Не обичам паметници. Струва ми се, че паметник трябва да е това, което си направил. И колкото е по-велико то, толкова повече хората да говорят за него. Поколение след поколение. Това е истинският паметник. Но има един паметник в София, на който днес аз поставих цветя. Защото хората много не говорят за човека, увековечен на него. А за този човек трябва да се говори. Поколение след поколение. За неговото дело трябва да има памет. Този човек не е българин, но е направил за България толкова много, че направо си е българин. Той се казва Томас Удроу Уилсън – 28-ят президент на САЩ. Днес се навършват 98 години от неговата кончина. Защо е толкова важен този човек за България?

След Първата световна война ние сме от страната на загубилите държави, което дава повод на нашите съседи да предявят убийствени териториални претенции към България. Планът на Гърция, подкрепен от Сърбия и Румъния, е за заличаването на Царство България и разкъсването му на три области, подчинени именно на Гърция, Сърбия и Румъния. Планът фактически означава ликвидиране на България като държава. Това предложение среща категоричен отпор от американския президент Томас Удроу Уилсън. Той присъства лично на мирната конференция във Франция и настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенно устройство. И не приема например претенциите на Белград да получи над 13 хиляди кв. км площ от България, включително Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич, където живеят половин милион българи. Не приема и претенциите на Румъния за Южна Добруджа и на Гърция за Беломорска Тракия. Удроу Уилсън заявява следното: „По-скоро ще напусна конференцията, отколкото да се съглася с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало.“

Това е човекът, на чийто паметник днес заносех цветя. Нищо не е, но ще е добре, ако на паметника има повече цветя.