- Как ти се струва новият сезон на "Стъклен дом"?
- Гледал съм само една серия. Нямам телевизор вкъщи. С Луиза решихме да не си губим времето с телевизор. Гледах част от първия епизод и част от втория. Нямам много сериозни наблюдения. Разбрах, че вече го излъчват в осем държави. Значи го харесват хората.
- Толкова много серии... Не започваш ли неусетно да приличаш на твоя герой от сериала Хари?
- По цял ден съм в театъра и трябва да влизам в съвсем друга роля. Преди това съм играл най-различни персонажи. Гледам да не влизам толкова дълбоко в един образ. Шизофренията все още не ме гони. Преди снимки или представление се подготвям старателно, припомняйки си как трябва да се държа и какво да говоря в следващите няколко часа.
- В театъра или на екрана ти харесва повече?
- Не ми е любимото хоби да се гледам на екран. Дори го мразя. Винаги откривам някакви грешки и ми се струва, че е можело още по-добре да стане. Идват ми някакви идеи на момента, които вече няма как да приложа. И в киното, и в театъра се хвърлям с една и съща енергия. Опитвам се да съм перфектен в това, което работя и уча. Сериалът го снимаме от 2 години. По-спокойно ми е вече, защото съм се опознал достатъчно добре с Хари. Уважавам неговото спокойствие и любов към природата.
- Гони ли те още сценична треска?
- Да, разбира се. Преди всяко представление ги има пеперудите на напрежението. И вчера имах представление, което играя за 30-и път, но пак бях на тръни. Надявам се това напрежение никога да не спира, защото то показва, че ставаш още за тази работа. Ако го няма, значи ти е прекалено лесно и нещо хич не е наред. Гледам винаги да ми е трудно.
- И в живота ли търсиш трудните предизвикателства?
- Не съм някакъв психопат, който да се самобичува. Извън работата си гледам да разпускам с приятели. Обичаме да ходим на заведения, да сядаме на тежки маси. Спортуваме, разхождаме се сред природата. Може да ме засечеш в клуб с електронна музика, но на другия ден ще съм на някоя поляна да слушам тишината. Напоследък страшно се забавлявам с малкия ми брат Лазар. Абе водя си един нормален живот на 25-годишен. Различавам се от моите приятели само по професията.
- Доста инкогнито се движиш по заведенията. Папараците все не могат да те засекат.
- Не съм таен агент. Просто ходим на някакви места, на които се надявам да не ни хванат никога. Това изключва популярните заведения. Лятото и зимата предпочитам да си почивам на къмпинг. Миналата зима отидох да карам ски в Алпите за 3-4 дни. Пак бяхме на каравана и се оказа, че дори през зимата това е супер изживяване.
- Промени ли се по някакъв начин животът ти след "Стъклен дом"?
- Да, хората ме познават. Като се погледна след време отстрани ще мога да кажа, сега в момента го изживявам и се опитвам да го осъзная.
- Дразни ли те това, че всички свързват името ти с това на брат ти? Успя ли да излезеш от сянката му?
- Според мен не всички ме свързват с брат ми. Не ми пречи като цяло. Дано да е така, както си го мисля. Дори и някой да говори за мен като за брата на Захари Бахаров, това не би ме натоварило. Поел съм по моя си път и мога да правя моите си неща.
- Разбирате ли се със Захари?
- Не се и виждаме чак толкова често, но като се видим, си говорим за всякакви неща. Май и двамата се стремим да не обсъждаме работата ни. От малки сме се научили да сме самостоятелни. Брат ми е по-голям от мен и това ни се отрази. Израснахме в различни компании и имаме различни пътища.
Той като почна да не се прибира навреме, аз си бях вкъщи. После почнах и аз да не се прибирам и все по-малко се засичахме. Сега се засичаме на празници на общи приятели и дори на някоя сватба.
- Кажи веднъж завинаги - заедно ли сте с Луиза?
- Заедно сме, всичко между нас е наред. Във всяка връзка има напрежение, но това са нормални неща. Има ги и при всички други. Няма как винаги всичко да върви като по вода. Не съм някой страшен ревнивец, но когато обичаш някой човек, има и доза ревност. Обичаме се и си живеем заедно. Занапред искаме да си вземем кученце, но сега нямаме време да отделяме внимание на нещо друго освен работата.
- Луиза ли е любовта на живота ти?
- Не си спомням да съм имал по-голяма любов. В този момент е жената на живота ми определено.
- Кое е най-романтичното нещо, което си правил за нея и тя за теб?
