тези 5 часа са били решаващи за нея", разказва Марат. Той обвинява и лекарите в "Пирогов", защото 9 дни не я оперират.
"В "Пирогов" направиха лапароскопия и видяха, че има проблем с дебелото черво. Не знам защо не са предприели операция, а се е налагала спешно. Ако я бяха отворили, са щели да видят и находките в матката и да отстранят инфекцията. Тогава е било съвсем в начален стадий. Щеше да се наложи да махнат матката, щеше да има проблем с бъбреците, но поне щеше да е жива. Никой не ни каза какво е състоянието , само ни казаха че има проблем с бъбреците. Там екипа водеха доц. Цеков и д-р Джунков", разказва Марат.
След 9 дни лекарите преценяват, че Деяна трябва да се прехвърли в нефрологията на Александровската болница. Бъбреците започват да отказват.
"Там бе някакъв ад. Мръсотия, хлебарки, отвратително отношение. Бяхме като куриери, нареждаха ни директно, като трябваше да вземаме изследванията.

Питахме ги какво се случва, но не отговаряха. Викаха ни, крещяха: "Вас това не ви касае, какво ви интересува,

това е от болестта". Питах каква е болестта, отговаряха: "Така протича, сега и да ви обяснявам, няма да разберете". Доц. Богов няколко пъти ни каза: "Всичко е нормално, ако не ви харесва, вземете си я", казва майката на Деяна.
"Отивам сутринта и виждам 20 студенти при нея заедно с доц. Богов. Тя седеше и гледаше уплашена, всички я бяха заобиколили. Доц. Богов каза пред нея, че това е сепсис, при който в повечето случаи краят е летален. Как можех да обясня какво значи летален край? Детето ме питаше, бе уплашена. Тогава казах, че просто болестта ще протече по-трудно", споделя през сълзи Людмила.
"Доц. Богов ме извика при него, бяха решили да я местят във Военната болница и аз много се зарадвах. Впоследствие ми каза, че няма да я местят засега и ми представи лекар от Военната болница. Каза ми, че коментирали случая и той бил на мнение, че трябва да се направят няколко вливания, които стрували много пари. Аз им казах, че кръв осигуряваме непрекъснато, имахме кръводарителска кампания. Доц. Богов каза, че не става въпрос за кръв, а за плазма фореза. Това струва между 2000 и 4000 лв. на вливане и трябва най-малко четири вливания да се направят. Аз се стъписах, говорехме за 10-15 хил., които нямах. Казах му, че дядото на Деяна е бивш военен и се лекува във Военната болница и тя като член на семейството може да се лекува там. Тогава доц. Богов се обърна и каза: "Абе г-жо, вие, ако ще да сте член на семейството на министър-председателя, това нещо трябва да си го платите, няма кой да ви го плати". Аз му казах, че ако трябва, жилището ще си продам, ще намеря парите, действайте, детето ми е зле. Той каза: "Добре, ние ще се уточним какво да предприемем", разказва Людмила. Тя се прибира вкъщи, събира семейство и приятели и започват да мислят как да осигурят парите. Съвсем случайно се оказва, че нейна приятелка има близка, която работи в Кръвния център.
"Обяснихме случая и жената каза, че плазма форезата не трябва да се плаща от нас, защото Деяна е родилка спешен случай и трябва да се плати от болницата. Те ни рекетираха. От центъра ни казаха, че веднага ще я предоставят, само трябва да изпратят искане от болницата. Цената на една банка се оказа 400 лв. Така каза директорът на Кръвната банка, а не 4000 лв., колкото поискаха от нас. Кръвният център направи дарение, но от болницата прецениха, че не била необходима вече. Може би е трябвало да приберат парите от мен, но дали ще я влеят, няма как да разбера, защото никой не ми даваше обяснение за нищо", казва опечалената майка. През целия престой на Деяна в нефрологията на Александровска близките не получават информация за нейното състояние. Единствено млад лекар си позволява тайно да обясни на Людмила какво се случва с дъщеря й.
"Аз се обърнах към него и му казах: "Докторе, кажете ми поне вие какво се случва, моля ви". Той се поогледа и ми каза: "Елате в кабинета да поговорим". Отидохме и той ми каза:

"Детето ви умира. Намерете начин тя да се махне оттук.

