Народната власт първо го тъпче като наследник на габровски индустриалец, хвърлен в затвора. После го връхлита и славата на Кристо - “упадъчния артист”

3 негови феи закрилници са приятелките на майка му - Жени, годеница на Смирненски, актрисата Олга Кирчева и Мара Пенкова, която поема издръжката му

Голям карък: на снимки прегазва с кола актрисата Пенка Цицелкова, която оцелява по чудо

Изиграва всички злодеи в българския театър и кино

“Той минаваше за толкова красив, че когато срещнеха с Пацо (актьора Константин Коцев) някои хубави момичета, Пацо му закриваше лицето, та да спаси заплашения си рейтинг. Като малък туй не се забелязваше, понеже му бяха щръкнали ушите, но после пусна дълга коса и ги закри - (“50 интимни срещи: Анани Явашев” на Иван Стоянович). - Мнозина мислят, че заради тази набедена красота Анани е станал актьор. Ама не е тъй. Той стана от немай-къде артист, почти по втория начин. Иначе искаше да стане химик като баща си - един изключителен специалист, но заклеймен като патриотичен индустриалец - преследван и съден. Естествено, народната власт не даваше синът на врага да се изучи.”

На 89 години актьорът Анани Явашев напусна този свят близо две години след като си отиде неговият световноизвестен брат Христо Явашев-Кристо.

Съдбата и животът на Анани са силно повлияни от редица стихийни събития и сили през повратни времена, много му е отнемано, но и му е давано по неговия житейски път.

Като за начало той се ражда в Габрово като първородния син на индустриалеца инженер Владимир Явашев и несравнимата по своя характер Цвета Димитрова, родена в Солун дъщеря на македонски търговец. Момчето е кръстено на прочутия си дядо по бащина линия - просветен деец и археолог, ботаник, химик, академик на БАН, открил древното римско селище Абритус - Хисарлъшката крепост край Разград.

Самият Анани е признавал, че е наследил от своя дядо любопитството към света. В семейството след него се раждат още две момчета - Христо и Стефан.

Братята често рисуват в своето детство. Дори когато са болни, получават по един молив и лист хартия, за да се занимават в леглото. Влечението към изобразителното изкуство навярно наследяват от една от своите баби - чехкиня от много известен род и голяма красавица, която напуска родината си от любов по дядо им.

Тримата братя често организират домашни представления и дори продават билети за тях. На Анани, който е доста притеснителен тогава, това му се струва много несериозно и веднъж дори изненадващо избягва през един прозорец от поредното такова кулутурно мероприятие. От малък той мечтае за наука - за лаборатории и експерименти, в един момент се увлича и по геодезията.

Само че съдбата му е избрала друго поприще.

След деветосептемврийския преврат през 1944 г. текстилната фабрика в Габрово, собственост на неговия баща, е конфискувана. Липсата на качествени специалисти изисква преквалифицирането на Владимир Явашев от шеф в обикновен работник в бившето му предприятие.

Голямото нещастие връхлита, когато някакъв пиян работник запалил топ с платове и предизвикал пожар. За случая вината е прехвърлена на Владимир - типично за тогава. Набързо е посочен като саботьор и е изпратен в затвора във Велико Търново. Тогава настъпва тежко време и за жена му, и за тримата им синове. Но Цвета, някога подслонявала и закриляла куп хора на изкуството, на свой ред не бива изоставена от приятели.

След като баща му е хвърлен в затвора, Анани няма право да учи никъде. Не е възможно народната власт да образова сина на врага.

И тук се намесва първата фея закрилница на най-големия Явашев - Жени Дюстабанова, приятелка на майка му, годеница на Христо Смирненски и сериозна фигура в Комитета за култура. Тя убеждава Цвета, че той може да кандидатства единствено за актьор, хем тя ще ходатайства, хем лесно ще го научат да рецитира стихотворения. На помощ идва и втората фея, също майчина приятелка - актрисата и сценаристка Олга Кирчева, която учи Анани на “Приказка за стълбата”.

Третата и дори може би най-важна закрилница е Мара Пенкова, леля на Джони Пенков и основателка на Кукления театър, която всъщност поема издръжката на момчето. Понеже в онзи момент семейството е изключително затруднено и тримата братя Явашеви са издържани от приятели на родителите си. Така например опеката над Христо поема Райна Кацарова, а Стефчо - най-малкият, който единствен впоследствие наследява бащината професия, е подпомаган и живее при Олга Кирчева по време на следването си.

Владимир Явашев излиза на свобода чак през 1949 г. и се премества със семейството си да живее в Пловдив. Няма значение, че е обявен за неблагонадежден, лицемерието на комунистическата власт е неизчерпаемо и той е изпратен там, за да оправя производството на закъсалото държавно предприятие “Марица”.

Анани завършва специалност “Актьорско майсторство” във ВИТИЗ през 1956 г. Същата година брат му Христо бяга от комунистическа България и се установява в Париж. След месеци, в които близките му не знаят какво се случва с него, той внезапно се обажда, за да каже къде е и как е. Майка му много се изплашва, щом го чува, и казва: “О, в Париж няма нищо повече от художници. Потъна детето.”

