Прикрити в сумрака на сянката, дискретни актьори на световната сцена дърпат тайните нишки на историята. Наричат ги задкулисни играчи, съветници, сплетници, сиви кардинали.

Тези хора са пресметливи, хитри, находчиви, имат силна интуиция, която им помага да решават трудни проблеми и лесно да заобикалят подводните камъни. Те не могат да обяснят на какво се базира решението им, но почти винаги то се оказва правилно и е взето в точния момент.

Влиянието им е огромно, а средствата, които използват за манипулиране на обществото – неизброими.

Първият човек, който започва да се нарича сив кардинал (или по-скоро сиво преосвещенство), е отец Жозеф (1577-1638) - дясната ръка на много по-известния кардинал Ришельо - един от най-влиятелните хора във Франция през XVII век. Въпреки неофициалната си титла отец Жозеф не e нито сив, нито кардинал. с изключение на последната година от живота си.

Някои източници твърдят, че отец Жозеф

получава своето прозвище заради сивия цвят на расото

Всъщност расото на баща му, както и на другите монаси от ордена на капуцините, към който той е принадлежал, е кафяво. Това може да се види в някои картини от онова време, например в известното платно на Шарл Едуар Делор "Ришельо и неговите котки", на което е изобразен и отец Жозеф.

Така че има разминаване в мненията относно произхода на прякора, който се превръща в крилата фраза.

Според "буквалната" теория отец Жозеф е носил сиво наметало, откъдето идва и прозвището "сив кардинал".

Според друга теория, която може да се нарече "лингвистична", на френски език от онова време всичко

“безцветно” се

е наричало сиво

Тоест не е съществувала принципна разлика между сивите и мръснокафявите цветове, които са се носили тогава. Съществува и "метафорична” хипотеза, която гласи, че думата "сив” трябва да се възприема в преносен смисъл – като сянка, като нещо тайно.

Е, що се отнася до кардиналската титла, Ришельо дълго и безуспешно се опитва да я осигури за своя подопечен. Усилията му са възнаградени едва в годината на смъртта на отец Жозеф, така че той се подвизава като кардинал само няколко месеца.

Независимо от това отец Жозеф наистина е държал в ръцете си тайните нишки на френската политика. Изпълнявал е тайни заповеди на Ришельо, организирал е шпионски мрежи, които са действали в страната и чужбина, повлиял е на хода на Тридесетгодишната война.

Подозрителният Ришельо е имал безкрайно доверие на отец Жозеф, който е бил негов личен секретар. В известната картина "Ришельо и неговите котки" отец Жозеф не е изобразен случайно. Техни съвременници са се шегували, че само той и котките са можели да влизат при кардинала свободно.

Едва ли някой би могъл да предположи, че младият

Франсоа Льоклер

дьо Трембле -

истинското

име на отец Жозеф

- ще направи такава кариера. Първоначално младият благородник възнамерява да стане военен, но неочаквано за всички на 22-годишна възраст той се отрича от света, подстригва се и се замонашва.

Приема живота на свещеник с радост и се превръща в най-забележителния проповедник и реформатор. Така привлича вниманието на Ришельо и в крайна сметка се сдобива едва ли не

с по-голямо влияние, отколкото самият кардинал,

който остава в историята с манипулативните си действия. През неговото управление доносничеството, шпионажът, фабрикуването на съдебни дела, провокациите и прочее достигат неподозирани висини.

Въпреки придобитата власт отец Жозеф не я използва за собствено обогатяване. Той остава ревностен католик и патриот, защото вярва, че служи на краля, на Бога и на отечеството.

Мечтае за кръстоносен поход до Светите земи и Константинопол и дори се опитва да го подготви, но Тридесетгодишната война обърква плановете му, така че се налага той да се ограничи до написването на антитурската поема, наречена "Туркиада”.

Кои са останалите знакови кардинали, четете тук, тук, тук и тук.