Година и 3 месеца след смъртта на двамата мъже на стълбите в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив няма наказани

Десетки са случаите на починали пред клиники у нас, чакащи да бъдат приети

Последните думи на пациент в линейка: Нали обещаха никой да не умира пред лечебно заведение

Жена на 33 г. със симптоми на коронавирус почина пред болницата в Монтана, 68-годишна жена с COVID-19 издъхна пред болницата в Благоевград, сърцето на мъж на 77 г. спря в линейка пред болницата в Елхово, двама мъже загубиха битката с вируса на стълбите на УМБАЛ “Свети Георги” в Пловдив, докато чакаха да бъдат приети.

Това са част от десетките случаи на починали пациенти у нас, заразени с COVID-19, които не успяха да получат лекарска помощ.

Точната им цифра не е известна, но всички по нещо приличат на историята на починалата млада жена пред очите на детето й във Враца, докато сестрата на регистратурата си разбърква кафето.

При всички скандални ситуации е описан

хаосът при приемането в болниците

и липсата на свободни легла в COVID отделенията.

След всеки случай започва разследване от страна на лечебните заведения и се образуват досъдебни производства. Резултат обаче няма.

След повече от година и три месеца от смъртта на двамата мъже, които издъхнаха на стълбите в УМБАЛ “Свети Георги” в Пловдив, разследването по случая не е приключило.

Случаят нашумя, след като в социалните мрежи бе качено скандално видео, на което се вижда как Господин Господинов и Любчо Лалев са оставени да чакат за настаняване пред държавната болница в безпомощно състояние. Единият е на кислородно дишане, а другият - легнал на стълбите. Те са пренасочени от Инфекциозната клиника, където са лекувани предишните дни. Двамата пациенти чакат повече от 40 минути, преди да се свържат с медицинско лице.

Мъжът, седнал на тротоара пред отделението по алергология,

с кислородна маска на устата, е Господин Господинов от село Брестник. До него на стълбите е пловдивчанинът Любчо Лалев. Датата е 16 ноември 2020 г. Няколко часа по-късно двамата издъхват в клиниката, която отскоро е трансформирана в отделение за долекуване на пациенти с COVID-19.

Само преди дни, чрез адвокатите си, съпругата на единия мъж - Мария Господинова, е разбрала, че делото се прекратява, без да има обвинен. Тя се опасява, че случаят ще бъде потулен, а виновните няма да бъдат наказани.

Господинова дори не е получила някакво обяснение или извинение от болницата. Научила е само, че петима са уволнени - един административен ръководител, един лекар, двама санитари и шофьорът на линейката. От лечебното заведение в Пловдив отказват коментар с обяснението, че следствието не е приключило.

“Прокуратурата спи дълбокия си сън,

следствието също - казва Мария Господинова. - Единственото, което съм получила от тях, е право на безвъзмездна помощ от 10 000 лв. и право на консултация с психолог. А случаят във Враца с младата жена наподобява този на мъжа ми. Много хора починаха по този нелеп начин. Няма наказани и осъдени лекари и докато няма – хора ще умират така."

Жената дори не иска да си спомня за преживения ужас през ноември 2020 г.

На 28 октомври същата година съпругът на Мария Господин Господинов е опериран, като му е имплантирана изкуствена артерия в крака. Той бил 100% инвалид, ползващ чужда помощ, с 6 инфаркта, 7 стенда, с три байпаса, рак на бъбреците и през ден ходел на хемодиализа. След една от поредните процедури по пречистване на кръвта вдигнал температура и видимо изглеждал отпаднал.

Цяла седмица 61-годишният мъж поддържал над 37,4 градуса температура. Съпругата му опитала да го заведе в болница, за да го прегледат, но получавала отказ от няколко места.

Викнала линейка, но тя така и не дошла

в продължение на 2 часа. След като за пореден път звъннала на Спешна помощ, я посъветвали сама да откара мъжа си до болницата. На 14 ноември тя успяла да го транспортира до спешния център в Куклен, откъдето е насочен към Инфекциозна клиника в Пловдив.

Два часа стояли на регистратурата, за да бъдат приети.

След преценка на лекарите Господин Господинов е преместен в новообразуваното отделение за пациенти с COVID-19 в другата база на болницата.

