Допреди няколко месеца Йоханес се издържа като регулировчик, а днес се къпе в олимпийска слава

Когато отпада, отчаян се качва на патрулка

Австриецът грабна златния медал в алпийската комбинация, повтаряйки успеха на баща си, който преди 34 години триумфира в същата дисциплина

Светът се променя с всяка секунда, но не всичко ново на всяка цена е хубаво. Да, имаме си луксозните коли, бързите самолети и високоскоростния интернет, но загубихме способността да правим или поне да вярваме в магиите.

Точно заради това малките деца вече не обичат да слушат или да четат приказки. Те просто

не вярват

в способността

на Баба Яга

да превърне къщичката си в захарно изкушение за Хензел и Гретел. И все пак чудесата, колкото и да са редки, все още съществуват. Доказа го Йоханес Щролц, и то не къде да е, а на игрите в Пекин пред погледа на многомилионната тв аудитория.

Няма шега и няма измама, както обичат да казват добрите фокусници или добрите магьосници от по-старите времена. Австриецът спечели олимпийското злато в алпийската комбинация, след като до началото на игрите в Китай никой не го броеше за жив. И ако това ви се струва твърде малко, то

апетитът ви за чудеса ще бъде задоволен

с друг сензационен факт. Точно преди 34 години бащата на Йоханес – Хуберт Щролц, също печели златен медал в същата дисциплина на същия форум. Таткото грабва победата на игрите в Калгари през 1988 г. Постиженията на баща и син съвсем оправдано провокираха световния интерес, а подробностите около двата успеха не разочароваха публиката.

Миналата година Йоханес Щролц отпада от изключително конкурентоспособния олимпийски отбор на Австрия заради поредица от слаби резултати. Съотборниците му го тупат съчувствено по рамото, но няма какво да се направи. За повече от 8 години на пистата най-доброто му постижение е десето място в състезание за Световната купа.

Йоханес е пратен да освободи шкафчето и да си търси късмета в друго поприще. Дори за кратко му се налага да работи като полицай, за да се издържа. Кара патрулна кола и ръководи градския трафик, но продължава да вярва, че е роден за нещо повече от това да бъде записан в графата на вечните таланти, които никога нищо не са постигнали. Буквално в последния момент успява да се "качи на борда", след като печели първата в кариерата си победа в Световната титла. Може и да е една-единствена, но 29-годишният скиор я завоюва в най-подходящия момент –

броени дни преди началото на олимпиадата,

и просто нямаше как да не го качат на самолета за Пекин.

Съотборниците му спряха да го потупват съчувствено, но и не възлагаха много надежди на колегата, който този септември ще отпразнува 30-ия си юбилей.

Йоханес със сигурност сам не си е вярвал, че е способен на нещо повече от влизане в първата десетка, и четвъртото му място в спускането искрено го зарадва, а големите фаворити - изненада. Но сензацията тепърва предстоеше. В слалома отписаният от целия свят австриец се втурна по пистата, сякаш го преследва самият дявол, и финишира с време 47,56 сек, което се оказа напълно достатъчно, за да спечели златния медал в комбинацията. Останалите скиори толкова дълго стояха с провиснали ченета, че за една бройка да им замръзнат. Победителят също дълго търка очи, за да се увери, че не сънува и чудото е възможно. А после заваляха поздравленията.

Едно от първите беше от собствения му създател, който преди 34 години на зимната олимпиада в Калгари печели златен медал именно в алпийската комбинация. Така баща и син станаха първите в историята, които постигат това в индивидуален старт на игрите.

"Сбъдната мечта е да извървя целия път на баща ми и да се кача на върха, който самият той е покорил. Благодарен съм му, не, благодарен съм на цялото ми семейство, че не изгубиха вяра в мен въпреки всички трудности в кариерата ми.

Самият аз бях

на път да се отчая,

когато в средата на миналата година изгубих мястото си в австрийския отбор. Сега, когато ви говоря за тези неща и си спомням за снимките на татко с медала от игрите в Калгари, ами... иска ми се да си поплача от сърце", каза щастливият победител пред Olympics.com. Новият олимпийски шампион побърза да добави, че от сензационния му успех могат да се извадят полезни поуки.

"Направих много жертви, проявих упоритост и ето че всичко това ми се изплати. Мисля, че съм добър пример за това, че никога не трябва да се предаваш. Вярвай в себе си, изчакай своя шанс и не пропускай да се възползваш от него, когато моментът настъпи", съветва сензационният олимпийски шампион.

Интересното е, че той не беше единственият скиор, който върви по стъпките на свой успял роднина. Останалият на трето място в алпийската комбинация

Джеймс Крофърд също се похвали

със своята

леля Джуди

Крофърд Роули, която на игрите в Сапоро през 1972 г. завършва на престижното 4-о място.

"Тя винаги ми е повтаряла, че никой не помни четвъртия в класирането, и затова дадох всичко от себе си, за да вляза в призовата тройка", обяви с усмивка канадецът Крофърд.

А австриецът Матиас Майер дори успя да надмине своя баща, след като спечели златото в супергигантския слалом. На игрите в Калгари татко му взима сребърния медал в същата дисциплина, но пък после явно добре се е постарал да възпита така своето момче, че да го направи олимпийски шампион.