Ние сме разделени на лагери тук. Доц. Богов и д-р Кръстева се изживяват като богове и едва ли не си пишат дисертация по този случай. Ние не сме имали такъв случай досега. Не знаят какво лекуват, експериментират всеки ден. Лечението е неадекватно. Колегите настояват, че това дете е за реанимация, но те не искат да се изтълкува, че не могат да се справят", разказва за жестоката истина майката на Деяна. Според нея всичките тези 8 дни в нефрологията на Александровската болница са поредните фатални дни за Деяна, въпреки опита на анонимния доктор да помогне.
"Същият лекар, с когото разговаряхме, я заведе скришно на ултразвук. Видял е, че положението е доста сериозно. Деяна събираше вода, в дебелото черво имаше участъци ,които не са нормални. Той каза, че има проблеми, на които не се обръща внимание. Тя се влошаваше всеки следващ ден. На 5 октомври е изходила 3 подлоги кръв и никой нищо не предприе, просто го отразиха в рапорта. На следващата сутрин консултанти дойдоха и прецениха, че е за реанимация, след което я преместиха. Там много бързо реагираха за операция. На другата сутрин след силни болки установили, че проблемът е в матката. Доц. Темелков ме чакаше за съгласие да я оперират. Трябваше да махнат матката", разказва Людмила. Деяна била много уплашена от предстоящата операция и по някакъв начин е усещала, че това е краят.
"Каза ми: "Мамо, обещай ми, че ако нещо стане с мен, ще ми гледаш детето". Обещах, но исках от нея да ми обещае, че ще се бори. Тя каза: "Майко, нямам сили вече." Тогава усетих, че трябва да се сбогувам с нея. Целувахме я с баба, прегръщахме я. Не искахме да я пускаме. Тези часове, докато беше в операционната, бяха ужасни. Докторът не можеше да гарантира нищо. След операцията доц. Темелков дойде и каза, че е издържала. Намерили неща в матката, които не трябва да са там и причината за инфекцията идва от "Шейново". Точните му думи бяха: "Всичко беше изгнило. Не искам да коментирам работата на колегите, но само мога да кажа, че това, което е направено с това дете, е престъпление", разказва майката. По думите на доц. Темелков, ако Деяна успее да преодолее 72 часа след операцията, ще има шансове да оживее.
"В реанимацията бяха най-истинските хора. С всяко излизане на доктора го гледах право в очите. Всеки ден изкачвах три етажа стълби и на втория етаж краката ми вече отказваха, имах чувството, че се връщам назад. Всеки един момент очаквах да ми кажат фаталното. Докторите ми казваха да се подготвя за най-лошото, но как да се подготвя, тя е на 19 г., а вкъщи имаме бебе на 1 месец. Отказвах да се готвя, но положението беше много сериозно.

В очите на екипа виждах болка, съпричастност
и едно безсилие

Д-р Темелков, д-р Лазаров, д-р Димитров и д-р Здравков бяха хора с огромни сърца, бориха се много за живота на Деяна", признателна е Людмила.
По спомени на майката на Деяна според докторите там забравената плацента е предизвикала възпаление, а при шиенето на матката е било убодено дебелото черво. То било притиснато от матката и така не достигало захранване до него. От до 24 октомври Деяна прекарва в реанимацията на Александровската болница в състояние на медикаментозна кома. През този период органите започват да отказват един по един, докато накрая умира.

 

 

 

Радослав и Милена Благоеви:
Плати си и идвай!

