От седмия и осмия етаж на телевизионната кула се ражда на живо магията на БНТ

Kолко знойни бяха ламповите телевизори! Като млада жена по пеньоар, която простира в дворче на родната ми Драз махала. Свежо, сатенено, лъскаво, зелено, примижано, с тайни въздишки зад оградата... А серийните лампови приемници "Опера 3" станаха първите свидни рожби на "Априлския повей" на ЦК на БКП 1956, духнал от хълма над нас през прозорците на ул. "Московска" 33.

И двамата ми родители

имаха работа,

затова през 1961 г. се наградиха с първия български телевизор "Опера 3". Елегантен сандък от светло лакирано дърво, куб с размери горе-долу 50 см по трите страни и тегло същото число, но в килограми... Отпред малък заоблен екран в сива гарнитура, леко хлътнал зад предпазно стъкло, а долу две големи бели копчета и златен ръкописен надпис "Опера"... Радост, гордост, трепет и неописуем шик! Младите Попови - от първите напредничави щастливци в квартала от Сточна гара до Лъвов мост и Халите на София, които... Абе, голяма фукня! Телевизорът - прозорец към света! Нещо като книгата, ама много, много по-глобален, международен, злободневен, с черно-бяло кино, новини и репортажи от напрегнатото политическо положение "По света и у нас". Прозорец към бурния икономически растеж на "светлото бъдеще" в НРБ.

Естествено, това чудо на техниката превърна малката ни единствена стаичка в културно-информационен център за верни, любознателни съседи. А най-близкият от тях дори си подремваше на стола всяка вечер след новините,

ужким

гледа филм...

Живееше само на метър и половина срещу нашата стая - любим роднина, тоест баба ми (или тъща му). Програмата бе само 6 часа вечер, а в петък на руски и директно от Москва. Но-о-о..., оказа се достатъчна да скъса нервичките на отрудените мама и татко. Важното е, че държавата и висшето партийно ръководство отрано се бяха погрижили за този цивилизационен скок. Редовно четящи съседи още през 1958г. се бяха информирали в аванс от печатните медии:

"С постановление на ЦК на БКП беше решено построяването на телевизионен предавател в София. Изграждането на кулата и устройването й като временно студио представлява първият етап на въвеждането на телевизията у нас.

Следващият етап е строящото се пак временно телевизионно студио в салона на Съюза на художниците на ул. "Поп Андрей". Впоследствие ще бъде изграден апаратно-студийният комплекс в квартал "Изгрева", зад Парка на свободата, който вече напълно ще задоволи нашите нужди. В момента в Проектантската организация за транспорт и съобщения се разработва генералният план за внедряване на телевизията в цялата страна. Телевизионните програми засега ще бъдат предавани в черно-бяло. Няма да бъде далече времето, когато нашето телевизионно студио ще започне да предава и цветна телевизия. Усилено се работи и в скоро време ние

ще можем да правим размяна

на телевизионни предавания с Румъния и Съветския съюз." (Сп. "Архитектура", 1958)

С рязане на лента, моми в народни носии и менче вода, много гости, репортери и "Да ни е честито, другаре!" телевизионната кула в кв. "Изгрев" (106 м) тържествено била открита от първия държавен и партиен ръководител др. Т. Живков на 26 декември 1959 г. Същата дата се води и за рождена на Българската национална телевизия. Събитието се състояло след първото пряко пробно излъчване на 7-ноемврийската манифестация от пл. "9 септември" (днес "Ал. Батенберг")... По уважителни причини не съм присъствал нито на генералната репетиция, нито на официалните тържества на прогреса. Скандирайки "бр-р-р, бр-р-р", още съм си играел с дървеното магаренце на колела и гуменото пате, без новата "Опера 3" вкъщи.

"Подходът за кулата много правилно е поставен към града на алея "Яворов". Самата кула не е позиционирана направо на терена, а е повдигната и заобиколена с тераси. До терасата е разположен, макар и не много сполучливо, гаражът за репортажната телевизионна кола. Вкопан е в земята, за да не действа със своята маса и да пречи на кулата.