Христо и Анани си пишат дълги писма по 10-15 страници. В тях единият разказва за културния живот “оттатък”, за филмите, за изкуството, за всичко, а батко му го съветва да се пази от модернизма да не го “повреди”.

“Навремето аз рисувах по-добре от Христо - признава някога в интервю Анани Явашев. - Но той беше по-упорит и по-талантлив от мен. Все пак талантът е странно съчетание на упоритост и визия. Ето, и аз също рисувах, но не можах да стана художник.”

Двамата братя се срещат отново след почти 30 години раздяла. Анани и жена му са поканени в Париж, а той не може да спи цяла нощ от вълнение, че най-сетне ще види малкия си брат, който междувременно вече се е покрил със слава.

Популярността, която връхлита Кристо, е повод за гордост за Анани, но и още едно петно в досието му, още един камък на шията му. Вече не е само синът на врага, но и братът на упадъчния артист и предателя. За него по време на социализма няма сериозна работа, забранено му е всякакво излизане в чужбина и е длъжен да търпи още какви ли не несправедливостти. Поне може да играе, да бъде някой друг на сцената и пред камерата.

“Далеч съм от мисълта, че той е чужд на актьорската професия и там е живуркал само за да си взема заплатата. Тук може да има пръст Божи, а знаеш ли дали като човек на науката не би останал в трета глуха - (“50 интимни срещи: Анани Явашев”). - Като актьор Анани Явашев защити талант и култура, изграждайки десетки характери (най-дълго в Младежкия театър), в телевизията и киното. Бе и се разви като себична, общо взето, конфликтна фигура, създаваща доста ядове на колегите, режисьорите, жените и приятелите си.”

Блестящ е на сцената в “Параграф 22”, “Напразни усилия на любовта”, “Есенна градина”, “Кухнята”, “Както ви се харесва”, “Мария Стюарт”, “Дванайсета нощ”, “Ричард III” и други. Любим е на режисьорите, сред които - Вили Цанков, Иван Андонов и Николай Поляков.

Взема участие в повече от 20 спектакъла в телевизионния театър като “Макбет”, “Страстната неделя”, “Сократ”, “Затворникът от Второ авеню” и т.н. Участвал е в повече от 50 български филма - “А бяхме млади”, “Бъди щастлива, Ани”, “Карамбол”, “На всеки километър”, “Черните ангели”, “Адио, Рио!”, “Бързо, акуратно, окончателно”, “Вълкадин говори с Бога”, “Дунав мост” и много други.

"Анани Явашев беше един от най-фините актьори в България - пише във фейсбук аниматорът Теодор Ушев. - Актьор, който постигаше всичко с талант и упорит труд, въпреки “неправилното” си потекло, въпреки черните списъци на цензурата. Той изигра всички злодеи в българския театър и кино, всички лоши характери - и ги играеше така, че всички вярваха в "антигероите" му. В общественото съзнание нямаше разлика между актьорите и персонажите им. И комунистическите цензори знаеха това - с перфидна ехидност те изграждаха "лоши" и "добри" актьори. И се случваше така, щото възпитани, добри хора като Анани, изглеждаха “злодеи” заради ролите, които получаваха. А мерзавци и проклети хора бяха издигани на пиедестал като "добрите герои".

Така си остана и след "падането" на комунизма. Ако има артист, който заслужава да бъде почетен с излъчването на филм за него, това е точно Анани Явашев, един велик актьор. Поклон.”

Не един и два са и инфарктните и каръшки моменти за актьора от професионалните му изяви. Години наред той изтръпва при спомена от едно представление на “Кухнята” на Уескър. Веднъж в сцената, когато накрая трябва да разруши кухнята на капиталиста с една секира - истинска, тя се изплъзва от ръцете му и полита към публиката. Минава над главите на хората и се забива в ъгъла на една врата. Негова позната бързо е взема и я скрива, докато в същото време се чуват възгласи: “Тука ще ни избият”. За късмет, нещастието се разминава. В “Последният рунд” Анани яде толкова бой, че си иска по-голям хонорар, но му отказват, защото ролята не е на комунист.

За роля, в която пък трябва тайно да бъде сниман с проститутка, едва не е пребит от сутеньори.

Най-лошото се случва на снимките в “Голямата победа”, когато прегазва с кола актрисата Пенка Цицелкова, но тя по чудо оцелява. После Явашев едва не смачква и всички статисти, тъй като по сценарий трябва да излезе първи в ралито.

В личен план Анани открива щастието и любовта в лицето на д-р Даниела Явашева, по баща Сотирова.

“Та аз харесвам Дида, нейното стилно декомпозирано лице и тяло, амбицията й да бъде осведомена и да преживява всичко, което се случва в село София; цветистите й предълги монолози, от които струи страстна развълнуваност, завършващи често с медеевски реакции към кривата усмивка или иронична бележка на Анани...” (“50 интимни срещи: Анани Явашев”).

Техният син става дясната ръка на своя прочут чичо и бе единственият, в чийто глас до последно се вслушваше той. Именно Владимир Явашев довърши опаковането на Триумфалната арка в Париж - мечтата на Кристо.