Най-известният български икономист посочва пътя към щастливия капитализъм

За да има успех, Промяната трябва да навлезе в едно измерение, което на пръв поглед няма нищо общо с икономиката. Нито с правото. Тя трябва да промени институцията, която моделира духовния живот на човека.

Православието. Само то остана нереформирано. В икономическата църква вече сменихме всички евангелия. Още от прощъпалника си българският преход прие вярата от Ран и Ът.

Ние следваме техните завети вече 3 десетилетия, но уви - безспорните успехи все още разочароват.

След поредицата от десни реформации през годините, сега с харвардската група и най-вече с нашия млад премиер дойде и евангелието на австрийския икономист и политолог Йозеф Шумпетер, известно като

“съзидателно разрушение”

(да не се бърка с чегъртането). Де факто тази идея вдъхновява българската икономическа мисъл от юни 2021 г.

Резултатът обаче е толкова колеблив, че според някои скептици преходът дори тръгна назад. Какъв е този бизнес, питат тези скептици, който е против свободния пазар? И на който свободната търговия с електричество не му понесе. Щом видя невидимата ръка на пазара, той пусна кепенци и взе да моли държавата за помощ. Държавният дълг изведнъж хукна нагоре като ракета. Строителството на магистрали спря. В социума взе да се надига гняв. Дори президентът се настрои критично, но той все пак е военен, а не икономически експерт.

Какво ни липсва? Какво пропуснахме да променим? Само едно – православието, или както го наричат на Запад - “източен ортодокс”.

За ролята на религията при капитализма е писано от много велики умове, но тук ще се спра на един български икономист със световна известност, също така любител на Шумпетер – Симеон Дянков.

Не толкова отдавна той публикува в авторитетния Journal of Comparative Economics (Журнал за сравнителна икономика) фундаментален труд под заглавието “Комунизмът като нерадостното пришествие” (Communism as the Unhappy Coming). Позовавайки се на редица световни сравнителни изследвания, докладът на г-н Дянков доказва, че православното население е не само по-нещастно от протестантското и католическото, но освен това има по-малко деца, липсва му предприемчивост, не му достига “социален капитал”, разчита на държавата, а не на себе си и като цяло клони към левичарските идеи.

В комбинация с комунизма, православието е претърпяло още по-негативно развитие, което днес ни дърпа назад като настъпени тиранти. Но да не навлизам в тази дълбока материя, всеки може да изтегли доклада на следния адрес: https://www.researchgate.net/publication/326509007_Communism_as_the_unhappy_coming

Оказва се, че като се опитваме да приложим у нас идеите на Ран и Ът, Шумпетер, Фрийдмън, Дянков и другите правилни икономисти, ние все едно сеем жито върху цимент.

Няма я почвата, върху която модерната пазарна икономика

може да цъфне

и да върже. Ето защо всяка поредна власт сее ли, сее чудесно зърно, но нищо не пониква. Следователно трябва да сменим религията. Разбира се, г-н Дянков не стига дотам, но изводите се налагат сами. Каква друга религия да възприемем?

За всеки, който е чел “Протестантската етика и духът на капитализма” от Макс Вебер, е ясно, че католицизмът е слабо лекарство. На нас ни трябва нещо много по-силно. Следващата реформа трябва да ориентира и народа, и синода към някоя от протестантските църкви или може би към 5-6 от тях, тъй като различните социални и етнически прослойки имат различни вкусове. Някои например предпочитат музиката на Бах, други – Васил Петров, трети – Софи Маринова или Азис.

Спирам се на музиката, тъй като без нея няма религия. Още шаманите танцуват и пеят. Вярно, православните химни носят велика дълбочина, но дали докосват душите на днешните български дребни и средни предприемачи? Дали ги вдъхновяват да се уповават пряко на Иисус? Дали го учат на вяра в собствените си сили и Божията помощ в условията на скъпото електричество?

Едва ли. Те по-скоро го приспиват и го хвърлят в униние. Както сочат международните изследвания, българите са най-нещастният народ в Европейския съюз. А и в цяла Европа, ако не броим Украйна.

А може да е съвсем друго.

Достатъчно е да видим култовия филм

“Блуз Брадърс”

с Джон Белуши и Дан Акройд, за да разберем как се изгражда предприемаческият дух. В методистката църква се вихри щур купон, а пастор е великият рокаджия Литъл Ричард. Джизъс! Той ще ми помогне! Той ще ме въздигне! Той ще ме спаси!

Това не е художествена измислица – същият купон се вихри в същата чикагска църква всяка неделя преди обед. Вярно, няма чак такава акробатика. Но пък Литър Ричард наистина беше проповедник и “роден отново” християнин. И пееше “Тути-фрути” от амвона, но с друг текст, който възхвалява Джизъс (Иисус) и либералните ценности. Затова епархията обича църковните служби в неделя не по-малко от футбола, бейзбола и другите прекарвания на свободното време.

Повечето рок звезди в САЩ започват като деца от църковния хор, като например Уитни Хюстън, Тина Търнър, Даян Рос и още стотици. Елвис също пропява като дете в църквата, а последните му и най-проникновени записи са т. нар. “спиричуълс” – известни религиозни химни. Джери Лий Луис тръгва от църковното пиано, но съгрешава с щерката на пастора и бяга. В наше време от църквата започват най-знаменитите рападжии, хип-хопъри, металисти, арендбисти, какво ли не.

Рокът тръгва от църквата, църквата черпи сили от рока. Щом някое ново парче се качи в топкласациите, църковните певци веднага му слагат евангелистки текст и го дънят по “госпъл” радиостанциите, които от сутрин до вечер свирят танцови религиозни химни.

Гледах една българска протестантска телевизия –

пълна скука

Може да приспи галопиращ кон. Уви, на светлинни години сме от великите американски проповедници като Били Греъм, Мартин Лутър Кинг и още много други звезди, които дават тон на епохата. Истината е, че там проповедниците говорят като президенти, а президентите – като проповедници. И затова са отличници по капитализъм. У нас напоследък Румен Радев полага усилия да влезе в този тон, но му липсва Джизъс.

Няма да се спирам върху същината на протестантството, защото това иска много по-сериозен разговор. Тук ще се огранича с музиката. Опитът показва, че в България рокът не е чак толкова популярен, колкото фолка или по-скоро тези неясни за мен жанрове, които снобите наричат “чалга”. Защо например да не видим в църквата Азис? Неговите балади могат да станат великолепни молитви към Светата Дева Мария. Оркестър “Кристал” може да изправи паството на крака и да го изпълни с увереност. И кой може да събуди духа на предприемчивостта, ако не Сашка Васева?

Разбира се, по-изисканите столични църкви не могат да минат без Лили Иванова, Васко Кеца, Маргарита Хранова, Васил Петров, Васко Кръпката и така нататък, и така нататък – извинявам се, ако съм пропуснал някого. Важното е, че всяко паство може да има църква по своя вкус. Ето, това ни дава съвременното протестантство.

И накрая – а как може Промяната да извърши чак такава промяна? Много просто – като му спре електричеството. Това вече стана. Сега трябва да започне да го пуска само в тези църкви, където се вихри купон.