Стотици бойни дежурства като летец изтребител е дал в Граф Игнатиево 91-годишният о.з. подп. Ангел Кибарски. Но едно от тях не може да забрави. И още съжалява, че не е свалил натовски нарушител на въздушното ни пространство. А вражеският самолет минал точно над военното ни летище и дори пуснал позиви, след което изчезнал. Било

през 50-те години на

миналия век, когато

студената война

набирала сили

“Точно в този момент ми зареждаха самолета и не можех да излетя”, скубе си косите ветеранът.

“През два дни бях на старта. Но няма да забравя как ни вдигнаха по тревога на едно нощно дежурство, когато през Струмското дефиле се беше промъкнал нарушителят между Стара планина и Средна гора - излезе ниско над Карлово и прекоси над нашето летище. Точно в този момент бях кацнал с моя МиГ-15 и се наложи Цветан Ангелов да го гони. Но не успя да го намери в тъмното и нарушителят избяга”, връща лентата най-старият боен пилот у нас. Казва, че ако той е бил във въздуха и е успял да го прехване, нямало да го пусне от България.

“Щях да го приземя

с главата надолу

Имахме мощно въоръжение. Едно прицелване и щях да го запаля, защото нарочно беше дошъл да ни дразни”, описва реалностите от онези времена дядо Ангел.

Той обаче твърди, че същият нарушител е навлязъл още веднъж в нашето небе през нощта на 8 срещу 9 септември 1954 г. Това не било случайно - използвал е 10-годишнината от победата на 9-и септември. “Тогава колегата Илия Еленски излетя, откри огън по него чрез оръдието на изтребителя си. На следващия ден в Атина са били разлепени некролози на трима загинали гръцки летци. Самолетът им паднал на тяхна територия”, припомни Кибарски.

Дядо Ангел е живата история на бойната ни авиация. През март ще навърши 92 и отсега се стяга да присъства на 71-годишнината на авиобаза Граф Игнатиево, където е преминала младостта му. Бил специален гост м.г. там и командирът на ВВС ген.-майор Димитър Петров му връчил награден знак за достойнство и чест.

“Почувствах голямо уважение. Превърнаха тържеството в празник на дядо Ангел. Преди дни отново ми се обади ген. Петров да ме подсети, че предстои празник, и ме покани пак да отида”, казва о.з. подп. Кибарски, който живее със съпругата си Атанаска в пловдивското село Борец.

И макар на тези години да не е престанал да развива обществена дейност, да копае в двора и да се грижи за болната си съпруга, в мислите му непрекъснато изплуват авиационни спомени.

“От 1949 до 1964 г. бях военен пилот. Летял съм на Як-11, Як-17 и Як-23. След това преминах на МиГ-15. За една година смених 4 самолета. Последните три години бях инспектор по техника на пилотиране. Уволних се от армията на 34 г. с нужните летателни часове”, връща лентата той.

Но толкова млад нямало как да седне и да стои. И веднага записал медицина в Пловдив. Дипломирал се през 1971 г. Голямото му желание било да го вземат в авиомедицинския институт или поне за авиационен лекар в някое от поделенията. Но му казали, че няма свободни места. И той останал само с дипломата си на медик, без да му се отдаде възможност да лекува хора.

“По същото време се разширяваше гражданската ни авиация. Обадиха ми се, че търсят летци в БГА “Балкан”. И аз приех”, обясни той. Така се отдал на небето още 15 години. Но казва, че в онези времена често

в гражданската ни

авиация е бил

свидетел на

катастрофи. Поне 12

са станали, докато работел там. Това наложило да се включи в създаването на отдел по безопасност на полетите.

Безспорно обаче най-романтичните му спомени са от ВВС. И никога, докато е жив, няма да забрави една драматична ситуация във въздуха, от която успял да излезе жив, но катапултирайки.