Няколко стъпала

от алея “Яворов”

водят към терасата, която обикаля кулата. На първия етаж се намират помещенията за портиера и охраната, хол-чакалня, гардероб и др. На втория етаж са разположени, освен санитарния възел, техническата работилница и лабораторията, обзаведена със специални стойки, маси, бюра, монитори, шкафове и др. На третия етаж се намират кабинетите на началника на Софийската радио и телевизионна станция, на главния инженер и две канцеларии. На четвъртия етаж са разположени четири канцеларии за административния персонал.

На петия и шестия етаж се намират залите за високочестотните уредби.

На седмия етаж са разположени телевизионната апаратна и тв студио. Свързани са посредством студийния прозорец. По цялата дължина на прозореца е поставен пулт с

контролни телевизионни екрани

и други контролни уреди. За изпълнителите (артистите) е предназначен осмият етаж, където са предвидени гримьорни, хол- чакалня за артистите, стая за техници. Този етаж е разрешен скромно, в зависимост от малката квадратура, с която се разполага. На деветия етаж са разположени три помещения..." (Сп. "Архитектура", 1958)

Значи, от седмия и осмия етаж на телевизионната кула в кв. "Изгрев" се ражда на живо магията на Българската национална телевизия. И неслучайно всеки делник вече 2 години БНТ празнува своя 60-годишен юбилей! Като моята задрямала, но любознателна баба в старата Драз махала... Дори и да спиш, трябва да празнуваш – традициите са нов живот!... Програмата в тези първи трепетни години бе разнообразна и емоционално наситена. На смачкано парче вестник съм запазил мостра от тематичната пъстрота на канал единствен от 17.55 до 22.10 ч.:

"ТЕЛЕВИЗИЯ. Четвъртък, 4 юни. 17.55 – обявяване на програмата, 18.00 – новини, 18.10 – "Анализ на себестойността" – филм, 18.30 – реклами, 18.40 – за средношколците: "Кръстопът", 19.00 – "Пагубният курс на маоистите", 19.50 – "Лека нощ, деца!", 20.00 – "По света и у нас”, 20.30 -

"Една година от московското съвещание",

20.50 – "Семена в браздите": "Проблеми на бригадите за комплексна механизация", 21.00 - "Че са хайдути излезли": концерт от хайдушки народни песни, 21.30 – "Весели гости", 21.50 – музика, 22.10 – новини."

Звездите на БНТ в черно-белите вечери тогава бяха: Сънчо с гласа на Слава Рачева, говорителите в новините Ани Цонева, Никола Филипов и Мария Тролева. Изисканата шикозна Мария ни бе съседка от ул. "Е. Йосиф" преди Пожарната, но никога не успях да я зърна на живо. Само на екрана от небесната й кула... Такива звезди, че в детските ми очи блестяха като киноартистите от "гнилия Запад" Джулиано Джема с единия си пробит долар, Джан Мария Волонте с крехката любовница Стефания Сандрели и цялата кинокласика накуп. Драматичната 1969-а обаче сви в ъгъла западното културно влияние с появата на новия червен уестърн "На всеки километър" и мегазвездите Майор Деянов – Серго, Митко Бомбата и загадъчния Велински. "Бомбите, бомбите, ах/ те напомнят жените!/ Весело е със тях..." Лирика по комунистически?! Гушваш жената-бомба и летиш на парченца...

Прозорец

към бурния

растеж на НРБ

в областта на земеделието и скотовъдството в тези първи години, а и днес, бяха метеоролозите. С малката разлика, че когато още се изземваше насилствено земя и добитък, за да се роят ТКЗС-та, имаше величествени лозунги от рода на "Телчарки, гледайте телетата така, както културната майка гледа своето дете", "Във всяка къща – говедо!" и подобни. Звезда в сферата на климатичните прогнози от 1968-а несъмнено бе Любка Кумчева. Всяка вечер след "По света и у нас" дамата в строга рокля заставаше пред карта на Родината, нарисувана на картон, и с показалка в ръце изнасяше уроци със съвети за температури, ветрове, слънца, снежинки или дъждове през следващите дни.