Пекин бе принуден да излезе от ролята на мъдрата маймуна, наблюдаваща как двата тигъра се бият

Зеленски е изправен пред пълна невъзможност. Украинската армия не може да победи Русия, а президентът й не може и да прояви пълно бездействие. Украйна се оказа терен за сблъсък между външнополитическите стратегии на САЩ и Русия. Вашингтон се стреми да запази своята глобална хегемония, а Русия се опитва да възвърне изгубената си позиция на свръхдържава, като заявява своите претенции към части от Украйна, населени предимно с рускоосъзнато население.

На 21 февруари се проведе заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация. Владимир Путин подписа указ, с който Русия признава независимостта на Донецка и Луганска народна република. В едночасово обръщение към руския народ Путин произнесе своята окончателна присъда над украинската държавност. Той обеща

“декомунизиране”

на Украйна,

което означава, че промените няма да свършат с Донбас. Москва ясно даде да се разбере, че си прибира териториалната "ленинска зестра", дадена на Киев от Ленин. "В сложна ситуация, когато нашите предложения останаха без отговор, Русия има пълното право да действа, както намери за добре, за да гарантира своята безопасност", заяви руският президент.

На 21 февруари Кремъл взе решение, което ще има продължителни последици за Украйна. След този ход нищо няма да е същото. Това е повратен момент, в който Москва премина точката на необратимост в отношенията си със западните партньори, основно със САЩ. Предстоящите срещи на Путин с Байдън, както и на Лавров с Блинкен на 24 февруари придобиват радикално ново съдържание. Президентът Еманюел Макрон и канцлерът Олаф Шолц могат да претендират само за наградата "Оскар" за поддържаща роля в острия глобален екшън между руснаци и американци. Френският държавен глава се опитва отчаяно да използва своята посредническа роля между Москва и Вашингтон като ключов елемент в предстоящата електорална битка за втория си президентски мандат.

Преди време Джордж Фридман, основател на частната разузнавателна компания "Стратфор", предупреждаваше, че за САЩ е фатално създаването на оста Германия - Русия. Тя е огромна заплаха и за Великобритания. Германските технологии и знания, комбинирани с огромните природни ресурси, работна ръка и иновативен ум на Русия, са плашеща симбиоза за англосаксонците. Германия следва своя логика във финалната геополитическа мегасхватка между Кремъл и Белия дом. Американската външнополитическа стратегия не е ясно дали ще отдели резултатно Германия от Русия. Германската икономика е обречена без руските енергийни доставки. Но благодарение именно на действията на САЩ отново се съживи призракът, който най-много стряскаше корифея на американската дипломация - великия Хенри Кисиджър. Това е съюзът между Кремъл и Китай - една страна, която има втората или вече дори първата икономика в света и военна мощ, нареждаща се на трето място. Поднебесната империя притежава мощна индустрия и технологии, но най-вече огромна демографска сила. Пекин има силно влияние в Азия, Африка и Латинска Америка. Китай и Русия са следвани от Иран, който миналата година бе приет в ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество). Доналд Тръмп преди няколко години положи много усилия да "убеди" китайците, че трябва да търсят съюз с руснаците. Днес Байдън "убеждава" руснаците в същото.

Миналата седмица на конференцията за сигурност в Мюнхен нямаше руско представителство. Москва определи мероприятието като форум с "една-единствена гледна точка". Но в Мюнхен имаше китайска делегация. Китайският външен министър Уан И бе жестоко унижен от присъстващите в залата. Той бе принуден да говори в полупразна зала. Многобройните делегации на европейските страни демонстративно напуснаха и последваха държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, който не пожела да изслуша изказването на своя китайски колега. Самото послание на Уан И бе предназначено предимно за европейския делови свят и европейските политици. Поднебесната за пореден път протегна ръка за взаимноизгодно сътрудничество с Евросъюза въпреки огромния американски натиск. Този унизителен ход за игнориране на външния министър на Китай ще тласне Пекин към още по-плътно координиране и синхронизиране на външнополитическите и военните действия на руската и китайската свръхдържава. Поднебесната не крие, че се солидаризира с исканията на Русия към САЩ и НАТО за преформатиране на глобалната сигурност.

На 21 февруари Кремъл даде ясен знак на Вашингтон, че епохата на стратегическото оттегляне на Русия, започнало през 1991 г. при Борис Елцин, приключи окончателно. Предстоят схватки между Русия и САЩ не само в Украйна. Очакват се геополитически битки в Азия, Африка и Латинска Америка, както и обещаните от Путин руски "военнотехнически мероприятия", ако дипломатическите преговори със САЩ и НАТО се провалят.

Вашингтон няма абсолютно никакви намерения да се откаже доброволно от позицията си на глобален хегемон. САЩ мобилизират англосаксонския свят, а това са мощни и силно разклонени мрежови структури по цялата планета, медии, НПО-та и пр. Америка е най-подготвена в света да води ефикасна хибридна война в защита на своите интереси. Щатската икономика, въпреки че е в трудна ситуация, има достатъчен потенциал, а армията е сериозна опора на външната политика и икономика. Сблъсъкът за детронирането на САЩ от диригент на еднополюсния модел ще бъде остър и труден. На Китай ще му се наложи да излезе от ролята на мъдрата маймуна, която гледа от планината как двата тигъра се бият. С външнополитическата си безкомпромисна и егоистична стратегия САЩ превърнаха руско-китайския съюз в екзистенциален - в задължителен за Пекин и Москва. И това беше фатална грешка.