“Стана по време на дневни полети в Граф Игнатиево. Преди това бях дежурен, а целият наряд беше поверен на нас, пилотите. Беше планирано да летя. Но двигателят на моя самолет не можа да се запусне, а трябваше да излетим в четворка. Аз останах на земята, колегите ми се отделиха от пистата без мен. Върнах се, бях много разстроен. След около 2 часа трябваше отново да летя. Качих се в изтребителя в това състояние”, спомня си едно към едно той.

Излетели този път в двойка. Но на двигателя на самолета, пилотиран от Кибарски, не му достигала мощност. И започнал да изостава чувствително от водещия пред него.

“Стигнахме 5700 м височина. Изтребителят не беше наред. Създадох плъзгане, като натиснах с десния крак, а с лоста - наляво. При тази маневра съпротивлението на машината се увеличава, а скоростта бързо намалява. Самолетът се завъртя в свредел.

Бяхме над облаците,

земята не се

виждаше”,

разказва развълнувано ветеранът. Опитал да извади машината от критичната ситуация, но тя се завъртяла на другата страна. Носът ѝ се отпуснал надолу. Самолет се тресял и падал, въртейки се.

“Нямах друг изход, освен да катапултирам. Приземих се невредим в с. Патриарх Евтимово.

Самолетът се разби,

аз оцелях”,

разказва дядо Ангел.

На летището всички били застинали и не знаели в какво състояние е бойният им другар. След като разбрали, че се е спасил, всички подскачали с възгласи “Кибара е жив!”. А друг пилот от радост грабнал жена си и я разнасял из стаята, доволен, че колегата му оцелял.

“Като се приземих, минах до едно стадо с овце. Дойде човек с каруца и ме попита българин ли съм и защо падам от небето. Качи ме и ме отведе до мястото, където се бе разбила машината. Имаше много народ - всички, които са били на къра, отишли да гледат. Самолетът беше потънал в земята”, тъжи и до днес ветеранът.

Този спомен и досега не го напуска, макар всекидневието му в с. Борец да е изпълнено с много грижи и неприятности. Откакто се заселили с жена си през 1987 г., местни използвачи мира не му давали. Непрекъснато ходели да го врънкат за пари. “Знаят, че получавам максималната пенсия, и все идват. Никого не съм отпратил. На всеки услужвам с по 20-30-50 лева, макар само един досега да ми се е издължил. Един се похвали на друг, той - на трети, и пред нас е непрекъсната опашка от хора, които искат”, описва патилата си дядо Ангел. Но най-драстичен е случаят с 24-годишния Иван Алексиев, който

за няколко месеца

успял да измъкне

близо 8000 лева

от възрастния човек миналата година. Пробутвал му различни версии - основно, че детето му е болно, и пенсионерът го съжалявал и му помагал. “Плачеше, че детето му е много зле и трябва да го оперират. Как да не му дадем!”, стои зад съпруга си и баба Атанаска, макар нейната пенсия да е минимална.

Алексиев тези дни се сдоби с присъда от 2 г. затвор за измамата,отделно ще лежи и година и половина за кражба.

Дядо Ангел е наясно, че няма да си получи парите, но не планира да води гражданско дело. В селото го описват като много добър и услужлив човек. Някои се ядосват, че други злоупотребяват с неговата мекушавост.

“Може да ви звучи странно, но аз не ценя парите. За мен по-важен е моралът.

Аз съм лекар и съм

давал клетва

да не отказвам медицинска помощ, независимо на кого и за какво. А след като плачат пред мен, че става въпрос за болно дете, как да не услужа с пари”, разсъждава той.

Макар да е на крак и с учудващо бистър ум за възрастта си, не крие, че годините си казват своето. Доскоро развивал активна обществена дейност в с. Борец. През 90-те години на миналия век бил временен кмет, после общински съветник. Изнасял по един доклад на всеки Трети март и на други празници като 1 май и дори 9 септември. А до 2018 г. неизменно участвал във фолклорния състав като певец. Написал и книга - “Запомнени полети”, където споделя всичките си впечатления.

“И досега ме навестяват действащи летци. Идвали са много пъти да ме питат как да направят атаката над морето със стрелба по въздушна цел. Искат съвет от мен, 100-годишния”, разчувства се ветеранът.