- Не съм от най-романтичните. Правя вечеря понякога или поне се опитвам да готвя някакви неща. Последния път взех от майка ми вечеря и просто я претоплих и я сервирах. Признах си, че не съм я сготвил. Събрахме се, запалих свещи, поговорихме си. Ние често го правим. Постоянно си пишем есемеси. Тя ме радва постоянно. Само като я видя, ми се оправя настроението. Тя за последно ме изненада с билети за театър. Често си казваме, че се обичаме, не си го пестим. Понякога графиците ни се разминават, но се стремим да сме заедно колкото се може повече.
- През лятото полицията намери марихуана в теб. Какво стана със случая?
- Наскоро получих писмо, че делото е прекратено, защото дознателят и прокурорът са сметнали случая за маловажен. Количеството марихуана е било прекалено малко. Вдигна се повече шум, отколкото трябваше. Няма дело, всичко е прекратено. В писмото пише с големи букви, че това е маловажно нещо и не трябва да му се обръща внимание, както си мислех и аз.
- Полицаите, които те провериха, разпознаха ли те?
- Да, разпознаха ме, но какво от това. Казаха ми, че ми правят проверка. Не са ме тарашили. Видели са нещо и са решили да действат, но това са минали работи и не ми се говори по темета.
- Пушиш ли марихуана?
- Ами не ми се случва напоследък. Само в определени моменти ми се е случвало. Пушил съм лятото, когато съм бил в добро настроение сред приятели. Като цяло гледам да избягвам, не ме забавлява. Някога ми е харесвало, но сега не съм на такава вълна.
- Отрази ли ти се по някакъв начин този скандал?
- Някои хора са си направили грешни изводи, след като са чели жълтата преса. Случвало ми се един-два пъти да чувам обиди по мой адрес от рода на наркоман, но не им обръщам внимание. Продължавам да си правя каквото си искам.
- Вземал ли си друг вид наркотици?
- Наркотиците не са ми страст. Казах ви, не съм наркоман.
- А родителите и близките ти какво казаха след сблъсъка ти с полицията?
- Притесняваха се дали не е сериозно, но всичко съм им обяснил. Нямаше сътресения. Аз съм достатъчно голям, за да се оправям сам. Те знаят, че сам си вземам решенията. На майка ми баба ми не им е приятно да четат такива неща за мен. Казал съм им да не вярват на глупости, а да питат първо мен, защото винаги ще бъда честен с тях. И с Луиза говорихме за този случай, но не му обърнахме много внимание. Дори има и забавна страна на целия този случай.
- Каква е тя?
- Бързах за репетиция и без да искам с колата се чукнах в друг автомобил. Отвътре излиза един и вика: "Ей, ти дрогиран ли си? К'во ти става?" Отвърнах му: "Ей, чичка, прибирай се в колата, не съм дрогиран." Човекът не се отказва и притеснен идва до мен да ме провери дали съм надрусан. Не мога да го убедя, че всичко ми е наред и съм одраскал леко колата му от бързане. Накрая му казах да си гледа работата и потеглих. Хората приемат за истина всичко, което чуят или прочетат.
- Имаш ли истински приятели в "Стъклен дом"?
- С всички съм близък, но най-вече с Луиза, Радина и Бойко. С Бойко работим в общ проект, с Радина сме отдавна приятели, учели сме заедно, а с Луиза сме свързани. Другите ги познавам, нямам проблем с тях, просто не излизаме всеки ден заедно.
- Харесваш ли другите български сериали?
- Хубаво е, че се създават сериали и лека по-лека почваме да се учим и да правим по-хубави. Сега тегля от интернет едни британски и американски сериали. Много ми харесват. На кино обичам да гледам по-тежки филми, които да ме натоварят и замислят. Яд ме е, че няма много места, където да намеря моя тип филми. По молове пускат само комерсиалните екшъни и комедии.
- Би ли играл в комедия?
- Разбира се. Бих изиграл всичко, стига да ми харесва идеята на режисьора, на сценаристите, на текста, който е написан. С удоволствие бих се пробвал и в екшън. Мъжкото ми его иска да е част от някакви сцени с тупаници. Харесва ми сюжет, в който ченгетата преследват лошите гангстери.
- Стигат ли ти парите?
- Засега се справям. Минават ми през главата идеи за бизнес, но още не знам какво точно ще бъде. Може би ще е нещо във връзка с креативността на мозъка ми. Ще ми се да измислям някакви неща, свързани с киното и театъра. Иска ми се да направя и свой филм, но още нямам нужния багаж. Първо трябва да ми дойде история, която искам да разкажа, и след това евентуално да се хвана по-сериозно с тази идея. Сега гледам да си извоювам място в българския театър.
- Какъв е образът, с който искаш да те познават хората?
- Образът, който искам, е да съм инкогнито и никой да не знае нищо за мен. Искам да ме оценяват като артист, а не като човек. Не желая околните да се интересуват от Явор, а от Хари. Ако всичко се знае за мен, с какво ще изненадам публика на сцената.