15-годишният ни син Саша искаше да остане и да воюва, но му е рано, казва с горчивина майката

В нея няма капка омраза, нито агресия, а е пътувала цели 5 денонощия, за да пристигне със 7-те си деца в Пловдив.

41-годишната Катя Трусева и съпругът й Николай са настанени около 2 часа тази нощ с многолюдната си челяд в Младежкия център. Още не могат да се отърсят от шока, но вече градят планове как да подредят живота си, макар и за няколко месеца тук.

"Купихме си нов дом през ноември. Никой не вярваше, че ще започне война. Не ни беше страх. В родния ни град Кодема (на границата с Приднестровието - б.р.) още нямаше бомбардировки. Но моя приятелка от Буча, която роди три дни преди нападението, прекара повече от седмица в укритията. Друга реши да напусне Украйна, когато видя с очите си как ракета прелита над дома й", описа ужаса след щурма Катя. Ден преди тях родителите й поели към Германия. Техни познати от Харков, Запорожието и Мариупол им разказали, че всичко при тях е в развалини. Решили да тръгнат, преди да засвистят и при тях бомбите.

"Не ни беше страх. Мъжът ми даже искаше да воюва. Но преценихме, че безопасността на децата ни е най-важна. Казах му, че трябва да дойде с нас. Сама не бих могла да се оправя със 7 деца. Най-малкото е на три месеца", разказа Катя. Мъжете до 60 г. в Украйна подлежат на мобилизация, но Николай са го пуснали като многодетен баща.

Тръгнали от Кодема на 12 март с малко багаж. По пътя автомобилът им се развалил. Взели такси до границата с Молдова. Там ги посрещнали техните братя и сестри от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Транспортирали ги до Кишинев, където отдъхнали за малко. От там с автобус стигнали до Букурещ. От румънската столица до Пловдив сменили три влака.

"Настаниха ни в две стаи. Много са хубави. Отвън има площадка за игра и децата не се откъсват от нея. Но ще си търсим къща в Пловдив или околностите и се надяваме за три месеца, най-много за половин година, войната да свърши и да се върнем в Украйна", казва с надежда многодетната майка.

Съпругът й Николай е IT специалист и може да работи отвсякъде. Катя е виолончелистка, три от децата й също свирят на пиано, флейта и китара и тя вече планира как да продължат образованието си.

В ръцете й е 3-месечната Лучана, която непрекъснато плаче. Залепен за баща си е 2-годишният Иля. От пързалката не могат да отделят 4-годишния Натанаил, край когото се върти и 8-годишната Соломия.

По-големите - 10-годишният Лев, Валентина на 13 г. и Александър на 15, надзирават малките и така помагат на родителите си.

"Отрасналите ни деца знаеха, че бягаме от война. На по-малките обяснихме, че тръгваме на пътешествие. А бебето не разбира нищо", натъжава се майката. Но се усмихва, когато разказва как 15-годишният Саша искал да остане в Украйна и да воюва. "Още му е рано", казва с горчивина Катя. По думите й децата искат да се върнат у дома, където имат прятели и любими учители.

Тя не разбира войната. "Не мога да си обясня защо Путин прави това. Той унищожава всичко. Напълно. Ако можех да застана до него, бих го попитала: "Защо го правите?", завършва Катя. Дори в тези й думи няма злоба и омраза.

В Младежкия център на Пловдив има 41 места, които с пристигането на семейство Трусеви вече са запълнени. На входа екипът ни попадна на млад украинец, който сяда зад волана на луксозно ауди. Отказа да се представи, но обясни, че е дошъл в Пловдив с 60-годишната си майка. В Одеса имал хотел, който не бил разрушен. Не планира да остане в България. И смятал с майка си да отидат в Турция, защото според него животът там е по-евтин.