През октомври 2010 година Радослав и Милена Благоеви разбират, че ще имат дете. Отиват на консултация в "Шейново" при доктор Антония Ковачева, като избират нея да води раждането. Паралелно двойката ходи на няколко други консултации извън "Шейново", при които е констатирано, че плодът е жив и няма аномалии.
"Избрахме д-р Ковачева заради препоръки", споделя Радослав.
През февруари и април Милена влиза за наблюдение в "Шейново" по препоръки на д-р Ковачева. По време на прегледите е установено, че бебето трябва да се роди със цезарово сечение. Д-р Ковачева посочва за термин 15 юни, но тъй като бебето ще се вади хирургично, докторката казва, че операцията трябва да се извърши на 1 юни.
"Ние искахме детето да се роди на 15, но според Ковачева беше по-добре на 1 юни. На 18 бяхме на преглед, на който операцията беше назначена за 30 май" споделя Радослав.
Официално Милена е приета с 38 градуса температура.
"За тях беше по-важно да си платим за екип, отколкото състоянието на жена ми", допълва Ради.
Фрапиращо е изказването, отправено към Милена: "Не си мери температурата по пейките, плати си и идвй!"
След като Милена си плаща, я приемат. Лекарите виждат, че не преувеличава за температурата си и започва лечение за свалянето й. Мерят тоновете на бебето, които към 14 часа започват да падат, а Милена вече е без температура.
Въпреки че Милена става по-зле, се бавят с операцията. Към 19 часа се извършва операцията. По време на нея е имало включени камери до момента, в които те биват изключени. Милена чува "Боже какво направихме? Защо сварихме детето?".
Милена чува, че бебето изплаква вяло. Радослав разказва, че влиза при жена си към 20,30 ч. Д-р Ковачева му казва, че детето спешно трябва да бъде закарано в педиатрията, за да му се направи лечение за това, че не е изплакало правилно. Детето е транспортирано, а диагнозите са много. Състоянието на бебето е много тежко. Д-р Симеонова е направила всичко възможно да го спаси. На 24 май детето умира.
"В диагнозите на "Шейново" има голямо разминаване. Завели сме дело. От "Шейново" до днес не сме разбрали защо умря нашето дете", казва Радослав.

 

 

 

Нелепата смърт на Запряна

"Бременността на жена ми Запряна беше желана и перфектна. Проследявахме я при трима лекари - д-р Илчовска от Петрич, д-р Терзийска от Благоевград и впоследствие при д-р Валентина Мазнейкова от София" - разказва Христо Коледаров.
В началото на 9-ия месец съпругата му Запряна Коледарова вдига температура. На 5 март 2009 година я приемат в частната клиника на семейство Христо и Валентина Мазнейкови. Направен е преглед от дежурният лекар, според който всичко е наред. По-късно при повторен преглед, направен от д-р Валентина Мазнейкова, тя потвърждава казаното от колегата й.
На следващия ден на Запряна са направени кръвни изследвания, поставената от лекарката диагнозата е рак или левкемия. Д-р Мазнейкова насрочва секцио за 10 март 2009 година, защото естественото раждане застрашава живота на Пани. За консултация е извикан д-р Хрисчев от онкологията. За да се потвърди диагнозата, трябвало да се направи пункция на костен мозък.
"На 10 март Пани ми се обади и каза, че ще й направят секциото. Беше много щастлива, че ще роди. Когато пристигнах в клиниката, операцията вече беше започнала" - казва Христо. Секциото продължава около час и половина. След операцията Запряна е добре, но се налага да преведат детето и в друга болница. Това се е наложило, тъй като в частната клиниката "Света София" не са могли да се справят със състоянието на бебето. Два часа след раждането го местят в Университетската болница.
На втория ден след раждането Пани е изпратена за пункция на костен мозък в онкологията. Изследванията отхвърлят диагнозата за рак. Температурата обаче не спада, поради което в онкологията й правят още едно изследване на кръвта.
На следващия ден след изписването на Пани от клиниката на д-р Мазнейкова я приемат в онкологията. Дори самите лекари не са знаели какво точно лекуват. След преглед, направен от доц. Дянкова, се разбира, че Пани не е изчистена добре след секциото. Оттам я превеждат в Майчин дом, където всички наблюдаващи я лекари са категорични, че има инфекция на матката.
"Стоях пред кабинета и чух как Пани изпищя вътре. След, което излезе доцентът и каза, че се налага спешна операция, заради голямо парче съсирена кръв" - казва Христо.
Операцията продължава около 4 часа. След нея докторите казват, че матката й направо е била сварена от инфекцията, която е тръгнала към червата и белия дроб. Кървенето обаче продължава и се налага още една операция. Лекарите казват на Христо, че ако не я оперират, ще почине до 5-6 часа. В началото Пани не е съгласна с поредната операция, но съпругът й я убеждава. Накрая тя се съгласява, но с думите: "Нека ме оперират, но аз няма да издържа".
След новата операция Пани изпада в кома, а след направен скенер се установява, че има кръвоизливи в мозъка. Сърцето й издържа едва 5 дни и на 4 април 2009 година умира.