Войната ще го засмуче като въртопа в мивката

Западът смята Путин за вманиачен агресор, но за руските патриоти той е твърде боязлив. Според тях той трябваше да признае Донецк и Луганск още през 2014 година. Тогава работата щеше да се довърши много по-бързо и лесно.

Какво още има за довършване ли? Тогава Киев изтласка бунтовниците до една трета от официалната им територия. Сега Русия ще трябва да им върне другите две трети. Путин го обеща.

"Няма да си ги вземем веднага, ще чакаме подходящ момент" – успокои той публиката. Но истината е, че едва ли ще може дълго да протака. Защо? Защото самата война засмуква и съкращава сроковете такава е нейната природа.

След като се разположат в Донецк и Луганск,

руските войски ще трябва да пристъпват все по-напред, за да се отбраняват. Позициите им често ще са под артилерийски обстрел – значи трябва да овладеят огневите точки и да ги задържат. За да се възстанови спрян завод, налага се фронтът да се отмести отвъд обсега на оръдията – айде, още двайсет километра. А и от другата страна на фронта са все рускоезични и православни братя, те редовно ще викат на помощ.

Така самата територия те дърпа да навлизаш още и още, да маневрираш изненадващо и да не оставаш време на противника да се окопити. Поеме ли си дъх, веднага те изритва по фабержетата. Който се мотае – той губи. Такъв е законът на войната.

Путин ще трябва да бърза с новите завоевания, защото всяка седмица Киев ще получава от Запада ново и ново свърхмодерно оръжие. След 2-3 години ще напомпа такива мускули, че ще обърне играта.

Ами ако Донецк и Луганск навирят нос

и също подадат молби за членство в НАТО и в ЕС? Рано или късно се стига и до там. Затова Русия няма време за губене, трябва да ги анексира. Но преди това трябва да ги възстанови в пълните им размери, защото станат ли част от Русия, губят претенциите си към украинския кадастър.

Не че има голямо значение днес, но като започнат пазарлъците за мирно решение, всяка дребна формалност може да се окаже решаваща.

Друг проблем е, че сега Донецк, Луганск и Крим са

три огромни дупки в джоба на Русия.

През тях изтичат пари направо в канализацията. Крим няма достатъчно вода и електричество, а достъпът е само през един дълъг мост, който е застрашен от бомби и бури. Донбас беше най-богатият район на Украйна, но сега е нефункционален За да спре да губи, Русия трябва да разшири тези 3 района, да ги обедини и да ги интегрира пълноценно в руската икономика преди да са я съсипали.

Следователно Москва ще е силно изкушена да предприеме ново настъпление още тази пролет или лято. Как точно ще стане това – аз не съм компетентен, но

за целта си има мъдри американски мозъчни тръстове.

В случая може да стъпим на доклада на Института за изучаване на войната (ISW), който може да бъде изтеглен безплатно на следния адрес: https://www.understandingwar.org/report/putins-likely-courses-action

В доклада има няколко вероятни стратегии, но най-неотложно е настъплението покрай Черно море, от Ростов на Дон, покрай Мариопол над Перекопския провлак върху Крим и до брега на Днепър. Така ще се отвори каналът, който снабдяваше Крим с вода до 2014 година, а също така ще се обединят в едно цяло трите откъснати от Украйна територии.

Стигне ли устието на Днепър, руската войска ще се изправи пред ново предизвикателство.

Ами ако НАТО поиска да превърне Одеса в своя морска база?

Трябва да се изпревари. Настъплението по суша ще се съчетае с морски десант. Украинският военен флот и без това вече е спомен, а временно командированите в Черно море натовски кораби едва ли ще рискуват рандеву с руска умна ракета.

Одеса има велика сантиментална стойност не само за Русия, но и за България. Достатъчно е да кажем, че тук Иван Вазов е писал "Под Игото". Кажи-речи половината ни възрожденци тук за пръв път са помирисали европейските ценности, макар и в превод на руски.

Падне в руски ръце, Одеса ще предизвика нов полъх на цивилизацията в България. Ще се сдобием с натовска военно-морска база или край Варна, или край Бургас. Летището над Балчик ще се модернизира с американски писти и хангари, радари, зенитни ракети и останалите електронни шашмалогии, които могат да те ваксинират от 1000 километра разстояние. Ще кацат и излитат най-свирепите дронове, пред които турският "Байрактар" е като гълъбът на мира. Нищо чудно да пристигне и някой от онези боинги с огромна чиния на гърба, които засичат щъркелите още от Египет.

Но стига мечти, да се върнем в Украйна. Другото възможно настъпление на руските войски е на север, по посока на руско езичния Харков или Харкив. Пред 2014 г. и там имаше опит за сепаратистки бунт, но националистите го потушиха. Сега част от населението пак нещо роптае и шушука, нищо чудно да отвори вратата на крепостта.

Ако Русия превземе и Харков, ще може да си отдъхне.

Повече нищо няма да ? трябва. Вярно, в Белорусия също чака заповед огромна армия, но истинската ? задача е именно да чака, за да ангажира сериозна част от украинската армия. Прехвърли ли се на изток, открива пътя към Киев.

Иначе на Русия не ? трябва нито Киев, нито Лвов, нито друга някоя губерня на запад от Днепър. Навлезе ли там, ще затъне в същите кълчища, като през 80-те години в Афганистан.

Разбира се, най-добре е настъпленията да бъдат спрени още в зародиш. да няма никакви настъпления. Как обаче? Щом НАТО няма да праща войски – само с някакъв малък компромис, който пиарите на Путин да могат да раздуят като победата при Сталинград и отгоре.

Например Западът може да предложи сделка – Русия си се прибира у дома, а НАТО слага подпис, че няма да се разширява на изток докато Путин е президент. Така той ще има оправдание да президентсваВойната пожизнено и дори задгробно, излегнат в мавзолея до Ленин или вместо Ленин.

Уви, Чичо Сам явно има по-далечни и неведоми за простосмъртния приоритети. Затова флиртът между двете ядрени империи се развива като стария виц за садиста и мазохиста. Мазохистът: "Мъчи ме! Мъчи ме!" Садистът: "Няма! Няма!"