“Приеха го на третия етаж, трябваше да се качим пеша до горе

 - разказва Мария Господинова. - В рамките на час той ми се обади за пореден път и ми каза: “Върнаха ме отново в Инфекциозна, не съм бил за тях”.

Господинов остава в Инфекциозната клиника за няколко дни, предвиден е за хемодиализа, която така и не е направена. По неясни за съпругата му причини отново е взето решение той да бъде транспортиран в отделението за по-леки случаи.

“Чакахме повече от 47 минути, търсихме, викахме, нямат носилки, нямат инвалидни колички. Стигнахме между втория и третия етаж, а аз го виждах, че умира, кислородът му свърши”, описва съпругата.

В рамките на минути състоянието на мъжа се влошава,

а малко по-късно умира на реанимационната маса. В известието за кончината пише, че причината за смъртта е сърдечен арест и че е с потвърдена диагноза COVID-19 - факт, за който съпругата му не е била уведомена.

И днес, когато Мария Господинова разбира, че делото се прекратява, у нея остава само голямата болка и дълбоката горчивина.

Такива са чувствата на всички семейства, които са загубили близки в очакване на медицинска помощ.

Отново в края на декември 2020 г. става ясно, че още двама пациенти губят живота си, докато чакат медицинска помощ.

Единият фатален случай се разиграва в Елхово, където 77-годишен мъж издъхва в линейка пред местната болница, но месеци по-късно близките се престрашават да разкажат точно какво се е случило.

Всичко започва в ямболското село Окоп, където първо всички от семейството на възрастния мъж се разболяват от COVID-19. Те опитват да се изолират от него и да го пазят от вируса, защото месец преди това е претърпял сърдечна операция, но се възстановявал бързо. По-късно обаче става ясно, че и той е заразен и затова е поставен под лекарско наблюдение. След преглед и рентгенова снимка е

установено, че има бронхит

Няколко дни по-късно пациентът се влошава и роднините му викат линейка, която да го закара до болницата в Елхово. Там обаче места няма, лечебното заведение е пред затваряне, а управителят е подал оставка, защото медицинският персонал е болен и няма кой да работи в COVID отделението. Техника за тежките случаи също липсва.

Синът на възрастния мъж Иван Панайотов разказва, че докато баща му е в линейката, двама медици излизат да го прегледат.

Казват, че му

трябва апарат за вентилация,

а в болницата няма такъв.

“Излезе лекар отвътре, който влезе в линейката, премери му температурата и каза: „Този човек защо го карате тук? Този човек има нужда от апарат за вентилация, ние нямаме такъв, какво ще го правим тук?”, разказва Панайотов.

След дълго звънене и търсене на свободно легло намират място в ямболската болница, но мъжът умира в линейката в ръцете на сина си.

“Нормално ли е, докато пациент е в линейката, да звъним отново на 112 да търсим помощ - пита опечаленият син. - Баща ми с цялото си съзнание и борейки се със задуха, каза два пъти: “Бойко, нали обеща никой да не умира пред болницата”. Това бяха последните му думи.”

Роднините на починалия мъж подават сигнал до Министерството на здравеопазването, но резултат няма.

Междувременно, в друг край на България 68-годишна жена с коронавирус също умира пред болницата в Благоевград, докато чака да бъде приета за лечение. Тя първо потърсила помощ в частната клиника в града, но оттам я пренасочили към държавната. По пътя се почувствала изключително зле, изведнъж състоянието й се влошило и издъхнала точно пред вътрешното отделение. От лечебното заведение не могат да кажат нищо по случая, а близките й и частната болница отказват коментар.

Въпреки това 68-годишната жена става

част от черната статистика,

в която хора умират пред болниците, докато чакат да бъдат спасени.

Близките на тези починали се надяваха, че тези случаи ще останат в миналото, а 2022 г. ще отвори нова страница и подобни ужасяващи ситуации ще бъдат избегнати.

Трагедията с младата майка, починала пред очите на детето си във Враца, обаче показа за кой ли път, че здравната система в България е дълбоко увредена. Дали с пари и време тези недъзи могат да бъдат поправени, тепърва ще видим.