Героят бил разсилен в общината

Отива си ослепял и със съсипано здраве в резултат на многото рани и немотията

Антон Андреев Иванов – Габровчето, е роден през 1850 г. в с. Колишовци. Някои изследователи посочват за негово родно място Габрово, а според други Чирпан. Христо Ботев го записва в своя бележник на две места: на стр. 29-а е отбелязал Антон Андреев Иванов – Габровчето, от с. Колишовци, а на стр. 46-а Антон Андреев – Габровчето, от с. Колишовци. Очевидно се отнася за едно и също лице.

Установено е, че бащата на Антон Андреев поддържал връзки с хайдутите, заради което е преследван от турските власти.

Това налага семейството да се пресели във Влашко

Установява се в град Галац. Тук преминава младостта на Антон Андреев. Не са запазени много документи за участието му революционната организация. От документи в пенсионното му дело, съхранявани в Българския исторически архив на Народната библиотека "Кирил и Методий", научаваме, че той е член на Тайния революционен комитет в Браила. От този град е изпратено прощалното му писмо преди качването на парахода "Радецки" преди включването му в Ботевата чета. В него Антон Иванов декларира готовността си за саможертва в името на свободата на Отечеството. "Сладко е да се умре за Отечеството. Сега е време да предпочетем горните думи."

Антон Андреев се качва ва парахода "Радецки" с групата четници от Браила. Слиза на Козлодуйския бряг и изминава целия героичен път на Ботевата чета, като участва във всички сражения. Той е в групата на Никола Войновски, която

успява да се добере до Етрополския балкан

За дейността му и залавянето му от турските власти, след Освобождението Етрополското градското общинско управление му издава "Свидетелство", в което четем: "Дава се настоящето свидетелство от Етрополското градско общинско управление на г-на Антон Андреев, опълченец , жител на град Чирпан /Пловдивски окръг, Източна Румелия/, в уверение на това, че Андреев във времето на Ботевата героична чета, както се узна, че е участвал и след разбиването на четата, Андреев се отцепил и дошъл в района на Етрополския балкан. Там като намерил една колиба от същия район, именно на Велико Стойков, предал му на съхранение дадената от шапката му лъвче, за да не го вземат турските власти.

После се уловил от турските власти и се затварял и наказвал според неговото устно казване, но сполучил да остане жив...

След това като му се случило път да замине за София, дохожда в Етрополското градско общинско управление и заяви, че имал споменатия медал /лъвче/ у Стойкова. След това се привика в споменатото управление и

лицето, което

пазело лъвчето

и му го предаде, без никакво отказване...

Град Етрополе, 1887, март 31. Етрополски градски кмет: Стефан Ценов".

В цитираното пенсионно досие на Антон Андреев има запазени свидетелства и от голяма част от останалите живи участници в Ботевата чета. Тук срещаме имената на Иваница Данчов, Кирил Ботев, Илия Лазаров, х. Никола Стоянов, Никола Спасов, Миладин Георгиев, Илия Стефанов и др.

Групата на Никола Войновски, в която е и Антон Андреев, е заловена край Орхание (Ботевград) и откарана в София. В софийския затвор Антон Андреев престоява повече от два месеца. Освободен е по силата на дадената от султана амнистия. Излязъл на свобода, той се прехвърля в Румъния. След започването на Руско-турската освободителна война се включва в редиците на българското опълчение.

Записан е в трета рота на Четвърта опълченска дружина. Взема участие в бойните действия на дружината, както и при отбраната на Шипченския проход от 9 до 21 август 1877 година и превземането на Шейново на 29 декември 1877 година. Участва в прочистването на подбалканските полета от турските башибозуци.

Сражава се с редовна войска и башибозук на 16 януари 1878 година при село Тича и Сливенския балкан и на 20 януари 1878 година при село Садово, където е ранен. След приключване на военните действия и разпускане на част от опълчението, на 8 юли 1878 година в Пловдив му е издадено Свидетелство № 89 за участието му в опълчението.

След Освобождението Антон Андреев – Габровчето, се установява да живее в Чирпан като военен инструктор в новосъздадената българска войска. На тази длъжност той се задържа за кратко време. Към 1883 година се заселва във Варна. Тук служи като разсилен във Варненската община. Когато избухва Сръбско-българската война, той

отново взема оръжие,

за да защитава Отечеството си. След това се завръща във Варна и работи като служител в различни учреждения. От участието му в борбата за освобождението здравословното му състояние е силно разклатено. На 4 декември 1892 година варненският общински лекар издава следното свидетелство: "... Дава се настоящето на 43-годишния варненски жител от IV участък, родом от Габрово, Антон Андреев - Габровчето, че след известни сбивания с турските войски, той попада в плен на турците, които го водили вързан от Етрополе до Ботевград, през село Правец, по пътя му нанесли

силни и многочислени удари по гърба,

вследствие на което са били образувани рани... и че при освидетелстваното му се оказа следното: а именно по сред горната половина на вътрешната му част, между гръбната и лявата плешка има неправилен длъгнест и почти напречно положен с белезникав цвят и на пипане твърд с около пет сантиметров движение кожен ръбец."

Антон Андреев представя свидетелството пред Народното събрание заедно с молба за получаване на поборническа пенсия. Народните представители я отхвърлят. Пенсията му е отпусната едва през 1908 година в размер на 50 лева. По това време Антон Андреев е много болен, физически изнемощял, ослепял с едното око и трудно връзва двата края с отпусната пенсия. Многократно пише до Народното събрани за повишаване на пенсията му, но те оставят молбата му без последствия. Антон Андреев – Габровчето, напуска този свят на 2 март 1919 година незаслужено забравен, но достоен син на отечеството България.