Популярният и много богат футболист опита да организира спасителна мисия още преди началото на войната, но близките му отказаха да напуснат Украйна

Любов Николаевна така и не се полакоми за парите на сина си и дори не пожела да й построи по-голяма къща в родното село

Съвсем други бяха плановете на Владимир Путин, когато започна тази война. Очакваше бърза победа в Украйна, последвана от зле скалъпени театрални постановки на облени в сълзи на щастие мъже и жени, които посрещат освободителите. Нападнатият народ обаче се брани със зъби и нокти срещу агресора и се наложи уж свръхподготвената руска армия да обстрелва жилищни квартали, само и само да пречупи съпротивата на местните.

Много хора умряха, други са осакатени за цял живот, а над милион украинци избягаха от домовете си. Но има и такива, които се върнаха от чужбина, за да се бият с врага. „168 часа“ вече ви разказа и за популярни украински спортисти, които зарязаха уредения си живот и нарамиха калашниците. Други, които не могат да стрелят с оръжие, също избраха своя форма на съпротива срещу агресора, отказвайки да напуснат домовете си. Сред тях е майката на Андрий Шевченко - Любов Николаевна.

Няма начин да сте забравили русокосия голаджия с наивна усмивка, който направи бляскава кариера в „Милан“, сдобивайки се със статут на клубна легенда. Но Шева игра също така за „Челси“ и „Динамо“ (Киев), където му плащаха космическа заплата. Натрупа милиони, а след края на активната си футболна кариера той се захвана с треньорската професия. Казано по-накратко – парите никога не са били проблем за нападателя, който беше удостоен със „Златната топка“ през 2004 г. И именно опирайки се на своите финансови възможности, Шевченко беше убеден, че без проблем ще измъкне майка си и другите си близки роднини от Украйна още преди да е започнала войната.

Само че те предпочетоха да останат. Любов Николаевна отказа категорично да напусне къщата си в малкото селце Двирковщина, въпреки че синът й щеше да финансира едно напълно нормално съществуване в по-безопасната част на Европа.

„Майка ми, сестра ми и другите ми роднини отказаха да напуснат Украйна, въпреки че ги умолявах да го сторят. Сега са връхлетени от ужаса на войната. Миналата нощ мама се обади и каза, че бомбите падат в близост до родната ни къща.Тя чува как се стреля навън. Леля ми живее в мазе и не смеe да се покаже навън. За мен футболът вече не съществува. Мисля само и единствено за любимите ми хора, които са в смъртна опасност. Те се нуждаят от помощ, всички украинци се нуждаят от помощ. Помогнете им“, проплаква в емоционално телевизионно интервю Андрий Шевченко.

В родината си той, разбира се, е звезда от космическа величина, но майка му Любов така и не се полакомява да се възползва нито от славата, нито от парите на сина си. И до ден днешен тя живее в родната си къща, която по нищо не се различава от съседските. В селото разказват, че тяхното любимо момче, което спечели Шампионската лига с Милан и още куп трофеи, навремето помолил майка си да му позволи да й вдигне по-голяма и по-удобна къща, но тя категорично отказала.

„Защо са ми по-големи стаи? Кой ще ги поддържа? Ще трябва да си наема чистачки. Най-добрият подарък за мен е синът ми да ме посещава по-често“, каза навремето пред репортер Любов Николаевна. До избухването на войната тя активно участва в организацията на футболен турнир в своето село, който се провежда на рождения ден на сина й – 29 септември. Футболът е страст на Любов Николаевна и може би това я подтиква да се възползва един-единствен път от връзките на сина си, за да обикаля с него европейските стадиони, когато играе украинският национален отбор.

„Никога няма да забравя мача ни срещу Тунис на световното в Германия. Почти през цялото време стоях със затворени очи и се молех на Бог. После Андрий вкара гол от дузпа и щастието заля като голяма вълна украинския народ“, разказа преди време създателката на гениалния нападател. Тук е мястото да добавим, че на германска земя Украйна прави своя дебют на световни финали и дори излиза от групата, класирайки се на второ място след Испания. Приказката продължава и на осминафиналите, когато украинците побеждават Швейцария след изпълнение на дузпи. Тогава Шевченко изпуска първата дузпа, но противникът показва още по-лош мерник. На четвъртфиналите Италия прегазва с 3:0 дебютанта, но никой не си и помисля да се сърди на героите, донесли толкова много радост на своите сънародници.

Това сякаш се е случило в съвсем друг живот или друга епоха. Сега стадионите в Украйна са разрушени или са превърнати в паркинги за военна техника. Любов Николаевна е забравила за щастливите времена, когато гледаше футбол на живо и на свой ред организираше турнир, за да даде път на млади момчета, които искат да станат като сина й. В момента единствената й грижа е как да опази живота си и как да бъде в подкрепа на роднини и съселяни. А синът й е на хиляди километри разстояние и се чувства безпомощен да й се притече на помощ. Тези дни го попитаха дали не е обмислял възможността да се върне у дома, но Шевченко отхвърля тази възможност.

„Иска ми се да съм там, близо до моите роднини, но сега моята битка е тук. Длъжен съм да съобщавам на света какво се случва и да моля за помощ всички, които по някакъв начин са способни да спрат кръвопролитието“, категоричен е Андрий Шевченко.