Левски се оказва прав - освободителите ще пробват да са новите поробители

Управление по руски образец, руски училища, жп линия, която ни свързва с Русия - търговията с нея щяла да замести тази със Западна Европа

Промиването на съзнанието започва веднага след идването на свободата

След Освобождението, на 23 юни 1882 година ген. Леонид Соболев е назначен от княз Александър Батенберг за министър-председател и министър на вътрешните работи в правителството. Генералът е управлявал и Министерството на финансите.

Позицията на Соболев е категорична - политиката му трябва да доведе до "икономическо, политическо и военно обвързване" на България с Русия.

Той настоява за създаване на руски училища, развитие на транспорта по Дунав, за укрепване на Черноморския флот и за жп линия София - Русе. Голям скандал става, когато се опитва

да заложи

резервния фонд

на БНБ

в Петербург като гаранция за заема за изграждането на инфраструктурата.

В кабинета на Соболев участват няколко руски генерали.

"Цялата държавна власт в Княжеството минаваше сега в руски ръце, а княз Александър се превръщаше в едно печално подобие на тия rois faineants, за които ни говори историята на франките - отбелязва Симеон Радев в "Строители на съвременна България". - Мъчно може да се помисли наистина едно положение по-неприятно от онова, в което бе изпаднал княз Александър. Той бе се подчинил съвършено на генералите и при все това тяхната злоба спрямо него не бе обезоръжена. Те не можеха да му простят, загдето камарата бе ликвидирала железнопътния въпрос в техен ущърб. Сега те продължаваха против него старите интриги на Хитрово (руски дипломатически

агент и

генерален консул

в Княжество България - бел.ред.). В Петербург Соболев пишеше, че "Батенбергският принц" бил предан всецяло на австрийските интереси, че насърчавал католическата пропаганда (!) и че имал намерение да вземе подкуп от Хирша по постройката на линията Цариброд – София - Вакарел."

След Освобождението, също както сега, големият спор е дали България ще има прозападна ориентация или проруска. Генералите-управници настояват жп линията да е в посока Русе, за да улесни търговията с руската империя.

Княжеството обаче не желае, тъй като цялата ни търговия е ориентирана към Европа.

"На какво можеше да се осланя князът срещу тая безсъвестна и тираническа опека на генералите - пише Радев. -

Консерваторите

бяха малобройни в страната, без влияние и освен това той бе ги пожертвувал. Либералите? Те бяха срещу него по-ожесточени, отколкото когато и да било."Руснаците така потискат княза, че той изпада във все по-депресивни състояния.

"Еднъж със свойствената си буйна откровеност Греков му каза: "Ако Ваше височество отпада тъй бърже духом и

тъй леко жертвува приятелите си,

мисли ли, че в бъдеще някой българин ще има вяра в своя княз и желание да се жертвува за него?" Князът отговаряше: "Какво да правя?

Моето

положение е ужасно

За да се отърва от генералите, трябва да подготвя почвата в Петербург. А Соболев има там големи връзки." И той повтаряше с плачущ тон: "Какво да правя?" На 22 март Греков, Начович и Стоилов му предложиха в отговор на това безнадеждно повтаряно запитване един обширен рапорт. Князът прочете рапорта, уплаши се от него и го предаде на Соболева. Защо той извърши тази странна постъпка - за да не кажем истинската дума, - тази измяна? От желание да докаже на Соболева своята искреност? За да се оправдае пред Русия? Енигмата е много тъмна. Но тя хвърля във всеки случай сянка върху характера на младия княз."

Най-общо в рапорта е отбелязано, че всички предани на княза са принудени от руските генерали да напуснат правителството. В книгата си Радев пише: "Те искат да въведат в страната едно управление по руски образец, с чиновници, възпитани в руските традиции, те имат намерение да пристъпят към постройката на проектираните железници, без да искат разрешение от камарата и като употребят за това запасния фонд, който се намира сега в държавното съкровище, а песимистите отиват дотам, че почват да твърдят, какво генералите искат да обърнат България в руска провинция или поне мислили да свалят Ваше височество от българския престол."

Затова авторите на доклада - Начович, Греков и Стоилов, предлагат Батенберг да свика Народното събрание и "Ваше височество ще се поставите начело на националното движение и излизайки по този начин от едно съвсем затруднително и крайно неприятно за самия Вас положение". Според тримата ако генералите не са съгласни със свикването на Народното събрание, "то би било за тях съвсем удобен предлог, за да си подадат оставката, а Ваше височество да я приеме. Като постъпите по тоя начин, Ваше височество, ще удовлетворите всичките българи и в същото време ще бъдете прав пред императора и пред общественото мнение в Русия."

Според Радев планът бил много съблазнителен, но се изисквало кураж.

"Да изпъди двама генерали, пратени от императора, представляющи Русия! При самата мисъл той настръхваше. От последната криза князът живееше наистина под терора на генералите."