И в двата случая АЕЦ “Белене” ще е жертва на украинските събития

Байдън обеща руско нахлуване в Украйна на 16 февруари, но явно бе забравил разкритието на “Блумбърг” преди около месец – че Путин дал дума на Си Дзинпин да държи войната на трупчета, докато мине олимпиадата. Олимпиадата мина и сега остава да видим дали Русия, Украйна и “Блумбърг” са сериозни. Вярно, през уикенда имаше сериозни престрелки, но те може да се окажат само славянски петинг.

Каквото и да стане, България вече даде свидна жертва – двата ядрени реактора за бъдещата АЕЦ “Белене” ще си останат сиротни. И в Козлодуй няма да ги осиновят. Правителството на Кирил Петков и без това не умираше от желание да ги строи и пуска, но сега вече се сдоби с аргументи – Брюксел забранява, а Чичо Сам не дава.

Такава е новата геополитическа ситуация. САЩ и ЕС вече заплашиха Москва с такива зловещи санкции, че пиле няма да може да прехвръкне през руската граница, камо ли православни фирми като “Росатом” да строят АЕЦ на натовска територия. Освен ако е в Турция, разбира се. Положението е толкова напечено, че чудно как Институтът по български език на БАН още не се е захванал да чисти русизмите.

Тъй де, едно време как изчистихме турцизмите? Даже серията за “Баш майсторът” бе преименувана на “Най-майсторът”.

Руските реактори предполагат и руски гаранции от производителя, проекти, патенти, изпълнители, надзор. Дори “Уестингхаус” да поеме част от изпълнението, без руски компании няма да мине. А те ще са персони нон грата.

Германия вече обеща, че в случай на война ще се откаже от готовия “Северен поток - 2”. Някои партии в управляващата коалиция настояват да закрие и “Северен поток -1”. На фона на тези жертви пред олтара на украинския суверенитет българският атом няма шансове.

Единственият шанс е войната да се размине, Русия и Украйна да си стиснат ръцете, Путин да падне от власт и на негово място да дойде някой добряк като Горбачов. Но това няма да стане, сега империята отвръща на удара.

Кремъл помпа напрежение, за да получи от САЩ някои отстъпки, само една от които е Киев да ратифицира и приложи Минските споразумения. Но след 3 месеца блъфове и артистични изпълнения се разбра, че САЩ няма да отстъпят нищо – нито за ракетите, нито за НАТО, нито за Минските споразумения…

Което ми напомня един стар анекдот…Пътуват горските животни на курорт в Одеса с влак. Изведнъж заекът се развиква гневно: “Кой негодяй ми открадна куфара! Веднага да ми го върне! Да не стане като миналия път в Одеса!”. И така от купе на купе крещи и заплашва. Раздразнен, мечокът го хваща за ушите и изръмжава: “Я кажи, какво толкова стана миналия път в Одеса?” Заекът отговаря тихичко: “Ами останах без куфар…”.

Та сега и Путин не може да допусне финал като миналия път в Одеса. Той трябва някак си да удари по масата. Дай боже да не нахлуе наистина в Украйна, да не се пролива невинна и виновна кръв. Но ако не нахлуе, остава му само един решителен ход - да признае независимостта на сепаратистките републики Донецк и Луганск.

Досега Путин не ги признаваше, тъй като това би скъсало Минските споразумения. Те предвиждат двете отцепнички да получат автономия в рамките на Украйна плюс амнистия за бунтовниците. Това би било задоволително решение за Кремъл. Уви, Украйна няма никакво намерение да изпълнява споразуменията. Кремъл се надяваше, че Байдън ще я принуди, но след 3 месеца блъфове и пазарлъци това явно няма да се случи.

Междувременно на бюрото на Путин вече има две предложения от водещите парламентарни партии за признаването на Донецк и Луганск. Досега те също бяха част от блъфа. Но ако Путин не получи нищо, ще трябва да подпише поне едното.

Признае ли Донецк и Луганск за независими републики, Путин ще трябва да ги анексира в руската държава колкото се може по-бързо. Досегашният опит показва, че всички бивши съветски републики рано или късно подават молби за членство в НАТО и ЕС.

Това развитие ще означава “санкции от ада” на втора степен - веднъж заради признаването на независимостта и втори път заради анексията. И при този вариант новата българска АЕЦ ще си остане несбъднат блян и недосънуван сън.

Как бързо отлитат сънищата!

Преди 12 години президентът Георги Първанов тържествено посрещна Владимир Путин в София и заяви: “Постигнахме голям шлем!”

Тогава се подписаха договорите за АЕЦ “Белене”, газопровода “Южен поток” и петролопровода “Бургас - Александруполис”.

“Голям шлем” е понятие от бриджа. Но днес виждаме, че в световната политика не се играе бридж, а мръсен покер - с неразумни блъфове, аса в ръкавите, подсказване от кибиците и ритане под масата. В нашия случай става дума за стрип покер. Първо падна петролопроводът “Бургас - Александруполис”. За него никой не съжалява, и без това само досаждаше. Но като свалихме “Южен поток” по заповед от САЩ, атмосферата се разгорещи. И ето че сега с дух на примирение и обреченост ни

напуска

последната

надежда за

атомната

централа

Както пише поетът Бърнс: “И най-добрите планове на мишките и хората често тръгват на гьотере”.

Но пък АЕЦ “Белене” бе едното от двете условия на БСП да влезе в текущата коалиция. Румен Радев също много държеше. Какъв ли повод за прекратяване на коалицията ще се използва сега?