Време е брюкселският елит да се събуди - историята не свърши, както твърдеше Фукуяма, а се завръща с гръм и трясък

Ако Русия е губила тотална война, е било заради събития в самата нея

Когато на 28 декември миналата година “24 часа” публикува статия от мен под заглавие “Едно на ум. Русия удря най-често през зимата”, в която описвах някои от големите операции на руската и съветската армия, случвали се все през зимните месеци, и припомнях, че руснаците воюват на украинския военнен театър от 300 г. и че го познават до милиметър, откровено казано, смятах, че това просто е някакъв по-оригинален текст, посветен на уроците от военната история и съвременната геополитика, а не предсказание за реална война.

Не вярвах, че

подобно нещо

може да случи

точно в Европа и точно през ХХI век. Аз обичам военната история, но не обичам войната. Всъщност тя е най-зловещото и мрачно проявление на тъмната страна в човешката природа.

За съжаление обаче, историята се завърна с гръм и трясък в настоящето, за да определя бъдещето ни. А Европа и България са хванати буквално по “бели гащи”. Даже реално погледнато, специално ние сме си направо “без гащи”. Докато ние, европейците, строяхме някакви химерични зелени сделки и напечатахме трилиона евро, Русия правеше свръхзвукови ракети. Докато ние се борехме с въглеродния отпечатък, там правеха ядрени водородни заряди. Докато ние постоянно дъвчехме темата за върховенството на закона, голямата сибирска мечка модернизира до неузнаваемост ядрената си триада. Докато ние спорихме за третия пол, що е то джендър и дали е готина Истанбулската конвенция, на североизток от нас създадоха оръжия за масово поразяване от ново поколение. За жалост, когато някой с хубави идеи се срещне с някого с хубава тояга, понякога

този с тоягата

има повече

преимущества

За 30 г. българските въоръжени сили бяха практически унищожени и сведени до състояние на безтегловност. Вместо в НАТО да влезе онова боеспособно “нещо”, създадено по времето на тоталитаризма, обезкървихме армията си, “нарязахме” и бастисахме оръжия и инфраструктура за милиарди долари. Страна, която имаше стотици модерни бойни платформи, без аналог на Балканите, сега трябва да разчита на испански или нидерландски изтребители.

На всяко искане за повече пари за отбрана се отговаряше кога явно, кога под сурдинка: “Айде сега, на гол тумбак - чифте пищови”.

Вместо за 30 г. да изградим енергиен суверенитет, ние

станахме още

по-зависими

от Русия

Вместо да изградим втора АЕЦ или да направим поне нещо в Козлодуй, дори и с руски реактори, но работещи за натовска България, ние още умуваме дали Белене е “гьол” или “локва”. Вместо да имаме поне някакакъв относителен “хранителен суверенитет”, за който наскоро говори и президентът, ние внасяме над 80% от храната си отвън. Вместо да запазим по някакъв начин поне въглищата като независим източник на енергия, ние се съгласихме да бастисаме и тях.

Между другото, макар и все още могъщата икономически Европа, без собствени въоръжени сили и методи за въздействие си остава едно геополитическо джудже. Единствената армия в ЕС, способна да провежда по-сложни логистични

операции далеч

от границите си,

е френската

А що се отнася до така наречената специална военна операция в Украйна, която си е война, както и да я нарича Путин, историята ни учи следното. Руската империя и Съветският съюз по традиция лесно затъват в локални конфликти, които понякога печелят, а понякога губят, но почти винаги с цената на колосални жертви. Руско-японската война от 1904-1905, Полско-съветската война от 1919-1921 (на територията на днешна Украйна, Беларус и Полша), Съветско-финландската война от 1939-1940 протичат по сравнително аналогичен начин.

Драматични военни действия и много смърт. При войните с Финландия и Полша, които удивително напомнят по някои неща на сегашните бойни действия, присъства и елементът с опита за промяна на държавната власт там.

Историята ни учи и друго. Русия може и да губи локалните военни сблъсъци, но до момента почти винаги е печелила тоталните конфликти, в които участва, без оглед на загубите, които нанася или понася. Ако някога е губила тотална война, то не е заради противника на фронта, а заради събития в самата Русия. Справка - Октомврийската революция от 1917 г., която Путин вече определя като “болшевишки преврат”, насочен срещу руските интереси. По същия начин и Съветският съюз не загуби студената война навън, а загуби “войната” вътре в себе си.

На руския император Александър Трети принадлежи любопитната фраза: “Русия има само двама съюзници - армията и флота”. И тази максима винаги е била важна и за политиката на Руската империя, и на бившия СССР, и на днешната Руска федерация. Руското общество от поне 300 г. е възпитавано във войнствен или директно казано, в милитаристичен дух. Таково общество не се бои от изолация. То дълго е живяло в изолация и дори самоизолация.

Време е брюкселският елит, а и нашият да осъзнаят в какъв свят живеем и да се събудят.

Историята, както твърдеше Франсис Фукуяма, не свърши, историята се завръща, по-властна от всякога. Днес летят самолети и ракети над Украйна, утре може да стане нещо в Южнокитайско море или в Тайван. Светът вече не е онзи, в който “Скорпиънс„ пееха за войниците от Горки парк и за вятъра на промяната. Вятърът вече не носи усещането за надежда, а миризмата на барут и смърт. Дано скоро все пак донесе отново и мир.